Решение № 4098 от 12.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4098 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110208235 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*** ЕИК ***0 срещу наказателно постановление № 23-2500092 от 25.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл.

128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като се сочи, че на 30.08.2024 г. служителят И. И. не е полагал труд за дружеството, а освен това описаната в НП фактическа обстановка била неясна.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Твърди, че на 30.08.2024 г. служителят И. И. не е полагал труд за дружеството и правилно е начислено трудовото му възнаграждение за месец август 2024 година. Претендира разноски.

Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното 1 постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин. Заявява, че дори служителят да не е полагал труд на 30.08.2024 г., то му било начислено трудово възнаграждение само за 18 от 22 работни дни през месец август 2024 година. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор от 28.06.2024 г. лицето И. Я. И., ЕГН ********** бил назначен на длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“ в дружеството-жалбоподател „*** с договорено трудово възнаграждение от 933 лева на месец. Същият постъпил на работа на 01.07.2024 г.

При извършена по документи на 20.01.2025 г. и на 25.02.2025 г. проверка на работодателя „*** от служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ било установено, че в представения от работодателя фиш за заплата за месец август 2024 г. било начислено трудово възнаграждение на служителя И. Я. И. за 18 отработени дни при 22 работни дни в месеца, а от пътен лист № *** за товарен автомобил, извършващ международен превоз било видно, че служителят И. И. е бил на работа в периода от 01.08.2024 г. до 29.08.2024 г. (21 работни дни), което се потвърждавало и от Заповед за командироване от 01.07.2024 г. За останалите работни дни не му било начислено възнаграждение, респективно периодът бил обективиран като „неявяване на работа/ самоотлъчка“. Бил представен разходен касов ордер, подписан от работодателя в удостоверение на това, че на 30.08.2024 г. на И. са били изплатени командировъчни пари за месец август 2024 г. В хода на проверката не били представени документи, които да свидетелстват за неявяване на И. Я. И. на работа на 30.08.2024 г. Във фиша за заплата не била отразена самоотлъчка. На 30.08.2024 г. обаче служителят И. посетил офиса на дружеството единствено, за да остави отчета и да му бъдат 2 заплатени командировъчните, което принципно е трябвало да стори предходния ден след прибиране от курса, но поради късния следобеден час решил да го направи на следващия ден. Стоял в офиса около час, докато се опишат документи, пари и след като приключил с отчета си тръгнал към 10:30 часа на 30.08.2024 г. и този ден повече не е полагал труд за работодателя.

Проверяващите приели, че работодателят е проявил порочно поведение и не е заплатил изцяло трудовото възнаграждение за месец август 2024 г. на И., в това число и за 30.08.2024 г., поради което е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ.

С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН № 23-2500092 от 25.02.2025 г. срещу дружеството-жалбоподател, а нарушението било квалифицирано по чл. 128, т. 2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представляващ дружеството-работодател, който след запознаване със съдържанието му го подписал с отбелязване, че възразява. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 23-2500092 от 25.04.2025 г., с което за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелите Г. Г. и И. И., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелката Г. разказва как е постъпил сигнал срещу „*** за нарушение. През месец февруари 2025 г. извършили проверка. В сградата на инспекцията се явил управителят на дружеството и представил изисканите документи. От представените документи станало ясно, че работодателят „*** е обективирал, че в периода 30.08.2024 г. - 31.08.2024 г. имало самоотлъчка, като не е начислил и изплатил на лицето И. Я. И. трудово възнаграждение за този период. По време на проверката били представени документи, от които било видно, че в периода 01.08.2024 г. – 29.08.2024 г. И. е изпълнявал трудовите си задължения, като е бил командирован в чужбина с командировъчна заповед от „***. След изпълняването на курса си като международен шофьор били представени документи, че той е направил отчета в седалището на дружеството и лично управителят на дружеството „*** му е 3 платил за извършената командировка, за което бил приложен разходен касов ордер с техните подписи и с посочена дата 30.08.2024 г. Поради това свидетелката приела, че „*** не е начислило и заплатило на лицето И. Я. И. трудово възнаграждение за периода 30.08.2024 г. – 31.08.2024 г. и за това нарушение бил съставен акт.

По делото беше разпитан и самият служител И. И., който сподели, че бил на работа до 29.08.2024 г. и следобед в 15:00 часа на посочената дата се прибрал с камиона в гаража. Понеже било късен следобед и в това време не било удобно да ходи в офиса и да си направи отчета, тъй като в 17:00 часа затваряли офиса, той решил да отиде на другия ден - 30.08.2024 г. Около 09:30 часа на 30.08.2024 г. И. отишъл в офиса да занесе отчета за месеца. Стоял в офиса около час, докато се опишат документи, пари и след като приключил с отчета си тръгнал към 10:30 часа на 30.08.2024 г., като повече не бил ходил в офиса, тъй като бил в почивка. След 30.08.2024 г. се почувствал зле. От 01.09.2024 г. представил болничен лист за 14 дни. След това се наложило да постъпи в болницата, защото не бил добре и бил в болничен целия месец. На 07.10.2024 г. се явил в „*** отново на работа. После продължил да работи докато напуснал.

