Решение № 393 от 21.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000502812 по описа за 2021 година

С решение от 14.04.2021 г., постановено по гр. дело № 394/2020 г., Видинският окръжен съд, Гражданско отделение, 1 състав, е осъдил на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на ищцата Л. Г. И. сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния дядо Л. Г. Г..

В останалата му част искът, предявени в размер от 60 000 лева, е отхвърлен като неоснователен.

Недоволни от първоинстанционното решение са останали и двете страни по делото, които са подали въззивни жалби.

В жалбата на ищцата Л. Г. И. се твърди, че в частта, с която окръжният съд е отхвърлил иска, решението е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че определеното обезщетение от 40 000 лева е несправедливо занижено и не е съобразено изцяло със събраните по делото доказателства, установияващи хармоничните и много близки отношения между загиналия Л. Г. и неговата внучка. Посочва се, че внезапната смърт на дядото се е отразила на детето крайно негативно, тъй като двамата са живели заедно повече от 12 години, през които Л. е била лишена от грижата на нейния баща, а дядото е поел родителските функции на бащата. Излагат се доводи, че е налице критерият „изключителност“, въведен с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, който дава основание да се претендира обезщетение от внучката за преживените от нея 1 неимуществени вреди.

В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на ищцата поддържа, че от приетата автотехническа експертиза не може да се направи извод за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият не е могъл да избегне удара.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковата претенция в пълния й предявен размер.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва решението в осъдителната му част. Във въззивната жалба пълномощникът на застрахователното дружество излага съображения на първо място за необоснованост на извода на окръжния съд, че са налице предпоставките за приложение на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като от събраните гласни доказателства не се установява, между ищцата и нейния дядо да са били създадени някакви изключителни, нетипични за нашето общество отношения, които да подлежат на обезщетяване по смисъла на тълкувателното решение.

Настоява се, че следва да бъде приложена методиката, установена в § 96 и чл.493а от КЗ и обезщетението не следва да надхвърля 5 000 лева. Излагат се подробни съображения, че с поведението си пострадалият Л. Г. съществено е допринесъл за настъпване на ПТП като съпричиняването е не по-малко от 75 %.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете изцяло или съществено намаляване на обезщетението.

В становището си по същество пред настоящата инстанция процесуалният представител на ЗД „Бул инс“ излага и доводи, че тълкувателното решение, на което ищцата основава претенцията си, няма обратно действие, доколкото правопораждащият факт е настъпил преди приемането му.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, включително приетата пред настоящата инстанция автотехническа експертиза и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за родствени връзки, ищцата Л.И. – родена през 2003 г., е внучка на Л. Г. /дъщеря на неговата дъщеря К.Г./.

Установено е по делото, че на 19.02.2016 г. дядото на малолетната към този момент Л.И., е загинал при ПТП, настъпило в резултат от удар между управлявания от него велосипед и товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № ***, управляван от водач К. Т. И..

Видно от приложеното НОХД № 259/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд, виновното противоправно поведение на водача на товарния автомобил е установено с влязла в сила присъда.

2

По делото не се спори, че към датата на ПТП товарният автомобил управляван от К. И., е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

От приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. И., се установява, че причината за смъртта на Л. Г. /роден през *** г./, е настъпила в резултат от тежка съчетана травма, като водещи са закрита черепномозъчна и гръбначна травми, получени при блъскане на велосипедиста от товарен автомобил и последващо падане на твърда повърхност.

Окръжният съд е допуснал и приел и автотехническа експертиза. В нея вещото лице инж. Р. П. е приел следния механизъм на ПТП: Товарният автомобил се е движил по бул. „Панония“ в гр. Видин в средната пътна лента на булеварда със скорост от около 61 км/ч. – при ограничение на скоростта до 50 км/ч. В определен момент водачът на автомобила е предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил, при което изцяло навлязъл в лявата пътна лента. В десния край на тази пътна лента се намирал велосипедът, управляван от Л. Г.. Водачът на товарния автомобил възприел велосипедиста на около 36 м. преди мястото на удара и предприел аварийно спиране с изнасяне в ляво. Поради недостиг на път и време, автомобилът не успял да спре и ударил с предния калник и предната странична част на бронята велосипеда в областта на левия педал.

Според това вещо лице, времето за реакция на велосипедиста, който няма огледало за обратно виждане и може да се ориентира по звука от идващия зад него автомобил, е било от 0.8 до 1 секунда. Поради това водачът на велосипеда не е имал техническата възможност да реагира на възникналата опасност. Инж. П. е приел, че дори и при движение на велосипедиста в края на пътната лента, пак би настъпил удар.

