Решение № 231 от 24.08.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Момчилград, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от С. Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100153 по описа за 2023 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС вр.чл.124 от ГПК.

В предявената искова молба Ю. А. М. твърди, че е собственик по наследство от покойните си родители- А. М. С. с ЕГН- ********** и Г. Ю. М. с ЕГН-**********, на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от Двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с.*****, ул."Първа" №14, общ.Момчилград, със застроена площ от 78,00 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и коридор на първия етаж, и две стаи, кухня и коридор на втория етаж, с отстъпено право на строеж върху държавен урегулиран поземлен имот №IХ, пл.сн.№110, кв.7 по ПУП на с.*****, общ.Момчилград, с площ от 480 кв.м. при граници на поземления имот; север- УПИ №8, пл.сн.№ 110; изтокулица; юг- УПИ №Х, пл.сн.№111, и запад- КВС на с.*****.

Ищецът заявява, че Къщата е построена от неговите родители през 1972г., като той е помагал за самия строеж с личен труд и средства. Твърди, че в периода 1971г.-1997г. е живеел със семейството си в гр.Габрово, но въпреки това още със започването на строежа е помагал на родителите си да 1 построят имота, като в тази насока е ползвал отпуска, за да участвам в строежа, както и със съпругата си влагали лични средства в строежа. Посочва, че по това време ответникът е бил в казармата.

Ищецът твърди, че през 1976г. със съпругата си закупили земя в съседство на бащината си къща, където впоследствие си построили собствена къща. През 1994г. баща му след тежко заболяване и починал, като по време на болестта му, той- ищецът често е пътува да го вижда и води по болници. След смъртта на баща му в имота е останал да живее ответникът със семейството си и майка им. Заявява, че през 1997г. със семейството си се завърнали от гр.Габрово, като в бащината къща си оставили багажа. Ищецът твърди, че му наложило веднага да замине за гр. Варна за 15 дни, за да работи.

Посочва, че една вечер, докато семейството му спяло, ответникът е изхвърлил целия им багаж на двора, а на сутринта заявил, че жена му там нямала имот и блъснал входната врата, която ударила съпругата му по челото, което се разкървавило и така започнали скандалите им с ответника, с когото не си говорил с години. Ищецът посочва, че въпреки това със съпругата му продължили да обработват двора на процесният имот и ходили на гости на майка им, докато е била жива. Скандалите не спряли, като на намеренията му да гледа кози в обор, намиращ се в дрова на процесния имот ответеникът е попречил, взимал и продължавал да взима и сега всичко, което той е засял в двора. Посочва, че една вечер ответникът ядосан от това в 22,00ч. вечерта нахлул в имота му в съседство на процесния, докато го нямало и започнал да заплашва съпругата му, като е изпотрошил прозорците, и за случая сигнализирали органите на реда и срещу ответника било водено наказателно дело, като същият е бил осъден за извършеното от него престъпление Бил заключил външната тоалетна на процесния имот, която ползвали и той със семейството си, което го принудило да построя собствена в неговият си двор.

Постоянно обирал плодовете на дърветата, засяти от него в процесния имот, вземал и разрушавал всичко, което засеел или поставял в имота. Постоянно се заяждал с него за имота, пускал кокошки и крави в неговият имот, като те унищожили палатките за тютюн. Ответникът го бил ударил с лопата по главата, защото не се отказал от бащините си имоти. Многобройни са били скандалите през годините между тях за процесния имот, като многократно е пускал жалби в полицията за това.

2

Ищецът твърди, че в споровете си с ответника постоянно е заявявал, и той- ищецът има дял от процесния имот като наследник, като преди около две години същият му заявил, че той- ищецът е никой за да претендира за наследствения си дял.

