Акт от 08.06.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ … гр. Русе, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе,

VII състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 105 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по иск, предявен от Е.Г.Н. ***, представлявана от адв. В.С., против Българска Народна Банка (БНБ), гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627,96 лв. от забавено плащане на гарантирания му депозит в Корпоративна търговска банка (КТБ) в размер на 196 000 лв., за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Твърди се, че вредите са претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Ищецът твърди, че е вложител в КТБ към

20.06.2014 г. – на която дата с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, КТБ е поставена под специален надзор. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) й изплатил сумата от 196 000 лв., представляваща гарантирания размер на сумите по влога й (включваща главница и лихви). Според ищеца, в срок от 5 работни дни след като КТБ е поставена под специален надзор, БНБ е следвало да вземе решение, че влоговете са неналични и с този акт, а не с отнемането на лиценза на КТБ, да стартира процедурата по изплащането на гарантираните суми. Независимо, че този срок не е предвиден в националния закон, той е регламентиран в разпоредбата чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, която има директен ефект. След като не е изпълнила задължението си да приложи разпоредба с директен ефект, БНБ е извършила нарушение на правото на ЕС, от което ищцата е претърпяла вреди в размер на законната лихва за периода на забава.

Относно периода, за който се претендират вредите, ищецът твърди, че първият момент, в който е следвало да бъде осигурен достъп до депозитите е 30.06.2014 г., т.к. срокът от 5 работни дни е започнал да тече на 23 юни 2014 г. (понеделник) и е изтекъл на 27 юни 2014 г. (петък), т.е. вложителите е следвало да имат достъп до гарантираните си депозити в понеделник – 30.06.2014 г.

Ищецът твърди още, че именно БНБ е органът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, компетентен да направи констатацията, че депозитите са станали неналични по причини, пряко свързани с финансовото състояние на КТБ, тъй като БНБ извършва надзора на кредитните институции в Република България. Обявената от съда неплатежоспособност на банката е самостоятелно основание за изплащане на влоговете, като свободата на преценката на БНБ по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е ограничена от сроковете и целите на Директивата и по-специално от изискването за установяване в срок от 5 работни дни от неизплащането на депозита. В случая депозитите са останали неналични през целия период, в който КТБ е била под специален надзор (повече от 5 месеца), като изплащането им е започнало едва на 4 декември 2014 г. По този начин, като не е извършила необходимото установяване на неналичността на депозитите в съответствие с изискванията на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, БНБ е нарушила правото на ЕС.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение. В исковата молба е заявена и претенция за присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че в националното законодателство и в Директива 94/19/ЕО няма предвиден акт или действие на БНБ по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК, възложени от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ) и Закона за кредитните институции (ЗКИ) – в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г. БНБ не разполага с административни властнически правомощия спрямо вложителите в банки, поради което няма как да е налице бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност спрямо вложител. Единственият акт, който БНБ е компетентна да издаде съобразно националното законодателство в процесния период, е решението за отнемане лиценза на КТБ. В случай, че се приеме, че Директива 94/19/ЕО е неправилно транспонирана, установяването на неналичността на депозитите с акт на БНБ, би било нищожно поради липса на материална компетентност. В този случай би следвало да се търси отговорност от Държавата чрез законодателния орган, а не от БНБ. Твърди се, че в случая не е изпълнен фактическия състав на ЗОДОВ, т.к. се претендират вреди от правно, а не от фактическо действие/бездействие. Евентуалното неизпълнение на задължение за правно действие представлява индивидуален административен акт – мълчалив отказ, отмяна на какъвто мълчалив отказ не е налице, а и не се твърди от ищеца.

Твърди се още, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО няма директен ефект, тъй като не е достатъчно ясна, точна и безусловна. Същата предоставя широко право на преценка на държавите членки най-малко по три въпроса: 1/ кой е компетентният национален орган, който следва да извърши преценката за неналичност на депозитите; 2/ с какъв акт и 3/ по каква процедура да се извърши това установяване. След като последиците на Директивата зависят от приемането от държавите на актове на вътрешното право, указващи компетентния орган и вида решение за установяване на неналичност, недопустимо е признаването на нейно пряко действие. Съобразно българското законодателство БНБ няма правомощия да изплаща в полза на вложители суми по гарантирани влогове, поради което не може да бъде задължена и за акцесорното задължение за лихви. БНБ няма и правомощия да разпорежда на ФГВБ кога да започне заплащане на гарантираните депозити, като в случая началната дата е определена с Решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ.

В представена по делото писмена защита (л.

44-47) ответникът излага подробни доводи в подкрепа на становището си за неоснователност на жалбата, като прави многократно позоваване на Решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 (делото „Кантарев“) и Решение на СЕС от 25.03.2021 г. по дело С-501/18.

В обобщение ответникът счита, че липсва противоправно бездействие на БНБ; липсва нарушение на правото на ЕС; липсват и претърпени вреди от ищеца; липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и поведението на ответника. Въз основа на всички изложени доводи от ответната страна за неоснователност на исковата претенция се иска същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на предявения иск.

При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На дата 01.02.2007 г. между ищеца и „КТБ“

АД е сключен Договор за преференциален безсрочен депозит № 21455 (л. 36) за откриване на банкова сметка. ***, депозантът се задължавал да поддържа постоянно по депозитната сметка минимален неснижаем остатък в размер на 1500 валутни единици. Предвидено е върху сумите по банковата сметка да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти.

На 08.05.2008 г. ищеца сключил с КТБ договор за безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза № 35536 (л. 34-35).

Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства.

С Решение № 138/06.11.2014 г. (л. 174-185 от адм.д. № 476/2017 по описа на АС - Русе) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

В решението са описани подробно фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ. По тези фактически обстоятелства спор между страните по делото не е формиран. Основните факти, релевантни за настоящия случай са следните:

На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал.

1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца (л. 56-57 адм.д. № 476/2017 по описа на АС - Русе). Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ (КТБ АД и ТБ "Виктория" ЕАД) от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да доведе до съществени обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация. С оглед на това била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ – вж. в тази връзка Решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. (л. 174-185 от адм.д. № 476/2017 по описа на АС - Русе)

Междувременно, с Решение № 82/30.06.2014 г., с цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 116, ал. 2, т. 1, вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014 г., УС на БНБ намалил лихвените проценти по депозити на "КТБ" АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути.

Доклад за текущото състояние на банката е представен пред БНБ от квесторите на „КТБ“ АД на 25.07.2014 г. и е публикуван на страницата на БНБ http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf.

От доклада се установява, че към

30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65 283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко.