Определение № 6547 от 10.06.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6547 гр. Варна, 10.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110105316 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен о т П. А. Ч., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. Тихомир № 12, ет.4, ап.9 срещу Община Варна ЕИК 000093442, с адм. адрес град Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43, представлявана от Кмета на Общината, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на Община Варна, сумата от 500лева, представляваща главница, както и сумата от 473,68 лева, представляваща лихва, които вземания са установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 ДОПК № МД - АУ - 4509/25.05.2016г., поради нищожност на изпълнителното основание и поради това, че няма качеството данъчно задължено лице по отношение на МПС, с рег. № В4707СМ.

По така депозираната искова претенция ищецът твърди, че не е собственик на МПС, с рег. № В 4707 СМ, за който се отнасят процесните вземания, установени с Акт за установяване на задължения № МД - АУ - 4509/25.05.2016г. и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20248920400212 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, поради това и не дължи същите като излага съображения затова. Сочи още, че изп. дело е образувано въз основа на нищожно изпълнително основание.

В уточнителна молба от 07.06.2024г. ищецът чрез упълномощения процесуален представител заявява, че изобщо няма качеството на данъчно задължено лице, доколкото правоприемник на ЕТ“Ч.- П. Ч.“ се явява друго лице, а не той въз основа на сключен договор от 29.03.2005г. по чл.60 вр. чл.15 ТЗ. Заявява още, че акта за установяване на данъчно задължение не е обжалван.

С оглед изложените твърдения в исковата и уточняващата я молба, съдът намира, че същият не би могъл да намери своята правна квалификация под разпоредбата на чл.439 от ГПК, доколкото ищецът изрично заявява недължимост на сумите поради това, че няма и никога не е имал качеството на данъчно задължено лице спрямо Община Варна по отношение на процесното МПС, който факт е изначален, а не е настъпил след издаване на изпълнителното основание, поради което искът е с правно основание чл. 124 ГПК. Освен 1 това ищецът изрично е посочил, че оспорва дължимостта на посочените общински вземания за процесното МПС на основание изначална липса качеството на данъчно задължено лице.

Вземането за данъци и такси, установени по основание със закон, са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, в който процесуален кодекс са регламентирани два способа за установяване на местните данъци и такси. В чл.

107, ал.4 от ДОПК е предвиден ред и срок на обжалване на акта, който е 14-дневен от получаването му пред директора на Дирекция "Местни данъци". Когато задължението е установено с акт по чл. 107, ал.3 от ДОПК, какъвто е настоящият, компетентният горестоящ орган, съобразно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ, е Директор Дирекция "Местни данъци" към съответната община, в случая Община Варна. Актът влиза в сила в случай, че не е обжалван в срок или е обжалван, но потвърден с влязло в сила решение. В настоящия случай изрично, в уточнителната молба, е посочено, че Актът не е обжалван. Следователно П. А. Ч. е имал възможността да се ползва от специалния ред за защита, предвиден в ДОПК и АПК, по който е могъл да предяви основанията си, заявени в настоящото производство за недължимост на местни данъци и такси с оглед обстоятелството, че никога не е имал качеството на данъчно задължено лице по отношение на процесното МПС. Предвид гореизложеното съдът намира, че за него не е налице правен интерес от установяването на тези обстоятелства по общия гражданскоправен ред, чрез предявяване на настоящия иск.

Специалната процедура по ДОПК изключва приложението на гражданско процесуалния ред.

Публичните общински вземания не могат да бъдат предмет на исково производство пред гражданския съд, защото се установяват с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното производство.

С оглед изложеното, иск за установяване на недължимост на заплащане на данък върху МПС предвид липсата на качеството данъчно задължено лице, не може успешно да се проведе, тъй като той е допустим, когато не е предвиден специален ред за реализиране на това право, а също и когато са налице частни вземания, а не публични каквито са настоящите. Нормата, която регулира отношенията, свързани с данъчните задължения не позволява недължимостта на данъка, поради липса на качеството данъчно задължено лице, да се установява с този иск, след като е имало специално предвиден ред за защита, от който ищецът не се е възползвал. В този смисъл са Определение №26 от 15.01.2009г. на ВКС по ч.т.д.№311/2008г., I т.о., ТК, Определение №444 от 31.12.2008г. на ВКС по ч.гр.д.

№2013/2008г., V г.о., определение № 494/20.12.2017 г. по гр.д. № 4728/2017 г. по описа на 3то г.о. на ВКС.

Защитата е следвало да се реализира по специалния ред на ДОПК и АПК.

По горните съображения съдът преценява така предявения пред него иск за процесуално недопустим, което налага прекратяването на производството по него, на осн. чл.130 ГПК.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 5316 по описа за 2024г. на ВРС, 19-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3