Решение № 28 от 06.02.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Силистра, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка С. Стоева

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П. при участието на секретаря Ели Ст. Н. като разгледа докладваното от Десислава Г. П. Въззивно гражданско дело № 20223400500396 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба вх. №2182/23.11.22г. от КООПЕРАЦИЯ „КРЕДИТМАКС“ , ЕИК 202106196, със седалище и адрес на управление гр.Дулово, ул. „Васил Левски“ №21, ет.1, представлявано от Илиана Христова срещу Решение №120/14.11.22г., постановено по гр.д. № 362 по описа за 2021 година на Районен съд – Дулово, с което е уважен иска на Б. М. с правно основание чл.439 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебното решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД и че петгодишния срок изтича на 11.11.2020г., а изпълнителното дело е образувано на 09.11.2020г. Твърди, че съдът не е съобразил, че с молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагане на възбрани и запори и такива са наложени от ЧСИ, както и че давностния срок е спрял да тече по време на обявеното на 13.03.2020г. извънредно положение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Б. М. депозира писмен отговор, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно.

Споделя извода на РС - Дулово, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на 1 кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД и че петгодишния давностен срок започва да тече от датата на сключване на договора, а именно от 03.07.2013г.

Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.

В о.с.з. въззивника, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В о. с. з. въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли за потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Производството пред РС – Дулово е образувано по предявен от Б. Н.

М., ЕГН **********, с адрес с. Златина, община Провадия, обл. Варна срещу КООПЕРАЦИЯ „КРЕДИТМАКС“, ЕИК 202106196, със седалище и адрес на управление гр.Дулово, ул. „Васил Левски“ №21, ет.1, представлявано от Илиана Христова, иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1969лв. /хиляда деветстотин шестдесет и девет лева/, представляваща сбор от 1930лв. – главница по паричен заем от 03.07.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и 39лв. – разноски за платена държавна такса, поради изтекла петгодишна давност, за чието събиране е образувано изп. дело № 20207160400692 по описа на ЧСИ с рег. № 716 Николай Георгиев, с район на действие Варненски окръжен съд.

В исковата си молба ищцата твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение №258/07.09.2015г., издадена по ч.гр.д. №494/2015г. по описа на РС – Дулово е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за процесните суми. Счита, че доколкото кредиторът не е посочил падеж на задължението, то е безсрочно, при което погасителната давност започва да тече от датата на сключването на договора за заем, тоест от 03.07.2013г. Давността е изтекла на 03.07.2018г., като тя не е спирана или прекъсвана въпреки осъщественото заповедно производство по чл.410 ГПК, доколкото няма предявен иск по чл.422 ГПК. На 09.11.2020г. по молба на ответника е образувано изп. дело.

Със съобщение с изх. № 1850/18.03.2021г. ищцата била уведомена, че й е наложен запор на банковата сметка в „ЦКБ” АД и възбрани по отношение на собствените й имоти, на които ще бъде извършен опис и оценка на 26.07.2021г. Моли искът да бъде уважен.

2

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявения иск. Навежда, че при влязла в сила заповед за изпълнение приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и че на 11.11.2015г. с издаването на изпълнителен лист е прекъсната давността.

Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело на 09.11.2020г. са поискани налагане на запори и възбрани и такива са наложени. Сроковете счита, че са спрели да текат с обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г. По същество моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и се установява от приложено ч.гр.д. №494/2015г. по описа на РС – Дулово, че въз основа на подадено заявление от Кооперация „Кредитмакс” против Б. М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №258/07.09.2015г.

Заповедният съд е приел, че същата е връчена на 27.10.2015г. след залепване на уведомление по чл.47 ГПК и с разпореждане от 11.11.2015г. предвид влизането й в сила е издал изпълнителен лист.

Видно от приложено изпълнително дело №692/2020г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев, същото е образувано по заявление вх. №6645/09.11.2020г., с което е поискано и налагане на запор на банкова сметка и възбрани върху конкретно посочени недвижими имоти, едва след което на основание чл.428 от ГПК да се изпрати съобщение за образуваното изпълнително дело.

На 10.11.2020г. е изпратено запорно съобщение до „ЦКБ” АД с изх.

№10668, получено на 13.11.2020г.

На 13.11.2020г. е подадена нова молба от взискателя, обективираща искането му за налагане на запор на сметки и възбрана на имот в с.Златина, общ. Провадия.

С писмо изх.№11259/24.11.2020г. ЧСИ е изпратил искане за налагане на възбрана върху имоти, собственост на М., вписана в СВ на 25.11.2020г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 01.07.2021г.

С молба вх. №4765/01.07.2021г. Б. М. е заявила, че ще заплаща доброволно по изп. дело № 692/2020г. всеки месец по 500лв. и моли да не се извършва опис на имотите й в с.Златина. Същата по разпореждане на ЧСИ е изпратена на взискателя за становище, като последния е посочил, че няма нищо против този начин на заплащане на задължението.

Приложени са две платежни нареждания, едното от които от 16.11.2020г. за сумата от 160лв., а второто от 01.07.2021г. в размер на 500лв.

При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

При така въведените твърдения за факти, предявеният иск черпи правното си основание в чл.439, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност 3 на 03.07.2018г.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до въпроса дали вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 494/2015 г. по описа на РС - Дулово са погасени по давност, респективно дали за тях е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК и следва ли стабилизираната заповед за изпълнение да се приравни по последици на влязло в сила съдебно решение.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че при сега действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.

Изключение представлява института на отмяна на влязло в сила решение и хипотезата, в която ако след устните състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Идентично е положението и при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Института на заповедното производство е насочен към създаване на опростен ред за събиране на вземания, при които длъжникът не оспорва дълга си поради неговата безспорност, но не го изпълнява докато не бъдат задействани механизмите на принудителното изпълнение. Независимо от едностранния му и формален характер, нормата на чл.410, ал.2 ГПК препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК, което сочи, че за да е редовно заявлението същото следва да включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното производство следва да бъде конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство.

Не е налице спор и че при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. Видно също така, след измененията с ДВ, бр.100/2019 г., исково производство се отпочва и в хипотезите, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, а и когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение /с оглед задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи при договори, сключени с потребител или при обоснована вероятност за това/. Последните две отново в унисон със законодателната идея заповедното производство да служи като опростен начин за събиране на безспорни вземания.

Съгласно закона, когато длъжникът не подаде възражение, вземането 4 по заповедта не може да бъде оспорвано от него с възражения, основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК.

Последното означава, че влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие като установява с обвързваща страните сила, идентично на установеното със съдебно решение вземане, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Влезлите в сила заповеди за изпълнение се ползват и с изпълнителна сила, присъща на осъдителните решения.

Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите, има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на изчерпателно уредени от законодателя основания - по реда на чл.423 ГПК /аналогичен на чл.303, ал.1 т.5 ГПК/, чл.424 или чл.439 ГПК.

Основанията по чл.424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеността, че се релевират по исков ред, а редът по чл.439 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните състезания и съответно не се преклудират.

Гореизложеното в съвкупност обуславя извода, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Фактът на образуване на заповедното производството като едностранно не може да се разглежда като аргумент за противното, тъй като неподаването на възражението от страна на длъжника стабилизира заповедта по начин, сходен на съдебно решение, постановено при признание на иска /чиято аналогия в заповедното производство може да се търси с възражение по чл.414а, ал.2 ГПК/ или на неприсъствено решение /чиято аналогия в заповедното производство е неподаването на възражение/. В този смисъл са и Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. №1030/2022г. на ВКС, IV г.о., Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС и Решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV г.о.