Решение № 248 от 24.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Петрич, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100367 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от П. А. А., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. Д. М., срещу "С.К." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С., бул."Ц. ш." № ***, ет.*, представлявано от Н. П. П..

Твърди се в молбата, между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 636662/18.02.2022 г., по силата на който ищeцът се е задължил да върне на ответника общо сумата от 662 лева, от която 600 лева главница, при ГПР 49,81 %, ГПЛ – 40,05 %, при срок на издължаване 23 вноски /месеца. С клаузата на чл.11, ал.1 от договора кредитополучателят се задължил за неустойка в размер на 326,98 лева, разсрочена на 23 равни вноски.

Ищецът твърди, че е погасил задължението си за неустойка по договора до размер от 150 лева. Релевира подробни правни съображения за противоречие на процесната неустоечна клауза със закона, с добрите нрави и неравноправност – чл.11, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.22 ЗПК, чл.143 ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите за обявяване нищожността на процесната неустоечна клауза, 1 както и на иска за неоснователно обогатяване при начална липса на основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което да:

Обяви за нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 636662 / 18.02.2022 г., сключен между П. А. А., ЕГН ********** и "С.К." ООД, ЕИК ****, предвиждаща неустойка в размер на 326,98 лева, поради нарушение на закона и неравноправност – чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП;

Осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 150 лева, представляваща недължимо платена от ищеца неустойка по Договор за потребителски кредит № 636662 / 18.02.2022 г., сключен между П. А. А., ЕГН ********** и "С.К." ООД, ЕИК ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор. Заявява становище за недопустимост делото, с което обосновава искане за прекратяване на делото. Твърди, че в случая разглеждането на претенциите предмет на настоящото производство, отделно от претенциите на същия ищец срещу същия ответник, които са предмет на разглеждане по гр. дело с № 351/2024 г. по описа на съда е недопустимо. Сочи, че по двете сочени гр.дела се оспорва като недействителна клауза, уговорена между идентични лица страните по делото, но по различни договори. Счита, че в случая предявяването на исковете в различни дни и в самостоятелни искови производства е недопустимо. В случай, че съдът не уважи тезата за недопустимост, заявява становище за неоснователност на предявените искове като релевира подробни възражения и доводи, с които обосновава искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение. Прави доказателствени искания. Счита, че в случая е налице основание да се откаже присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с която 2 заявява воля, че поддържа предявените искове. По същество на делото пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни.

Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Навежда подробни аргументи , с които оспорва като несъстоятелна тезата на ответника за недължимост на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2 ЗА.

За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се явява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Представя доказателство. Релевира допълнителни съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Във връзка с искане на ищеца за намаляване размера на предявения осъдителен иск до 129,44 лева съдът е допуснал при условията на чл.214 от ГПК изменение на иска чрез намаляването му до 129,44 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на 18.02.2022 година страните са сключили Договор за потребителски кредит № 636662, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 600 лева, а последният се е задължил да върне общо сумата от 662,02 лева, от която 600 лева главница, при ГПР 49,81 %, ГЛП 40,05 %, при срок на действие на договора 23 месеца.

С чл.5 от Договора страните са уговорили задължение за кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитора по сделката с поне едно от следните обезпечения:

-Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и възнаградителна лихва ;

- Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят 3 кумулативно на следните условия: а. При един поръчител -осигурителният доход следва да се в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната; б. При двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки поръчител следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата в страната; в. Да не е /са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; г. Да не е/са кредитополучател/и по договори/и за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; е/ Да няма/т кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; ж/. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получаваните от тях доходи. Съгласно ал.2 на чл.5 договора, кредитополучателят се е задължил да предостави обезпечението в срок до три дни от сключване на договора.

Съгласно обективираната в чл.11, ал.1 от договора воля на страните, същите са уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 326.98 лева, в случай че не предостави в тридневен срок уговореното в чл.5 обезпечение на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора. Страните договорили дължимата неустойка да бъде изплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1 погасителен план.

Не се спори по делото, че ищецът не е предоставил уговореното в чл.5 обезпечение.

Събраните по делото доказателства установиха, че на основание процесния договор ищецът е заплатил на ответника сумата от 129,44 лева неустойка.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Безспорно се установи по делото възникването на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е предоставил на ищеца заем, а последният се е задължил да го върне.

4

Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва клауза /чл.11 от договора/ за задължение на кредитополучателя да заплати на кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.5.

Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на ЗПК.

Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая 5 неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Доколкото това противоречие възниква още при сключване на процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради което в тази си част /на неустоечната клауза/ договорът не е произвел правно действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника, поради което предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и като такъв следва да се уважи.

За пълнота на изложението следва да се посочи:

Доколкото се установи по делото, че процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, със същата се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка /повече от 50% от дадения кредит/.