Решение № 27 от 08.02.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Айтос, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100583 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Подадена е ИМ от М. Х. М., ЕГН **********, чрез адв.Р.Н., съд. адрес: ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Твърди, че е собственик на процесното МПС, което било застраховано по застрахователен договор „Каско на МПС“, сключен с ответника на 13.01.21 г. , обективиран в полица ***, с период на покритие от 13.01.2021г.-12.01.2022г., с уговорена застрахователна стойност от 32 000лв. Сочи, че в срока на договора настъпило описаното в ИМ застрахователно събитие- на 07.10.21 г. при посока на движение с. Р. - с. Т. около 15,30 ч. cе появил дим от предния капак на автомобила, настъпил пожар, причиняващ твърдените в ИМ увреждания, за което събитие съобщил на тел.112. Твърди, че заявил събитието пред ответника, била образувана щета №0002-1001-21-000002/08.10.21г., но ответника отказал да му заплати обезщетение. Счита, че поради настъпилото застрахователно събитие застрахованото имущество било увредено изцяло, т.е. била налице тотална щета в размер на 22 400 лв., която щета ответникът признавал, като предложил да му изплати първоначално застрахователно обезщетение от 12 160,39 лв., а впоследствие сумата от 6000 лв. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 22 400 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Каско на МПС“, сключен с ответника на 13.01.21 г., обективиран в полица ***, за причинени имуществени вреди на л.а.

***, настъпили в резултат на застрахователно събитие от 07.10.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до окончателно плащане на сумата. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че не е налице тотална щета, претендира като главница сумата от 14 715.32 лв. с ДДС, необходима за ремонтирането на процесния л.а. до състояние годно за ползване. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал ОИМ. Оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва наличието на сключен при ОУ застрахователен договор за процесния л.а. Поддържа, че в случая намирала приложение т.14.4 от ОУ към договора, че пожарът настъпил поради техническа неизправност на л.а., изключващо отговорността му, поради което не дължал претендираното обезщетение. Твърди, че причина за възникване на процесния пожар бил пробив между втори и трети цилиндър в двигателя с вътрешно горене на процесното МПС, 1 както и че е налице принос на водача на л.а. поради негова груба небрежност и неизпълнение на задължение да ползва застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин.

Счита, че ищецът е могъл да предвиди възникването на пожара предвид наличие на цепнатина в блока на ДВГ, даващо светлинна индикация на таблото на л.а. и/или предизвикващо други признаци, описани в ОИМ, установими от ищеца. Поддържа, че случая намирали приложение т.27.8 и т.14.11 от ОУ към договора, твърдейки, че ищецът не представил документ за настъпилия пожар и причините за него, издаден от компетентните държавни органи, доказващи причината за възникналия пожар. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на пожара в процесния л.а., наличието на причинна връзка между претендираните щети по МПС и твърдяното събитие, както и вида, характера и степента на уврежданията. Намира исковете за завишени по размер, вкл. предвид стойността на запазените части от процесното МПС и средната пазарна стойност на л.а. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и се установява наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо от сключен на 13.01.21 г. помежду им застрахователен договор „Каско на МПС“, обективиран в полица ***, с период на покритие от 13.01.2021г.12.01.2022г., относно л.а. *** – собственост на ищеца, с покритие на застраховката- Клауза 1 /всички рискове/. Определена е действителна стойност на автомобила в размер на 32 000 лв., идентична със застрахователната стойност и е уговорено заплащане на застрахователна премия в размер на 1840.90 лв., разсрочена на четири вноски, за които не се спори, че са платени от ищеца.

Не се спори, а и се установява, че за описаното събитие, настъпило на 7.10.21г., е образувана щета №0002-1001-21-000002/08.10.21г. при ответника, по която застрахователят не е платил застр.обезщетение. Представено е писмо от 15.2.22г., изходящо от ответника, неоспорено от страните, с което застрахователят е одобрил сума за ремонт на процесното МПС в размер на 12 160,39 лв. с ДДС, като със същото не е признал ДВГ, т.к. го счел за първопричина за настъпване на събитието. Във връзка с одобрената сума за заплащане в посочения размер щетата е и представеният протокол от ЗЕК на ответника от 11.2.22г. /л.50 от делото/, който обективира взето решение да се възложи ремонт до 12 160,39 лв. по образуваната щета за процесното МПС, собственост на ищеца.

