Присъда № 4 от 07.04.2023, Апелативен съд - Варна

Мотиви към

Присъда №4 от 07.04.2023г. по ВНОХД №37 по описа за 2023г. на ВАпС Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Добрич против присъда №15 от 09.12.2022г. по НОХД №282/2022г. по описа на Окръжен съд –Добрич.

С атакувания съдебен акт подсъдимия М. Г. Г. е признат за невиновен за това, че на 15.09.2014г. в гр.Добрич, като земеделски производител, регистриран в ОД„Земеделие“-гр.Добрич избягнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 16 740 лева, като чрез посредствения извършител М.а П.Т. с ЕГН ********** по електронен път потвърдил неистина в справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2014г.– 31.08.2014г. с вх.№08001286311/15.09.2014г. при представяне на информация пред ТД на НАП-Добрич и неправомерно приспаднал неследващ се данъчен кредит, като използвал документи с невярно съдържание, данъчни фактури включени в нея, а именно: фактури с №1/25.08.2014г. на стойност 20 000лв., с начислен ДДС 4 000лв.;

№2/27.08.2014г. на стойност 30 000лв. с начислен ДДС 6 000 лв., издадени от „Слаймилекс“ ЕООД гр.София; както и неистински документи, а именно: фактури с №3839/27.08.2014г. на стойност 10 600лв., с начислен ДДС 2 120лв.; №3896/27.08.2014г. на стойност 7 950лв. с начислен ДДС 1 590лв.;

№3899/28.08.2014г. на стойност 7 950лв., с начислен ДДС 1 590лв.;

№3900/28.08.2014г. на стойност 7 200лв., с начислен ДДС 1 440лв., на които е придаден вид, че са издадени от „Агриматко България“ ООД гр.София, като към датата на Уведомление до Окръжна прокуратура с вх.№223/12.02.2016г. от ТД НАП-гр.Варна, офис гр.Добрич сумата не е възстановена или прихваната за други задължения на ревизираното лице, като изпълнителното деяние по отношение на неправомерното приспадане на неследващия се данъчен кредит и избягването на установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК същият е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.18 ал.1 от НК. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

В протеста се навеждат доводи за необоснованост на изводите на първата инстанция за липсата на осъществено от подс.Г. престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.18 ал.1 от НК. Според прокурора деянието е доказано и съставомерно по повдигнатото обвинение.Предлага се присъдата на бъде отменена и постановена нова, с която подс.Г. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното престъпление, като му се определи наказание, при условията на чл.55,ал.,т.1 от НК и чл.66,ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура не 1 поддържа протеста на изложените основания. Счита, че подсъдимия не е осъществил деянието по чл. чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, а такова по чл.212,ал.1,във вр. с чл.18 от НК в който смисъл предлага да бъде постановен и въззивния съдебен акт.

В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и със защитника си– адв.Г., които изразяват становище за неоснователност на протеста и законосъобразност на постановената присъда. Според защитата обвинението по чл.255,ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.18 ал.1 от НК е несъставомерно, а по отношение на деяние по чл.212,ал.1 от НК не са налице обвинителни факти.

В личната си защита и последна дума подсъдимият Г. заявява, че съжалява за извършеното и моли за оправдателна присъда.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Към 2014г. подс.М. Г. Г. бил регистриран като земеделски производител с доброволна регистрация по ЗДДС от 28.06.2013г. Същият упълномощил св.М.Т. да осъществява неговото счетоводство, включително да подава по електронен път справки –декларации по ЗДДС пред НАП и други счетоводни документи.

За данъчен период м.август 2014г. подсъдимият Г. предоставил на св.Т. фотокопия на фактури с №1/25.08.2014г. и №2/27.08.2014г. с контрагент „Слаймилекс“ЕООД гр.София и фактури с

№3893/27.08.2014г.;

№3896/27.08.2014г.; №3899/ 28.08.2014г; 3900/28.08.2014г. с контрагент „Агриматко България“ ООД гр.София. Впоследствие, при представяне на оригинала на фактурите, свидетелката се усъмнила, че същите отразяват реални сделки, тъй като към тези от „Агриматко България“ ООД имало прикрепени касови бонове за плащане в брой.