Показанията на свидетелите са логични и последователни, поради което съдът ги кредитира. От друга страна те се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал. Реално свидетелката Г. не можа да каже с категоричност, дали на 30.08.2024 г. И. е полагал труд за дружеството, а това го извеждала от документите. В тази връзка от разпита на самия И. се установи, че на 30.08.2024 г. той е посетил офиса на дружеството единствено, за да остави отчета и да му бъдат заплатени командировъчните, което принципно е трябвало да стори предходния ден след прибиране от курса, но поради късния следобеден час решил да го направи на следващия ден. Стоял в офиса около час, докато се опишат документи, пари и след като приключил с отчета си тръгнал към 10:30 часа на 30.08.2024 г. и този ден повече не е полагал труд за работодателя. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетеля И., тъй като той депозира показания за факти, които непосредствено е възприел и пресъздава в разпита си.

Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе фактология.

4

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

В издаденото НП е налице неяснота при описание на нарушението, което съществено ограничава правото на защита на дружествотожалбоподател. В обжалвания акт е посочено, че работодателят недобросъвестно е приел самоотлъчка на служителя И. И. за 30.08.2024 г., поради което не му е заплатил дължимото възнаграждение и за този ден. В началото на НП обаче се посочва, че му било заплатено възнаграждение само за 18 работни дни през месец август 2024 г., при положение, че имало общо 22 работни дни през месеца, тоест твърди се неплащане на трудово възнаграждение за 4 работни дни, но не се посочва кои са тези 4 дни, а е конкретизиран единствено 30.08.2024 г. Предвид на това не става ясно, дали дружеството е наказано само за неначислено и незаплатено възнаграждение за 30.08.2024 г. или за неначислено и незаплатено възнаграждение за четири работни дни през месец август 2024 г., като не става ясно и кои са останалите три дни. Освен това има съществено противоречие между издаденото НП и съставения АУАН, в който като вменено нарушение е само неначисляването на възнаграждение за 30.08.2024 г и 31.08.2024 г., като нищо не се споменава за общо четири дни и за неплащане на възнаграждение, а само за неначисляване.

Впоследствие и след подадено възражение срещу съставения АУАН е установено, че 31.08.2024 г. е било събота – неработен ден, поради което същият е отпаднал от наказателното постановление, но по неясни за съда причини и след проверка на документите, изведнъж в издаденото НП се появяват твърдения за още три дни, освен 30.08.2024 г., като се сочи, че не било начислено и изплатено възнаграждение за общо четири работни дни през месеца. Това е абсолютно недопустимо, тъй като с издаденото НП не може да се разширява обвинението и да се добавят нови обстоятелства, които липсват в съставения АУАН и по които наказаното лице не е могло да се защити, а именно твърдения за неначисляване и неплащане на възнаграждение за четири работни дни през месец август 2024 година, при положение, че в АУАН се сочат само два дни, от които единият е 31.08.2024 г. и той после отпада в издаденото НП. Няма как на нарушителя да се вменява нещо повече от това, за 5 което е започнало ангажирането на отговорността му със съставения АУАН и в НП да се добавят нови факти и обстоятелства, които липсват в акта. Това личи и от изречението в НП, че „работодателят е проявил порочно поведение и не е заплатил трудовото възнаграждение за месец август 2024 г., в т.ч. 30.08.2024 г.“, тоест ясно е, че не се ангажира отговорността му само за 30.08.2024 г., за която дата единствено има припокриване със съставения АУАН, а и за някакви други, явно твърдените по-рано още три неясни дати, понеже било заплатено само за 18 от 22 работни дни. Няма как обаче лицето да бъде наказано за факти и обстоятелства, които не са му били вменени със съставения АУАН, а за пръв път се появяват в издаденото НП като напълно нови твърдения, понеже до момента то е било лишено от възможността да се защити относно тези вменени му деяния с евентуални възражения срещу съставения АУАН и разбира за тях вече пред свършен факт, едва след като е наказан с издаденото НП. Освен това в съставения АУАН се твърди единствено неначисляване на трудово възнаграждение, без да е посочено неплащане, което пък неправилно актосъставителят е квалифицирал като нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, а всъщност е нарушение по чл. 128, т. 1 от КТ, след което в НП отново се добавя ново изпълнително деяние, което не е било вменено на жалбоподателя с акта, а именно незаплащане в цялост на възнаграждението, доколкото в акта се твърди само неначисляване в цялост.