От показанията на свид.М.М., преценени от съда съгл.чл.172 ГПК, се установява, че процесният л.а. ежегодно бил застрахован при ответника, ползвал се от няколко години от семейството на ищеца. Дава показания, че ищецът не се е оплаквал, че МПС не работи добре, поддържал л.а. редовно, ходел на сервиз, ако забележел някаква нередовност в процесния л.а. Свидетелката дава показания, че разбрала за пожара от съпруга си, както и не е виждала какви да е индикации за повреда на таблото на процесния л.а., а също и че не е забелязвала включена или горяща икона на таблото на автомобила, когато се е возила.

ВЛ по назначената САТЕ е дало заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съгласно което нанесената щета по процесния л.а. възлиза на сумата от 8170,70 лв., която сума представлява стойността на вредите по вид и степен по средни пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие. ВЛ П. е дало заключение, че уврежданията по л.а. са съсредоточени в двигателния отсек и възникнали в следствие на пожар и техническа повреда в силовия агрегат, като обгорените части подлежат на подмяна. Според експерта двигателят е негоден за експлоатация, в следствие възникнала техническа повреда и възстановяването му ще надхвърли остатъчната стойност на автомобила, поради което може да се подмени с годен такъв втора употреба. Според ВЛ няма данни за причината за пожара, като възникналата техническа неизправност в двигателя /прогаряне на уплътнителната гарнитура между цилиндровата глава и цилиндровия блок и последвалото нарушаване цялостта на блока между втори и трети цилиндри/ не може да се 2 постави в причинна връзка с настъпилия пожар. Експертът е посочил, че прогарянето на гарнитурата е процес, който не е настъпил мигновено, а постепенно, при което мощността на двигателя намалява чуствително, което не би могло да бъде усетено от водача. ВЛ е дало заключение, че цената на л.а. в ново състояние е 51 900 евро /101 205 лв./, остатъчната стойност към 07.10.2021г. е 11 325 лв., справедливата пазарна стойност към 7.10.2021г. възлиза на 24 500 лв., както и че размерът на щетите възлиза на 8170,70 лв., каквато е и сумата, необходима за ремонта на процесния л.а., ако бъдат използвани алтернативни части.

Експертът не може даде отговор каква е точната стойност на запазените части на процесното МПС. ВЛ е заключило, че не е възможно възникването на пожар в следствие на запушен или неизправен ДПФ филтър, както и че при запушен ДПФ филтър при повечето автомобили светва индикация на таблото за „дпф“, като е обяснил подробно в заключението си влиянието на неправилно работещия/запушен ДПФ филтър на мощността на автомобила.

В о.с.з. ВЛ П. е пояснило отново, че от техн.неизправност в двигателя на л.а. е невъзможно да възникне пожар в двигателния отсек, т.е. възникналата повреда на двигателя на процесното МПС не е причина за възникналия пожар в същото. Експертът отново е заявил в о.с.з., че при запушване на ДПФ филтъра не може да възникне пожар в двигателния отсек на л.а., както и че не може да определи конкретната причина за пожара в процесния л.а., т.к. същият е разглобен към момента поради намесата на монтьори.

ВЛ по назначената СПТЕ е дало заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съгласно което понеже на МПС след възникването на пожара е извършен ремонт, няма как при оглед да се установи причината за пожара, както и фактическото състояние след пожара. ВЛ С. е посочило, че от автомобила са изкарани детайли от самия двигателен отсек и са заличени следите от пожара, поради което няма как да се установи точната причина за същия. Според експертизата възможната причина за пожара е дефектна или дефектни части, съдържащи запалими течности, попаднали на горещи елементи, което предизвиква пожар, като ВЛ е посочило по принцип възможните причини за възникване на пожар по време на движение в заключението си /разлети течности, прегрял двигател, прегряващи каталитични конвертори, неизправности и повреди в ел.система/. Според експерта поначало причините за пожар в МПС могат да бъдат комбинирани от различни видове дефекти като лоша или неправилна поддръжка на автомобила. В о.с.з. ВЛ С. категорично е заявило, че двигателят на процесния л.а. е бил изкаран, поради което няма как точно да се определи причината за пожара, както и че демонтирането на двигателя е с цел заличаване на следи и доказателства.