Дружеството „Слаймилекс“ ЕООД се представлявало фиктивно от св.В.К.–настоящ и св.С.Р.- предходен собственик и управител, като дружеството не е извършвало дейност, вкл. с подсъдимия. Изграждането на склад за зърно в стопанския двор на бившето ТКЗС в с.Стефан Караджа било осъществено по стопански начин, а не чрез възлагане, което свидетелства за фиктивност на фактури №1 и №2.

Лицата, представляващи дружеството „Агриматко България“ООД през процесния период на 2014г. са декларирали, че не са контактували със земеделски производител М. Г., а данъчни фактури - №3893/27.08.2014г.;

№3896/27.08.2014г.; №3899/28.08.2014г. и №3900/ 28.08.2014г. не са издадени от представляваното от тях дружество, като фактурираните препарати за растителна защита никога не са били част от предлаганите от „Агриматко[1]България“ ООД стоки.

На подсъдимия била извършена данъчна ревизия за процесния данъчен период, приключила с Ревизионен акт №Р-03000814001092-0912 001/11.02.2015г., с който на подс.Г., в качеството му на задължено по ЗДДС и ревизирано лице било отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочените шест броя фактури. Причината затова била, че при извършените насрещни проверки на „Слаймилекс“ не били установени безспорни доказателства за извършване и документиране на доставка и на СМР, а от „Агриматко България“ООД декларирали, че не са издавали фактури, не са извършвани доставки на подсъдимия,че същия не е бил клиент на дружеството за проверявания период 01.08.2014г.-31.08.2014г. и не фигурира в отчетните им регистри. В резултат на отказа за приспадане на данъчен кредит по посочените шест фактури, видно от ревизионният акт било констатирано останал данъчен кредит за приспадане в размер на 6 692,82лв.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза /л.2-9, т.3 от ДП, приобщено на основание чл.373 ал.1 от НПК / подписите в графата „за доверител“ в договор за поръчка от 30.04.2014г., в графите „приел“ в приемо-предавателни протоколи от 25.08.2014г. и двата протокола от 28.08,2014г. в графите „подпис на наредителя“ на платежни нареждания по фактури с №1/25.08.2014г. и №2/27.08.2014г. са изпълнени от подс.М. Г. Г.. Подписите в графата „за довереник“ в договора за поръчка, в графата „предал“ от протокол от 25.08.2014г. вероятно са изпълнени от св.В.К., а тези в графите „подпис/печат“ във фактури с №1 и №2 са изпълнени от св.С.Р., а ръкописните текстове във фактури №1/25.08.2014г. и №2/27.08.2014г. са изпълнени от св.С.Т.. Съгласно експертизата не са установени съвпадения при сравняване на подписите в графите „предал“ на двата протокола от 28.08.2014г. и фактури с №3893; №3896; №3899 и №3900 с образци от подпис на подс.М. Г., св.В.К., св.С.Р., св.В.Д. и св.С.Т., от които да се направи извод,че някое от лицата е техен изпълнител. Съгласно заключението, отпечатъците от печатите в двата протокола от 28.08.2014г. и фактури №3893; №3896; №3899 и №3900 не са поставени от печата оставил отпечатъци в сравнителните образци,предоставени от дружеството „Агриматко- България“ ООД.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза земеделският производител М. Г. включил в подадена справкадекларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2014г.- 31.08.2014г. с вх.

№08001286311/15.09.2014г., както и в дневника за покупки фактури с №1 и №2 с издател „Слаймилекс“ ЕООД и фактури с №3893; №3896; №3899 и №3900 с издател „Агриматко България“ООД, за които експерта е дал становище, че не е налице „документална обоснованост на доставката“ съгласно чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството и е приспаднт неследващ се данъчен кредит на обща стойност 16 740,00 лева. По този начин е била завишена стойността на данък добавена стойност за възстановяване. Съгласно експертизата, земеделският производител М. Г. Г. за данъчния период 01.08.2014г.-31.08.2014г. в справка-декларация с вх.

