Присъда № 1 от 12.05.2023, Районен съд - Пирдоп

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1/12.05.2023г. по НЧХД № 28/2022 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП

С частна тъжба вх. № 462/18.02.2022г. Т. Ж. Ц., ЕГН: **********, подадена чрез адв.В.Д. от САК е предала на съд П. К. Д., ЕГН: ********** от с.*********, срещу когото е повдигнато обвинение по чл.130, ал.1 НК.

Срещу П. К. Д. е повдигнато обвинение за това, че на 03.11.2021г., около 09:30 часа, в с.Петрич, общ.Златица, чрез нанасяне на удар в дясната половина на главата и ухото, нанасяне на удар с дървен кол в областта на ръцете и бутане със същия в областта на корема и гърдите, е причинил на Т. Ж. Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания- отток и кръвонасядане в дясната теменно слепоочна област на главата, кръвонасядане на лявата предмишница, които са й причинили болка и страдание, съпроводено с разстройство на здравето.

Сочи се в тъжбата, подадена от Т.Ц., че от няколко години има проблеми със съседа си П. К. Д., като същият я е нападал няколко пъти, отправял е обиди и заплахи за живота й.

Сочи, че е подавала няколко жалби до полицията и прокуратурата, но до момента П.Д. не е санкциониран от никого, а само е подписвал предупредителни протоколи. Относно настоящата жалба заявява, че се е забавила с подаването й известно време, защото я било страх от подсъдимия, но близки и адвокат я убедили, че трябва да заведе тъжбата. Твърди, че на 03.11.2021г., около 09.30 часа, в дворното място на своята къща в с.Петрич забелязала бездомно куче, което гонело отглежданите от нея котки. Отишла да го изгони и видяла, че е влязло от разградения двор на стара рушаща се плевния- наследствен имот на братовчедка й А.К.. Входът на плевнята бил без врата от известно време и тя била сложила дъски и други предмети с цел да попречи да влизат бездомни кучета. Във въпросната сутрин видяла, че всички заграждения, които е сложила, са избутани и входът е отворен. Навела се да вдигне и нареди отново предметите, но внезапно, без да очаква и без никакъв повод била ударена много силно с юмрук в главата- в областта на дясната половина и ухото. Ударът бил много силен и почти паднала, причерняло й и започала да вижда премрежено. Видяла, че я е ударил П.К.Д., като й извикал „Боклук, този път ще те утрепя“. В следващия момент светкавично я ударил по ръцете с дървен кол, като със същия кол я бутнал в областта на корема и гърдите- около диафрагмата, от което паднала на земята. Започнала да стене и вика от болки. Сочи, че в същия ден, преди тази случка бил дошъл техен семеен приятел- Н.Х.Х., който трябвало да й помогне да разчиства едно помещение, което преди време се наводнило.

Чула Н. да вика към нападателя й. Тогава П. хвърлил дървения кол и избягал. Н. се притекъл на помощ и й помогнал да се изправи, защото й се виело свят и й прилошавало. Започнало да й се гади и да има позови за повръщане. С помощта на Н. успяла да стигне до леглото.

Твърди, че се чувствала много зле, като освен болките в областите, където била ударена, сърцето й биело много учестено и вдигнала високо кръвно нялягане. Веднага взела лекарства- успокоителни и такива за кръвно. След като се осъзнала малко, решила да се обади в полицията, но тъй като била с премрежен поглед звъннала на охранителна фирма, която подала сигнала в полицията. Н. пък се обадил на сина й и го помолил да дойде от гр.София и да я закара на кардиолог и други лекари. След това този семеен приятел и разказал, че е видял всичко, което се е случило, но поради бързото развитие на събитията не бил могъл да реагира по друг начин, освен да се развика. Н.Х., в момента на нападението бил на 10-15 метра от нея и нападателя- до дворната чешма, като бил видял всичко и чул заплахата, която П. й отправил. Скоро след нападението дошъл полицейски патрул. Твърди, че обяснила на полицаите какво се е случило, а също и написала обяснения, които им предала. След това полицаите отишли при нападателя, а на нея казали, че ще му съставят предупредителен протокол и ще му снемат обяснения. След това дошъл синът й, който я откарал в гр.София, където посещавала различни лекари, тъй като имала проблем с 1 кръвното, а и за лечение на травмите. На другия ден, заедно със сина си, посетила УМБАЛ „А.“ ЕАД, като след прегледа й било издадено съдебномедицинско удостоверение /СМУ/.

