Решение № 117 от 30.07.2024, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20231880100127 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М. И. П. от *****, ЕГН **********, чрез пълномощник, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Осеновлаг, общ. Своге. Същият е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица с № 13 от 20.01.2023 г., както част от него са застъпва с имот общинска собственост – ***. П. излага, че неговият наследодател е владял имота от месец декември 1946 г. до смъртта си на ***** г., като е придобил правото на собственост по давност, без обаче да се снабди с документ, който да удостовери това негово право. След смъртта на наследодателя ищецът е придобил правото на собственост по наследство за ¼ идеална част, а останалите ¾ идеални части по давностно владение от 05.09.1998 г. до 05.09.2008 г., като и до днес владее имота, заедно построените в него сгради. При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната община, че М. П. е собственик на реална част от имот с идентификатор ***, като въпросната част е с площ от 1000 кв.м. и е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1, обозначени с червен цвят на приложената комбинирана скица.

Предявен e положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на който ищецът твърди че е собственик, е отразен в кадастралната карта като общинска собственост и за него са издадени актове за общинска собственост, 1 първоначално за частна, а след това за публична.

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на кмета. Твърди се нередовност на исковата молба, евентуално неоснователност на предявения иск, ако съдът приеме, че е налице редовна искова молба.

Пълномощникът на кмета заявява, че наследодателят на ищеца не би могъл да придобие имота по давност, тъй като е имало законова забрана за това. От своя страна твърди, че Община Своге е придобила правото на собственост поради това, че земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост – чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) .

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), общинска собственост са имотите, предоставени на общината със закон, основание на което е издаден акта за частна общинска собственост. В тази връзка се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити от адв. П. и от адв. Ц..

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

От заключението на вещото лице се установява, че границите на околовръстния строителен полигон (ОСП) не са очертани вярно, според това как са очертани на едромащабната топографска карта (ЕТК). Процесният имот е част от по-голям имот в махала „Габровница“, който е с обща площ от около 2000 кв.м. и е застроен с три сгради, които са построени преди 1988 г. При огледа на място вещото лице е констатирало, че имота е ограден с колове и телена мрежа, а на местата, където оградата е компрометирана има струпване на подредени отсечени от разчистване клони и храсти, които ограждат имота.

Бащата на ищеца е заявил за възстановяване 6 броя земеделски имота, които са възстановени. Процесният имот не е бил обобществяван, съответно не е подлежал на възстановяване, като същият в спорната по делото част няма земеделски характер. Там съществува паянтова едноетажна жилищна сграда, изградена преди 1988 г., а в останалата част има още две сгради, също изградени преди 1988 г. Следователно се касае за един цял имот, който е дворно място, а не ливада. Това е видно и от снимковия материал към заключението.

В подкрепа на установеното от вещото лице са и свидетелските показания. Обстоятелството, че свидетелите при предявяване на комбинираната скица посочиха други имоти не разколебава доверието в показанията им, тъй като от тях не може да си изисква да умеят да разчитат подобен вид документи. Свидетелите са категорични, че в последните почти седемдесет години имотът се владее ищеца и баща му. През целия този период 2 от време никой не е оспорвал владението им, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Няма данни имотите да са обобществявани, нито правно, нито фактически.

Отношенията на ищеца с другите наследници са извън предмета на настоящото дело, тъй като съдебното решение, което ще бъде постановено, поражда действие само между страните. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото липсват данни, които да ги оборват.

От заключението на приетата експертиза е видно, че целият имот попада в ОСП, но е налице неправилно нанасяне на границата в картата на възстановената собственост (КВС). Въпросната част, която е неправилно отразена, е с площ от 1000 кв.м. и собствеността й е предмет на спора по настоящото дело. Същата частично застъпва върху имота, за който през 2006 г. е съставен акт за частна общинска собственост. Точните граници на застъпването са посочени в скицата на вещото лице. Инженер Л. М. е категоричен, че е налице идентичност между имота на ищеца и на ответника – в частта на застъпването. Несъответствия относно границите на имота се обясняват с начина, по който е процедирано в миналото при нанасяне на обхвата на ОСП, а именно без реално измерване на място. По същият начин спорната част е актувана като общинска собственост, само във връзка с обстоятелството, че същата по документи е земеделска земя. Не е съобразено, че се касае за имот, който няма земеделски характер, тъй като е дворно място, съответно не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общината не може да придобие правото на собственост. Липсва придобивно основание, по силата което Община Своге да е станала собственик на спорната част от имота. Посоченото правни основания в двата акта за общинска собственост не обосновават придобиване на правото на собственост, нито към 2006 г., нито към друга дата.

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. Безспорно се установи, че наследодателят на ищеца е придобил правото на собственост върху имота по давност, включително спорната част, като след смъртта му правото на собственост е преминало към наследника. Последният е започнал да владее имота за себе си, след смъртта на баща си и е станал собственик.

Община Своге не е собственик на спорната част, следователно неправилно я е актувала с акт за частна общинска собственост, а през 2020 г. с акт за публична общинска собственост.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да понесе направените от ищеца разноски по делото. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. Данъчната оценка на спорната земя е минимална. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 3

25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед цената на иска, следва да се намали дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение до сумата от 360 лева. Това е максималният размер определен по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Същата не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. Разноските за държавна такса и възнаграждение на вещо лице се дължат изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, предявен от М. И. П. от *****, ЕГН **********, срещу Община Своге, гр. Своге, ***, представлявана от кмета, че М. И. П. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, площ 6245 кв.м., обл. София, общ. Своге, с. Осеновлаг, местн. Търновица, стар номер 064137 – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-381/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 1000 4 кв.м. и е заключена между цифрите : 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1, обозначени с червен цвят на комбинираната ситуационна скица № 013/20.01.2023 г. на инж. Л. М.

(„Геолемс“ ЕООД), приподписана от председателя на съдебния състав на 30.07.2024 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Осъжда Община Своге, гр. Своге, ***,