Ищецът посочва, че в началото на януари 2023г. е разбра, че с Нот. акт за собственост от 2005г. ответникът е бил признат за собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, което същият спрямо неговият наследствен дял не е упражнявал никога, за да стане собственик по давност Считал, че следва да бъде отменен този нот.акт за 1/3 ид.част от процесния имот, представляващ негов наследствен дял. Предвид на това за него съществувал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, иска да се постанови съдебно решение, с което на основание чл.124 ал.1 от ГПК да Бъде признато за установено спрямо ответника, че той- ищецът е собственик по наследство на 1/3 ид.част от процесният имот, както и иска осъждането на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на 1/3 идеална част от процесният имот, както и да се отмените за същата част нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение- описан подробно.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв.С. М. от АК- Кърджали, в представеният писмен отговор по реда и в срока по чл.131 от ГПК, като счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че ответникът е собственик на процесният недвижим имот- описан подробно. Намира описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца за неотговарящи на действителното положение. Не било вярно, че ищецът е помагал с личен труд и средства при построяването на къщата. Не било вярно и твърдението, че една вечер, докато семейството на ищеца спи, ответника е изхвърлил целия им багаж на двора, а на сутринта заявил, че жената на ищеца нямала имот и блъснал входната врата, която ударила съпругата на ищеца по челото, от което й бликнало кръв.

Ответникът твърди, че 1970г. той и Г. М. М. са сключили граждански брак. През 1973г. ответникът и баща му са построили процесната къща на два етажа. За да построи къщата ответникът е взел пари на заем. Ответникът и съпругата му са се грижили за родителите му. През 1994г. е починал баща му 3

А. М. С., а майка му Г. Ю. М. е починала през 2005г. , като годините процесната къща е била ремонтирана от него-ответника.

Посочва, че съгласно чл.68 ал.1 от З С владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. А според чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Твърди, че придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е., владението не следва да е установено насилствено или тайно.

В отговора се твърди, че ответникът със цялото му семейство от началото на 1973г. са живеят в процесния имот , находящ се в с.*****, ул."Първа"№14, общ.Момчилград, и същият необезпокоявано и непрекъснато владее процесния имот от началото на 1973г. Бил придобил процесния недвижим имот на основание чл.79 ал.1 от ЗС, т.к. в негова полза е изтекла придобивна давност. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявената искова молба и да осъди ответника, да му заплати нап*****ите по делото съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представителадв.А. С., поддържа исковата молба така, както е предявена по изложените в съдебно заседание подробни съображения. Претендира разноски. /и в представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита/.

Ответникът, чрез адв.С. М., оспорва така предявеният иск по доводи, изложени във съдебно заседание, и по подробно изложените съображения в писмена защита по реда на чл.149 ал.3 от ГПК. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното;

От удостоверение за наследници № 4/ 02.04.2021г. на общ.Момчилград/ кмс.*****, е видно, че ищецът Ю. А. М. и ответникът Н. А.

М., както и Х.А М.- неучастваща в настоящото производство, и починалата им на24.08.2005г. майка- Г. Ю. М. , са наследници на бившият жител на село 4

*****, общ.Момчилград, А. М. С.- техен баща, починал на 01.09.1994г. Т.е., че страните са наследници на своят баща, който е починал през 1994г. и своята майка- починала през 2005г. Същите имат и сестра- посочена по-горе, спрямо която не е насочен искът по чл.108 от ЗС- предмет на настоящото производство.

По делото е представено копие на Н.а. № 22, том IІ, рег.№ 974, нот. дело № 206/ 2005г. на нот.Н.Б., /Акт № 114, том 3, дело № 557 от 2005г. на Служба по вписванията при РС-Момчилград/, от който е видно, че ответникът по настоящото производство Н. А. М. е бил признат за собственик по давностно владение на процесният недв.имот, както следва; Двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с.*****, ул."Първа" №14, общ.Момчилград, със застроена площ от 78 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и коридор на първия етаж, и две стаи, кухня и коридор на втория етаж, с отстъпено право на строеж върху държавен урегулиран поземлен имот №IХ, пл.сн.№110, кв.7 по ПУП на с.*****, общ.Момчилград, с площ от 480 кв.м. при граници на поземления имот; север- УПИ №8, пл.сн.№ 110; изтокулица; юг- УПИ №Х, пл.сн.№111, и запад- КВС на с.*****.

