Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1927 от 03.11.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
444/2026
Подписан
03.11.2026
В сила
03.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1927

Враца, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20267080700444 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ вр. чл. 171, т. 2а, б.“а“) от ЗДвП.

Образувано е по ЖАЛБА на Ц.М.В. ***, чрез пълномощник - * Ц.С. ***, срещу ЗАПОВЕД за прилагане на принудителната административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1300633 от 19.08.2026г. издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР-Монтана, РУ-Берковица /С.Р.И./, с която е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а б.“а“) от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на ЗППАМ, като незаконосъобразна и присъждане на разноските. В жалбата е инкорпорирано особено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта.

С Определение № 1502/03.09.2026г. съдът е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ.

Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника * С.. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските.

Ответникът – мл.автоконтрольор към ОДМВР-Монтана, РУ-Берковица /С.Р.И./, редовно призован не се явява и не се представлява в с.з. пред съда. Не е изразено лично становище от ответника по жалбата. Изразеното становище в съпроводителното писмо към адм. преписка е направено от Началника на РУ Берковица /И.А./, който не е страна по делото и няма пълномощно да представлява ответника пред съда.

По делото са събрани писмени доказателства. Към жалбата /на л.7-8 от делото/ са приложени писмени доказателства /л.10-12/. Изпратени и приложени са от местоработата на ответника /РУ-Берковица/ заверено копие от образуваната административна преписка , по опис, по оспорения акт /л.29-41/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 19.08.2026 г., а жалбата против нея е изпратена чрез ССЕВ на 01.09.2026 г. в Адм. Съд – Враца, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че със ЗППАМ № GPAM-1300633 от 19.08.2026г. /л.10 и л.32/ издадена от мл. автоконрольор към ОДМВР-Монтана, РУ-Берковица /С.Р.И./, е наложена на жалб. Ц.В. ПАМ по чл. 171 т.2а б.“а“) от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, за срок от 6 месеца. В заповедта е посочено, че на 19.08.2026 г. около 20:35 ч. жалбоподателят, като собственик на л.а. марка „Шевролет“ и модел „Спарк“ с рег. № **, е предоставил същия да бъде управляван от Д.К.Н. ***, на ул. *** до бензиностанция ** с посока на движение от кв.*** през бензиностанция ** към ул. ***, като при направена справка с ОДЧ при РУ-Берковица и техническо средство РСОД и АИС-АНД се установило, че водача Н. управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП и не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР, е извършил: 1) чл.150 от ЗДвП управлява ПМС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал. 4; 2) чл.157 ал.4 от ЗДвП водач на когото са отнети всички контролни точки, не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР. В ЗППАМ е посочено, че се отнемат 2бр. рег. табели и СРМПС.

В същия ден 19.08.2026г. същия служител на РУ-Берковица /ответника/ издава и АУАН /л.31/ на лицето от Д.К.Н. ***, затова, че на 19.08.2026 г. около 20:35 ч. в ***, на ул.*** до бензиностанция ** с посока на движение от кв. ** през бензиностанция ** към ул.***, управлява л.а. марка „Шевролет“ и модел „Спарк“ с рег. № **, собственост на жалб. Ц.В., като при направена справка с ОДЧ при РУ-Берковица и техническо средство РСОД и АИС-АНД се установило, че водача Н. управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП и не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР, е извършил: 1) чл.150 от ЗДвП управлява ПМС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал. 4; 2) чл.157 ал.4 от ЗДвП водач на когото са отнети всички контролни точки, не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР. В АУАН е посочено, че се отнемат 2бр. рег. табели, СРМПС и СУМПС.

Съгласно представен Договор № 2646 за отдаване под наем на лек автомобил от 01.02.2026г. /л.11/ жалбоподателя Ц.В. е отдал автомобила „Шевролет“ и модел „Спарк“ с рег. № **, на фирма „ Ц. ** “ЕООД ***, БУЛСТАТ **, за срок от 1 год. и месечен наем от 500 евро.

Към адм.преписка са приложени заверени преписи от горепосочените АУАН и ЗППАМ, както и заверени копия от справка за нарушител на Ц.В. /л.33-36/ и на Д.Н. /л.37-39/, както и Заповед № 301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОДМВР-Монтана.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл. автоконрольор към ОДМВР-Монтана, РУ-Берковица /С.Р.И./, чиято компетентност се установява от приложената заповед – Заповед № 301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОДМВР-Монтана. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на друг водач на МПС /Д. Н./, изразяваща се в управление на МПС, собственост на жалбоподателя, след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП и не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното МПС. В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната адм. мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Следвало е обаче в ЗППАМ изрично да се посочи и съставения АУАН, въпреки, че същия е преповторен текстово. Този пропуск обаче не се явява съществено процесуално нарушение. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта съгласно разпоредбите на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед, обаче е издадена в противоречие на материалния закон и преследвана от него цел, като съображенията за това са следните:

В оспорения акт е прието, че жалбоподателят Ц.В., като собственик на л.а. „Шевролет - Спарк“ с рег. № **, е предоставил същия да бъде управляван от лицето Д. Н. ***.

Загубата на правоспособност по реда на чл.157 ал. 4 от ЗДвП настъпва по силата на закона и има пряко отношение към субективния елемент за приложението на ПАМ по реда на чл. 171 т.2а б.“а“) от ЗДвП – същото е от съществено значение за преценката дали собственика на МПС има вина.

Съгласно чл. 171 т.2а б.“а“) от ЗДвП се прекратява регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, за срок от 6 месеца. От обективна страна действително МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач - загубило на правоспособност по реда на чл.157 ал. 4 от ЗДвП.

Следва да се отбележи обаче, че тази информация – загубата на право-способност по реда на чл.157 ал. 4 от ЗДвП, не е публично достъпна и собственика на МПС няма как да знае за това, още повече, че автомобила е бил отдаден под наем на фирма. Знанието за загубата на правоспособност по реда на чл.157 ал. 4 от ЗДвП от водача и ползвател на МПС, е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственика е длъжен да съобрази поведението си с това обстоятелство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, за сходен случай при липса на знание, съгласно което в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. В цитираното тълкувателно постановление още е посочено, че незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, води до горния извод за несъставомерност. Аналогичен е настоящия случай - при загубата на правоспособност по реда на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП от водач - ползвател на МПС, се налага ПАМ на собственика на МПС, който собственик на МПС изобщо не е знаел за това.

С оглед обстоятелството, че няма каквито и да е данни собственика на МПС – жалб. Ц.В., да е уведомяван или да е знаел, че ползвателя /шофьора/ е загубил правоспособност по реда на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, не само обективно не е могъл, но и не е бил длъжен да знае, че този водач е управлявал собственото му МПС, още повече, че този л.а. е бил отдаден под наем на фирма. Тези обстоятелства изключват и непредпазливостта, като форма на вината и водят до краен извод за несъставомерност на деянието, респективно за липса на административно нарушение.

В обобщение на изложеното, след като жалбоподателят Ц.В. в качеството си на собственик на МПС на процесната дата - 19.08.2026 г., не му е било известно, че автомобила му се управлява е от водач, загубил правоспособност по реда на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП той не е осъзнавал обществено-опасния характер на извършеното от водача на МПС действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на обществено-опасни последици. Ето защо липсва, както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.