Пред настоящата инстанция е допусната и приета повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. инж. А. А.. В заключението е посочено, че бул. „Панония“ е за двупосочно движение, с две самостоятелни пътни платна, разделени със затревена ивица и предпазен парапет. Всяко от платната е с по 3 пътни ленти, с широчина 3,5 м. всяка. Участъкът е прав, хоризонтален, времето е било ясно, с нормална дневна видимост. Инж. А. А. е посочил, че за настъпване на произшествието няма свидетелски показания, поради което не е установено къде по ширината на пътното платно се е намирал велосипедистът непосредствено преди удара. По неустановената траектория на велосипедиста може да се приеме, че същият се е намирал в лявата пътна лента, на около 2,3 м. вдясно от левия край на платното.

Велосипедистът не е могъл да види автомобила, тъй като е бил с гръб към него. Ако е бил добре със слуха, е могъл да го чуе и най-вероятно е имал възможност да отклони велосипеда надясно към разделителната линия със средната лента. Това би била по3 малката опасност в сравнение с опасността, в която сам се е поставил, движейки се върху лявата пътна лента.

Спрямо момента, в който спирачките на товарния автомобил са се задействали и са издали силен характерен звук, велосипедистът е имал възможност само да реагира, но не е имал възможност да предприеме действия, с които да предотврати удара. Ако велосипедистът се е оказал на мястото на удара, извършвайки маневра /например преминавайки в най-лявата лента/, той е имал възможност да се огледа и да изчака преминаването на автомобила. Ако маневрата е извършена неволно, движейки се в близост до левия бордюр, велосипедистът не е имал възможност да предотврати удара.

Тъй като опасната зона за спиране на автомобила при приетата от вещото лице скорост от 53 км/ч. е 41 м., а при 57 км/ч. е 45 м., автомобилът не е могъл да спре преди мястото на удара.

Според експерта, от техническа гледна точка велосипедистът не е следвало да навлиза в най-лявата пътна лента, нито да се движи по нея, още повече на 2,3 м. от левия бордюр. Ако се е движил в дясната пътна лента в близост до десния бордюр или на десния тротоар, удар не би настъпил.

В съдебно заседание пред въззивния съд инж. А. е допълнил, че обективните данни – разположението на автомобила и на велосипеда на платното, както и петното кръв доказват, че велосипедистът се движел в най-лявата пътна лента.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред окръжния съд са разпитани свидетели.

Свидетелката Л. Г. – съпруга на загиналия и баба на ищцата, е разказала пред съда, че родителите на Л. се разделили когато тя била на 2-3 години, понеже бащата много пиел. Оттогава детето живеело с баба си и дядо си, дори спяло в тяхната стая, понеже майката работела на две смени. Тъй като свидетелката се грижела за болни хора, дядото поел изцяло грижите за Л. – правел й закуска, водел я на училище и я взимал. Водел я и на лекари, които се чудели, как този дядо се грижи за внучката си.

Дядото бил за детето и баща, и майка, и баба.

Когато дядото загинал, Л. била на училище. Разстроила се много. Наложила се лекарска намеса, защото детето спряло да говори, по цял ден плачела и викала дядо си, започнала да припада. Свидетелката я водила на психиатър във Видин и в София.

Нямало много полза от лекарствата, детето се затворило и това се отразило и на успеха й в училище.

И досега ищцата продължава да тъгува за дядо си. При среща с възрастен колоездач поискала от баба си да поговорят с човека, защото приличал на „нашия дядо“.

4

Свидетелката Ж. П. – съседка на семейството, е заявила, че познава Л. от раждането й. Семейството на Л. било много добро и сплотено, Л. бил свързващото звено. Родителите на ищцата живели заедно за кратко време и се разделили, когато детето било на 2 години. Дядото отгледал внучката си от малка, защото бабата се грижела за стари хора. Л. била много привързана към него, навсякъде ходела с дядо си.

Когато дядото починал, Л. била на 12 години. Плачела, била неспокойна, получила нещо като припадъци. С баба й ходели на психолог, на терапевт. Ходили и на „4-ти километър“. Детето станало по-странно, по-затворено и необщително. Въпреки че вече е голямо, още не може да преживее смъртта на дядо си. Ходи с баба си на гробища, свидетелката е виждала Л. как плаче зад къщата. Детето няма такава силна връзка с майка си, която живее с приятел и не живее с родителите си и дъщеря си.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

Относно приложимостта на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС : Съдът приема, че ищцата е легитимирана да претендира обезщетение за претърпените от нея страдания в резултат от смъртта на нейния дядо.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение обезщетение може да претендира всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Следователно, за да бъде уважена претенция за обезщетяване на нематериални вреди, претърпени от внучка в резултат от смъртта на неин дядо, следва да са установени такива обстоятелства, които да обосновават изключението.

В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:

Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от найблизкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е 5 достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.