Определение № 449 от 29.11.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Сливен, 29.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20212200500490 по описа за 2021 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. Б.

– пълномощник на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“1 ет.21 офис 4 против разпореждане № 4177/02.09.2021 г. по ч.гр.д. 3963/2021 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е било отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. К. Г., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.„Даме Груев“, № 28, ет.1, ап.1, за сумите 288.10лв. – договорна лихва, 1050.00лв. – застрахователно премия, 283.55 лв. – лихва за забава и 110.43лв.- остатък от претендирани разноски.

Страната счита, че в обжалваната част разпореждането на РС е неправилно и незаконосъобразно. Рс – Сливен неправилно бил приложил разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, като е приел наличието не неравноправни клаузи. Наличието на такива въобще не следвало да се установява в заповедното производство. Подписаният договор за кредит бил съобразен със законовите изисквания по отношение на ГПР. Съдът не бил изложил доводи, 1 от които да се разбере защо приема, че сключеният договор за застраховане представлява неравноправна клауза. Договорът за застраховка бил отделен и самостоятелен. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане в по- горе посочените части и да се издаде заповед за изпълнение и за сумите, за които РС е отказал. Претендира деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 31.08.2021 г. пред РС – Сливен е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“1, ет.21, офис 4 против Г. К. Г., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.„Даме Груев“, № 28, ет.1. В заявлението било посочено, че вземането на страната произтича от сключен договор за заемCredi Go № 5342 - 00020996 между „ МИКРО КРЕДИТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Цариградско шосе“, № 137, ет.3 и Г. К. Г., ЕГН **********, заетите суми по който не са били върнати в срок.

В заявлението се твърди, че задължението на Г. е било цедирано от „ МИКРО КРЕДИТ“ АД на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но такива доказателства не са представени. Няма представени доказателства и за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Със заявлението били претендирани главница в размер на 1400.00лв.- по договора за кредит, 288.10 лв. – договорна лихва за периода 04.01.2019г.- 04.03.2021г., 1050.00лв. – застрахователна премия, 283.55лв. – лихва за забава, както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението.

По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 3963/2021г. по описа на СлРС. На 02.09.2021 г. било постановено обжалваното разпореждане, с което частично било отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 288.10 лв. – договорна лихва за периода 04.01.2019г.-04.03.2021г., 1050.00лв. – застрахователна премия, 283.55лв. – лихва за забава, както и разноски над 110.43лв. до пълния претендиран 2 размер от 135.43лв.

Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 17.09.2021 г. Същото е било обжалвано на 24.09.2021 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ГПК е посочено, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В настоящия случай представените доказателства сочат на наличието на облигационни отношения между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и Г. К.

Г., ЕГН **********, но не и между Г. К. Г., ЕГН ********** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По делото няма никакви доказателства за извършена цесия на задължението на Г. и за уведомяването му за това и тъй като производството е заповедно по своя характер на заявителя не може да бъдат дадени указания в посока да представи доказателства за наличието на активна процесуална легитимация. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС обективирана в т.1 от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.

Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано от лице без активна процесуална легитимация, то съдът се е произнесъл по недопустимо искане и постановеното от него разпореждане се явява недопустимо, поради което на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 4177/02.09.2021 г. по ч.гр.д.

20212230103963 на Сливенския районен съд, както и издадената въз основа на него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3

1749/02.09.2021г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 20212230103963 на Сливенския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4