Решение № 285 от 11.11.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 1251/2024
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- ДЕЯН ГОСПОДИНОВ ИЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Казанлък, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20245510201251 по описа за 2024 година Обжалван е Електронен фиш № 8504401689 на АПИ. Жалбоподателят Д. М. М., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага възражения за изтекла давност.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. П. П., който моли съда да отмени НП. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт С. С. счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. В съпроводително писмо са били изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 08.01.2021 г. в 14.15 часа на ПП I-5, км. 199+527 е било констатирано нарушение с л.а.
„М.А.“ с рег. № ***** по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП като не е била заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от 3 бр. фотоснимки, справка нарушения – 2 бр., справка от БГТОЛ Нарушение № 8504401689, протокол № 28765/21 г., протокол № 24400/20 г., разрешение за строеж № РС-57 от 14.06.2019 г. и справка 1 за заплатени винетни такси, които кореспондират помежду си.
Безспорна е констатацията по фотоснимки, справките за нарушение и справката за платени винетни такси, че управляваното МПС-во към датата на деянието е било без винетна такса и в хода на с.з. не се събраха доказателства, че такава е била платена. Това обстоятелство не се оспорва в с.з.
Правилно АНО е приел, че е било извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В с.з. не се спори, че ПП I-5 е част от републиканската пътна мрежа и за който се дължи винетна такса за ползване.
Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена глоба в размер на 300 лв. по санкционната норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ЕФ. По отношение на ЕФ не се изисква посочване на датата на издаването му. Това е така, защото при констатирано нарушение от електронна система, ЕФ се генерира автоматично на датата на нарушението, а обективирането му на хартиен носител няма процесуален, а технически характер.
Следователно ЕФ се явява обоснован и законосъобразен.
Не се споделят възраженията за изтекла давност.
Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три или четири години и половина години от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност.
2
Нарушението е било извършено на 08.01.2021 г. и електронната система автоматично е генерирала ЕФ. В случая докладите за нарушения на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП имат само доказателствено значение, но нямат отношение към давността.
ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява правораздавателен акт.
Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана незабавно, затова не са били осъществявани, посочените в чл. 81 от НК действия по наказателно преследване или разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съдът отбелязва, че давността е материалноправен институт (ТП 1-15, т. 1, абзац IV) и по същество погасява материалното право на Държавата да реализира наказателна отговорност. За разлика от това връчването на ЕФ е процесуално действие. Действие - оповестително за нарушителя, за да гарантира процесуалното му право на защита срещу незаконосъобразни актове, но не и преследвателно.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ спрямо фишовете е приложима абсолютната давност, а тя изтича на 08.07.2025 г.
Следователно ЕФ следва да се потвърди като законосъобразен.
Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова следва да се присъди в размер на 80 лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № 8504401689 на АПИ, с което на жалбоподателя Д. М. М. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3