Определение № 37823 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37823 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110120444 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ********., ЕГН **********, с адрес: *********, чрез ******, със съдебен адрес: ********* срещу „**********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от *********, и *********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от **********, установителни искове, както следва:

- срещу „********** за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***********., сключен между ищеца и ********* поради противоречието му със закона;

- срещу ********* за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2026 г. поради липса на основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, което искане следва да се отхвърли, тъй като за фактите и обстоятелствата, които се цели да се установяват посредством експертизата не са необходими специални знания.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молла писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 14,30 часа, за когато да се призоват страните.

1

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът ********. извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 09.02.2026 г. с ответника „********** са сключили Договор за потребителски кредит № ******** за сумата от 3500 евро, срок на договора 24 месеца, подлежащ на връщане на 24 месечни вноски, с фиксиран лихвен процент 41,50 %, ГПР 50,38 % и общ размер на всички плащания 5251,39 евро. В чл. 4 от договора било уговорено в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок от 48 часа от подаване на Заявлението. Сочи, че в изпълнение на горното задължение договорът за потребителски кредит бил обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2026 г., сключен с ответника *******, по силата на който това дружество приело да отговаря пред ответника „********** солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, а кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2081,05 евро.

Договорът за кредит се оспорва като недействителен, тъй като в обявения в договора ГПР не е включено дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, което представлява пряк разход по кредита, като поддържа, че по този начин кредиторът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. Излага също така, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗЗП. Обръща внимание, че едноличен собственик на капитала на ********* е „********** и същевременно е предвидено, че потребителя може да заплаща възнаграждението за поръчителя направо по банкова сметка на ********* които факти обуславят извод, че единствената цел, поради която е сключен акцесорния договор е да генерира допълнителен приход за кредитодателя. Ищецът поддържа, че доколкото договорът за кредит е нищожен, то нищожен се явява и свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника *********, поради липса на основание за сключването му. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ********* с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, а признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***********. със соченото от ищеца съдържание, въз основа на който на ищеца е предоставена сумата от 3500 евро. Не е оспорва и обстоятелството, че за обезпечаването на договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника *********. Ответникът признава, че при изчисляването на ГПР по договора е включена единствено дължимата лихва, но не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се 2 включва като разход при изчислението на ГПР, тъй като не е задължително условие за получаването на кредита, а кредиторът сам е избрал кредита да бъде обезпечен с поръчителството на другия ответник и същевременно този разход не е бил предварително известен за кредитодателя. Излага, че наличието на свързаност между кредитодателя и поръчителя не обуславя недействителност на целия договор за кредит, а единствено на клаузата, предвиждаща сключването на договор за поръчителство. При тези възражения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *********, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, а признава, че за обезпечаване на задълженията на ищеца към ответника „********** по Договор за потребителски кредит ***********. е между него и ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, по който се дължи възнаграждение в посочения в исковата молба размер. Излага обаче, че възнаграждението се дължи само за времето, през което поръчителят отговаря, т.е. при предсрочно погасяване на кредита останалата част от възнаграждението не се дължи, какъвто обаче не бил настоящия случай. Излага възражения, относими към предявения иск за нищожност на договора за кредит, с доводи, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва при изчислението на ГПР, тъй като не представлява задължителен разход по кредита и кредитодателят не е знаел предварително за същия. В тази връзка описва подробно начина на кандидатстване и сключване на договора за кредит и този за поръчителство. Оспорва се сключването на договора за поръчителство да представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото в договора ясно са описани задълженията на кредитополучателя в това число дължимото възнаграждение. Сочи, че предвидената в договора възможност за заплащане на възнаграждението за поръчителството по сметката на „********** представлява овластяване на последния да получи плащането от името и за сметка на ********, а не е титуляр на вземането. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са субективно и обективно съединени искове, както следва:

1/ установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ***********., сключен между ищеца и ответника „********** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

2/ установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2026 г., сключен между ищеца и ответника ********* с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД;

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

- между ищеца и ответника „********** е сключен Договор за потребителски кредит ***********. със соченото от ищеца съдържание, по силата на който е предоставен заем в размер на 3500 евро, както и че посочения ГПР включва единствено договорната лихва;

- за обезпечаване задълженията по договора за кредит между ищеца и ответника ********* е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2026 г.

3 срещу възнаграждение в размер на 2081,05 евро

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК предявен срещу „**********:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдените основания.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По предявения иск срещу *********:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за предоставяне на гаранция с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдените основания.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото 4 заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.