Като доказателство е приложено копие на Скица на имот- на УПИ №IХ, пл.сн.№110, кв.7 по ПУП на с.*****, общ.Момчилград, с площ от 480 кв.м., в която е отразено, че имота е записан на ответника Н. А. М. по силата на н.а.

№22, дело №206/2005г.

Представено е и Удостоверение за данъчна оценка от 27.03.2023г. на община Момчилград, издадено на името на лицето Г. М. М. с ЕГН6208062304, в което имот с пл.сн. №110 в кв.7 УПИ /парцел / от 480 кв.м., двуетажно жилище с обща площ от 156 кв.м., и гараж, записан на името на това лице и на ответника с по ½ идеална част.

От 6 бр. копия на Приходни квитанции, се установява, че ответникът по делото Н. М. е заплатил за годините 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023г., местни данъци и такси за имот- земя и сгради в с.*****, общ.Момчилград- на посоченият адрес ул.“Първа“ №14.

По делото като свидетели са разпитани следните лица- Х. А. М.сестра на страните, Б.С.Р- съсед, които са посочени от ищцовата страна, и лицата- М. Х.Ю.- съсед на страните, и М.Р. М.- съпруга на ищеца.

5

В своите показания свидетелите Х. М. и Б.Р., посочват, че страните са братя, като Н. /ответникът/ е имал къща в с.***** на два етажа с двор, и къщата е била построена от баща му и от него /Н./ през 1973г., а след като построили първият етаж Н. е влязъл в казармата. Били взели пари назаем, а заетите пари били върнати от съпругата на Н.. От построяването на къщата досега в нея са живели родителите на страните, както и Н. и неговото семейство, а Ю. никога не е живял в къщата, и е идвал там само на гости. Ю. /ищецът/ е отишъл да работи в Габрово през 1971г. и се върнал оттам през 1997г., и никога не е живял в тази къща, защото в селото е имал своя къща. От построяването на къщата досега ремонтите са били правени от Н., той е плащал за всички ремонти и той е обработвал дворното място. Всеки в селото знаел, че къщата е на Н..

Никой не е имал претенции за къщата, той е владеел и живеел в къщата като своя откакто е била построена.

В показанията на посочените от ищеца свидетели М. Ю. и М. М., се твърди, че къщата е построена от родителите на страните, като ищецът Ю. повече помагал, т.к. е бил по-големият, след което през 1971 г. заминали за работа в Габрово, но взимали отпуска за строежа на къщата /което е станало през 1973-74г./. В къщата са живели родителите на страните, както и Н. и неговото семейство, но Ю. и неговото семейство са имали в тази къща една стая, в която държали своята покъщнина и в която оставали при отпуските си. Ищецът и неговото семейство са имали къща в село *****, която е била нап*****а преди завръщането им от Габрово, като запознали да строят през 1977г., и се настанили в нея през 1997г.- след завръщането си от Габрово и скандалите започнали тогава, като се изразявали във искания на ответника багажът на ищците да бъде изнесен. Багажът им бил изхвърлен през 1997г. и оттогава са имали постоянни скандали и заплахи, отправении от ответника към ищеца и съпругата му. Св.М. М.- съпруга на ищеца посочва, че тя не е стъпвала в къщата от 1997г., докато нейният съпруг е ходел при родителите си, но не е оставал там да спи. Същата свидетелка посочва, че в къщата е живял Н. и неговото семейство, както и че е правел ремонт, но не знаел какъв, както и че двора не е обработван от нея или нейният съпруг. Свидетелката заявява също, че от 1997г. до 2021г.