На 04.11.2021г. поискала и час за личния си лекар, но поради пандемичната обстановка й били насрочени дата и час за след няколко дни. При посещението при личния лекар й били издадени талони за кардиолог и невролог. Неврологът определил, че е получила и мозъчно сътресение, а кардиологът- че има високо кръвно нялягане. Сочи, че има хипертония от години и пие лекарства, но в следствие на побоя проблемът се усложнил и лекарствата не помагали да спадне кръвното й, което варирало и създавало опасно за нея състояние. И двете лекарки й предписали да си почива и да остане на легло за една-две седмици, което спазвала. Направила си изследвания на кръв и урина и лекарите установили, че има завишена стойност на кръв в урината – високи еритроцити. Казали, че това може да е следствие от ударите и падането й на земята след ударите, нанесени й от П.Д.. Твърди, че след този случай, от страх от ново нападение или изпълнение на заканата от Д., не може да спи нормално, буди се нощем и се задъхва. Твърди, че постоянно изпитва страх да излиза от дома си и ако го прави е винаги с придружител- сина й или някоя позната. По този начин не могла да си пазарува необходимите храни и лекарства и постоянно молела сина си да й пазарува. Това нейно състояние продължавало от случката до настоящия момент и не могла да го преодолее, затова си стояла вкъщи „като затворник“ и постоянно изпадала в тревожни състояния. Тези състояния според лекарите били от страха и тревогите във връзка с описания случай. След това нападение изпитвала и силни болки и страдания за дълъг период от време- повече от месец, като болките били особено силни в първите една-две седмици, като след това постепенно се затишили. Имала синини и отоци на лицето – по дясната теменно слепоочна област, по ръцете и в областта на диафрагмата- лявата предмищница, които се появили след ударите. Вследствие на извършеното престъпление била принудена да посещава лекари и аптеки и изпаднала в състояние на постоянен страх за здравето и живота си.

С тъжбата срещу подсъдимия П.Д. е предявен и граждански иск: за сумата от 111.95 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тъжителката Ц. имуществени вреди от престъплението „лека телесна повреда“- разходи за лечение и закупуване на лекарствени средства и сумата от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който граждански иск е приет от съда за съвместно разглеждане в производството. В последното съдебно заседание размерът на иска за неимуществени вреди е изменен от процесуалния представител на тъжителката на сумата 7000.00 лв.

В проведените съдебни заседания частният тъжител Т. Ж. Ц. не се явява, но се представлява от упълномощения повереник - адв. В.Д. от САК. Адв.Д. поддържа тъжбата, а в хода на съдебните прения заявява пред съда, че счита престъплението, извършено от подсъдимия, за доказано по несъмнен начин. Изложените в тъжбата факти се подкрепяли и от събраните по делото доказателства. Видно от същите било, че на 03.11.2021г. тъжителката е пострадала и е получила описаните в тъжбата травми, които са й причинени от подсъдимия. В тази връзка бил разпитан свидетел-пряк очевидец, който описал подробно всички действия, на които бил свидетел. Сочи, че назначените по делото експертизи установили по несъмнен начин получените травматични увреждания, включително влошеното психическо състояние на тъжителката, което продължава и в момента. Според адвокат Д. тъжителката живее в страх, затова и не искала да се явява в съдебните заседания, тъй като се ужасява от мисълта да доближава подсъдимия. Същата почти постоянно живеела затворена. Доказвало се, че има и предишни подобни случаи с подсъдимия. Приложените по делото доказателства за здравословното състояние на тъжителката били подкрепени и от експертизата, според която тя е получила травмите. Здравословното й състояние се влошило значително след иззвършеното от подсъдимия престъпление, като сочи, че тя търпи негативи и към настоящия момент. Според адв.Д. за свидетелите на защитата може да се счете, че са в особено близки отношения с подсъдимия, като единият свидетел е неговата 2 съпруга, другият е синът му, а третият- друг близък. Те давали показания, че подсъдимият си е бил вкъщи по време на извършване на деянието, но при самия им разпит се установявало, че не могат да отговорят къде е бил точно, с какво се е занимавал и в колко часа. Същите свидетели били пряко заинтересовани от резултата от това производство.