№08001286311/15.09.2014г., съответно и в дневника за покупки вместо да декларира данък добавена стойност за възстановяване в размер на 6 692,82 3 лв., след включване на процесните шест фактури, е декларирал данък добавена стойност за възстановяване в размер на 23 432,82 лв., като е завишил ползваният данъчен кредит, или приспаднал неследващ се данъчен кредит в повече с разлика от 16 740лв.

Съгласно заключението декларираната сума за възстановяване /16 740 лв./ участва в процедура по приспадане на ДДС, възникнала с подаване на справка-декларация по ЗДДС за месец юли 2014г. с резултат - ДДС за възстановяване - 1132,54лв., за месец август 2014г. с резултат - ДДС за възстановяване - 23 432,82лв. и приключила с подаване на справка-декларация по ЗДДС за месец септември 2014г. с резултат - ДДС за възстановяване - 1977,50 лв.. Сумата за възстановяване от приключилата процедура за периода от 01.07.2014г. до 30.09.2014г. не е посочена в кл.80 на последната справка-декларация и не е подадено Приложение №6 към чл.68 ал.4 от ППЗДДС за извършено приспадане, като и към момента на уведомяването на ДОП от ТД НАП-гр.Варна, офис Добрич12.02.2016г., сумата не е възстановена или прихваната за други задължения на ревизираното лице /л.76-104,т.3 от ДП/.

Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната съдебносчетоводна експертиза при спазване на разпоредбите на ЗДДС /невключване на посочените фактури с вписани за издатели „Слаймилекс“ ЕООД и „Агриматко-България“ ООД и неползване на пълен данъчен кредит от 16 740 лв./ от подсъдимия за процесния период, същия е следвало да формира за данъчния период 01.08.2014г.- 31.08.2014г. резултат за периода –данък добавена стойност за възстановяване от бюджета в размер на 6 692,82 лв.

/л.108-113,т.3 от ДП/.

Настоящия състав установи сходна с първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Съдът се солидализира с изводите на проверявания съд за фиктивност на сделките по инкриминираните фактури.

По отношение на фактура №1 и №2 фиктивността се установява от липсата на доказателства за техническа и технологическа обезпеченост на фирмата „Слаймилекс“ ЕООД за извършване на вписаните услугиизграждане на бетонна стена и ремонт на склада за зърно:собствени машини ,оборудване, инвентар и техника, необходими за извършване на описаните СМР. Не са налице данни и за кадрова обезпеченост на фирмата-няма наети работници и служители за процесния период от дружеството. Не са представени строителни документи, като представения приемателнопредавателен протокол от 25.08.2014г. не съдържа достоверна информация досежно установяване на завършване на СМР, количество на материали, труд, услуги и др. Липсват документи за закупуване на строителни материали и за техния транспорт. В представения договор за поръчка от 30.04.2014г. и Приемателно-предавателен протокол не са посочени имената на лицето, подписало документите от страна на „Слаймилекс“ЕООД.

На следващо място са налице и приобщените по реда на чл.283 от НПК 4 показания на св.В.К. и св.С.Р. /настоящ и предходен собственик и управител на дружеството „Слаймилекс“ ЕООД/ от които е видно, че същите само формално са го представлявали. И двамата са безработни лица, които са приели да придобият фирмата срещу определена сума, като дружеството не е извършвало търговска дейност. Свидетелите са заявили, че не познават подсъдимия и не са сключвали от името на фирмата договори с него /вж показания на л.92-93 и л.96-97,т.1 от ДП/. От показанията на св.В.К., св.Г.Д. и св.Д.Д. /л.209,л.211 и л.212, т.1 от ДП/ е видно, че са работили при изграждането на склад за зърно в стопанския двор на бившето ТКЗС в с.Стефан Караджа, който бил изграден по стопански начин, а не чрез възлагане на външна фирма.