Решение № 3523 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3523 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100505001 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5001/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София срещу решение №20101318 от 25.08.2023 г по гр.д.№17495/2020 г на СРС , 142 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 2734,97 лева – заплатено застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт“ за вреди върху т.а.ДАФ XF 460 FT SC с рег.№СВ **** НА от ПТП на 06.09.2019 г на обходния път на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“ от несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно ; ведно със законната лихва от 14.05.2020 г до окончателното заплащане на главницата ; сумата от 98,76 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 06.01.2020 г – 14.05.2020 г и сумата от 791,40 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищецът не е представил ОУ по застраховката и същите не е ясно с какво съдържание са и дали е налице покрит риск . Ищецът не е представил протокол за ПТП и няма данни да е уведомен КАТ-МВР . Налице са противоречия в твърденията на водача на МПС за механизма на ПТП . Възможно е ПТП да се дължи на виновни действия на водача , а не на състоянието на пътя . Не е представен убедителен снимков материал и не е ясна скоростта на МПС преди ПТП . САТЕ не е убедителна , защото е работила само по данни на ищеца . Водачът не е тестван за употреба на алкохол , а представените писмени доказателства са непълни . Не е доказан фактическия 1 състав на гаранционно-обезпечителната отговорност . Може да е налице съпричиняване от страна на водача на МПС .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Доказан е фактическия състав на регресната отговорност на ответника . Спазена е писмената форма на застрахователния договор и общите условия /ОУ/ са изрично приети от застрахования .

Според ОУ е налице покрит риск – ПТП . Премахнато е допълнителното покритие „Гуми“ , защото „определени районни съдилища не могат да изпълняват законовото си задължение за тълкуване на действителната воля на страните „. Към датата на ПТП е в сила редакция на чл.6 т.4 от Наредба №IЗ-41 от 12.01.2009 г, според която не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за ПТП , които не са причинени от друго ППС . Не е налице законово задължение за изготвяне и представяне на снимков материал за ПТП . За документите от щетата няма законово изискване за определени задължителни реквизити .

Няма данни за виновно поведение на водача на МПС т.е. не е доказана изключителна вина или съпричиняване от негова страна на процесното ПТП .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 29.08.2023 г и е обжалвано в срок на 08.09.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел следното. Доказан е фактическия състав на регресната отговорност по чл.410 КЗ . Ищецът е представил застрахователна полица по „Каско Стандарт“ с покритие към датата на ПТП . За отстраняване на щетите от ПТП /ремонт на т.а./ ищецът е заплатил на доверен сервиз сумата от 2734,97 лева . От показанията на св.А. се доказва , че причина за увреждането на т.а. е дупка на пътното платно . Свидетелските показания се потвърждават от приетата пред СРС САТЕ . На ответника е възложено управлението на републиканските пътища и поддържането им с грижата на добър стопанин – чл.19 ал.1 и чл.14 ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Според чл.30 ал.1 ЗП ответникът трябва да поддържа пътя в годно за безопасно ползване състояние , което не е сторено. Не е доказано съпричиняване при уловията на пълно доказване от страна на ответника . В случая не е било необходимо съставяне на протокол за ПТП , защото според чл.6 т.4 от Наредба №IЗ-41 от 12.01.2009 г не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за ПТП , които не са причинени от друго ППС . Исковете за главница и лихви за забава са доказани по основание и размер .

2

Решението на СРС е неправилно . За да възникне регресно право на ищеца /като застраховател по имуществена застраховка „Каско“/ срещу ответника /като отговорен за деликта по чл.49 ЗЗД във чл.19 ал.1 , чл.14 ал.2 и чл.30 ал.1 ЗП/ следва да са налице : право на увредения за обезщетение за имуществени вреди срещу лице , което носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД за действия/бездействия на причинителя на вредата ; валиден договор за имуществено застраховане от ищеца с увреденото лице , който договор да е с период на действие и уговорено от страните покритие към датата на ПТП и настъпване на вредите ; и плащане на застрахователно обезщетение от ищеца за настъпилите вреди.

В случая ищецът е представил към исковата молба само застрахователна полица и документи от щетата . Ищецът не е представил Общите си условия , които са неразделна част от процесния застрахователен договор . ОУ са изрично оспорени в отговора на исковата молба , а във въззивната жалба се съдържа изричен довод , че не са представени актуалните ОУ . Въпреки това ОУ не са представени нито пред СРС , нито пред настоящия съд .

При тези данни съдът е в невъзможност да прецени дали е налице застрахователно покритие по „Каско“ за процесното ПТП , респ. дали е било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца респ.дали ищецът може законосъобразно да встъпи в правата на увреденото лице. Само на това основание исковете за главница и лихви за забава са неоснователни и не е необходимо да се излагат мотиви по останалите доводи на страните .

Налага се изводът , че след отмяна на решението на СРС предявените искове трябва да се отхвърлят . С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските на ответника пред СРС и СГС за юрисконсултски възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с оглед материален интерес по всеки от исковете под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20101318 от 25.08.2023 г по гр.д.№17495/2020 г на СРС , 142 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София да се осъди Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да му заплати /възстанови/ на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 2734,97 лева – заплатено застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт“ за вреди върху т.а.ДАФ XF 460 FT SC с рег.№СВ **** НА от ПТП на 06.09.2019 3 г на обходния път на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“ от несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно ; ведно със законната лихва от 14.05.2020 г до окончателното заплащане на главницата ; и сумата от 98,76 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 06.01.2020 г – 14.05.2020 г .

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на сумата от 100 лева разноски пред СРС и 100 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на „И.“ АД ЕИК **** гр.Варна като трето лице помагач на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4