Видно от приобщените доказателства било, че тъжителката е имала жалби, преписки и са били наложени наказания спрямо едната свидетелка във връзка с тези жалби, т.е. тази свидетелка също била пряко заинтересована от негативното отразяване на фактите по отношение твърденията на тъжителката. Разпитаните полицейски служители, които се явили след сигнала при тъжителката излагали факти и обстоятелства, които подкрепят изцяло твърденията, свързани със самото извършено престъпление, т.е. тъжителката била изложила пред тях какво й се е случило, на кое място и посочила това място на служителите на реда.

Твърдението на единия от полицейските служители- че тъжителката хвърляла дървета и камъни в двора на подсъдимия, било невярно и опровергано от показанията на другия разпитан полицейски служител. Счита, че показанията на този полицейски служител са такива вследствие подадената от тъжителката жалба по отношение поведението му, тъй като полицаите вместо да се притекат на помощ и да установят относими ли са данните, са започнали да се заяждат защо няма лична карта, което тъжителката е възприела като агресия. Адв.Д. счита, че въпреки събраните твърдения на роднини на подсъдимия, превес имат изцяло събраните доказателства за негативното отношение на подсъдимия към тъжителката, в това число нападение и множество вреди, които й е нанасял. Тъжителката много пъти се въздържала от подаване на жалби, но в конкретния случай, с оглед застрашаване на живота й и постоянния страх, тя решила да заведе настоящото дело. Адв.Д. казва, че не претендират конкретен размер на наказание, а желаят установяване на извършеното с постановяване акта на съда. Адв.Д. намалява претенцията по гражданския иск за неимуществени вреди до сумата от 7000.00 лв., за която счита, че искът е доказан и справедлив. Поддържа и искането за обезщетяване на имуществени вреди.

Подсъдимият П.Д. не е подал отговор на частната тъжба. Явява се лично в съдебните заседания, проведени по делото и се представлява от упълномощения защитник адв. Д.Н. от ВрАК. Защитата оспорва тъжбата. Подсъдимият не се признава за виновен, а адв.Н. е категорична, че нейният подзащитен не е извършил твърдяното в жалбата престъпление.

Твърди, че изложеното в тъжбата не отговаря на истината. В хода на съдебните прения адв.Н. прави анализ на събраните доказателства и на база този анализ прави извод, че обвинението е останало недоказано. Според адв.Н. свидетелят на тъжителката- Н.Х. заслужава особено внимание. Сочи, че той дава изключително противоречиви и непоследователни показания. Не ставало ясно кога и по какъв начин е пристигнал в с.Петрич, където няма ж.п. спирка и не пристигат автобуси. Адв.Н. изразява съмнение Н.Х. да е пристигнал на 03.11. с колело от гр.София, което е на 80 км разстояние от с.Петрич. На следващо място защитата задава въпроса защо е било необходимо гостът да посреща домакина на къщата- сина на Т.Ц.. Сочи се, че никой от свидетелите, включително разпитаните полицаи, не е видял Н.Х. в дома на тъжителката, а тя не е съобщила за наличие на такъв свидетел на полицаите. Според адв.Н. разнопосочни и самоизключващи се са показанията Н.Х. за това, на което е станал свидетел, като той казва, че е видял само посягане, не и удар. Само този свидетел твърдял, че тъжителката е останала да лежи, но останалите свидетели, включително полицаите, я видели да тича по улицата с телефон в ръка. Този свидетел бил разпитан 6 месеца след случая, вероятно когато тъжителката го е посочила в жалбата до РУ-Пирдоп, в която твърди, че е била заплашвана с убийство от П.Д..