При тези факти от правна страна съдът намира следното:

По договора за застраховка застрахователят е длъжен да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от застрахования. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ в уговорения срок в размера по чл. 386, ал. 2 КЗ /равно на действително претърпените вреди към деня на събитието/. Основателността на иска по чл. 405, ал.1 КЗ изисква наличие на следните предпоставки: 1/ валиден договор за имуществена застраховка между застрахователя и застрахования с предмет процесното имущество; 2/ настъпване в периода на застрахователното покритие на събитие, представляващо покрит застрахователен риск; 3/ наличие на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4/ изправност на застрахованото лице във вр. със задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи. Ответникът следва да докаже наличието на изключенията, предвидени в ОУ, които го освобождават от отговорност да заплати обезщетение.

В случая страните са сключили валиден договор за застраховка "Каско" /покриваща 3 всички рискове, вкл. и пожар/, по силата на който са били обвързани в застрахователно правоотношение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установи, че по време на действие на договора - на 07.10.21 г. при движение в процесното МПС cе появил дим от предния капак на автомобила, настъпил пожар, за което събитие ищецът съобщил на тел.112 и уведомил застрахователя.

По делото не се установи причината за възникване на пожара /вкл. и от назначените експертизи/. Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В случая нито се твърди, нито се установява при настъпване на пожара на 7.10.21г. ищецът да е уведомил противопожарната охрана. Според състава неизпълнението на това задължение на ищеца за уведомяване на противопожарната охрана, съставляващо изискване на т.14.11 от ОУ към договора, не изключва отговорността на ответника. Посочената клауза от ОУ е предназначена за установяване на действителните обстоятелства по застрахователното събитие, което е в интерес и на двете страни по договора. За да възникне правото на застрахователя на отказ за изплащане на обезщетението, то трябва да е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при което е настъпило същото и установяването на която причинна връзка е в тежест на застрахователя /Р. № 4/21.03.2012 г. на ВКС, II т.о., Р. № 15/12.06.2012г. по т.д. №454/2011г. на ВКС, II т.о., Р. № 49/29.07.2013г. по т.д.№ 840/ 2012г. на ВКС, I т.о., Р.№ 185/05.03.2014 г. по т.д.№ 350/2013г. на ВКС, I т.о., Р. № 32/11.08.2014 г. по т.д.№1 262/2013г. на ВКС, II т.о. и Р. № 167/07.02.2017г. по т.д.№ 1655/2015г. на ВКС, II т.о./. В случая причинна връзка между пожара и неуведомяването на противопожарната охрана не е налице. Неуведомяването е последващ пожара факт, а събраните по делото доказателства не установяват ищецът да е препятствал по какъвто и да било начин установяването на обстоятелствата във връзка с пожара. Точно обратното - ищецът е действал добросъвестно и съобразно уговореното веднага е уведомил застрахователя, изпълнявайки инструкциите му /вкл. оставяйки МПС в сервиз в гр.Б./, въпреки че същият се е намирал в екстремна ситуация на пътя, причинена от пожара, като непосредствено след пожара е направен оглед и опис на щетите от застрахователя. Макар да липсва уведомяване на противопожарната охрана, този пропуск не е съществен с оглед интереса на застрахователя и не е в състояние да обуслови пълен отказ за плащане на застрахователното обезщетение. В случая настъпването на пожара, представляващ застрахователното събитие, е несъмнено установено, като същевременно се доказа и че причинените на процесния л.а. увреждания са възникнали в следствие на пожара. Макар че застрахователят счита, че причина за пожара е виновното поведение на застрахования, то в подкрепа на това твърдение не се събраха доказателства. В тежест на ответника бе да докаже наличието на изключения, предвидени в ОУ, освобождаващи го от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, каквито изключения в случая не се установяват от събраните доказателства. В тази връзка не се доказаха твърденията, че пожарът настъпил поради техническа неизправност на л.а., респ. че причина за възникването му бил пробив между втори и трети цилиндър в двигателя с вътрешно горене на процесното МПС /установим от ищеца/, т.к. по делото липсват доказателства, които да навеждат на извода за наличие на такава причинна обусловеност. Нито се твърди, нито се установява процесното МПС да е било неизправно при сключване на договора, а след пожара е направен и оглед от застрахователя и не са констатирани технически неизправности по л.а.

Разпечатката съдържа 22 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fafc728-4144-4ead-8fa5-23ca47c08672