Решение № 137 от 14.08.2025, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 179/2025
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Протокол № 190 от 15.07.2025 · СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. гр.Мадан, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100179 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от З. Н. И. против „А.С.В” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 325,00 лева. представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит е номер * е „БНП П.П.Ф“ ЕАД с ЕИК *, ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2025г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2017г. в град С. ищецът сключил Договор за потребителски паричен кредит * с „БНП П. П. Ф.” ЕАД с ЕИК *, по силата на който последното като кредитор предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 9 000 лева. Съгласно клаузите на Договора „БНП П. П.Ф .” ЕАД предоставя на кредитополучателя договорената сума, а същият се задължава да върне същата на при следните условия: Размер на погасителна вноска в лева 357,81лв.; Ден на плащане: 20-то число, Брой на вноски - 60; Лихвен процент - 31.68%; Годишен процент на разходите /ГГ1Р/ 3 9,21 %; Дата на първо плащане: 20.03.2017г.; Такса ангажимент - 315.00 лв.;
Застрахователна премия - 3 024.00 лв.; Обща стойност на плащанията - 21 468.60 лв. В исковата молба се сочи, че Агенция за събиране на вземания ЕАД в качеството му на цесионер на вземането на БНП П.Пъ. Ф. ЕАД по посочения договор предявил иск срещу ищеца в качеството му на кредитополучател по договора за признаване за установено между страните, че дължи на „А. С.В " ЕАД, ЕИК * следните суми: 8 875,02 лв. - представляващи главница; обезщетение за забава: 372,03 лв., считано от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава върху главницата до 1 окончателното изплащане на задължението. С Решение № 71/12.06.2023г. по гражданско дело № 388/2022 PC Мадан предявените искове били отхвърлени поради признаването от съда на недействителността на Договор за потребителски паричен кредит * от 24.01.2017г. на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. С Решение № 269/15.11.2023г„ постановено по в. гр. д. № 391/2023г. по описа на ОС Смолян решението на PC Мадан било потвърдено. Съдебният акт на въззивния съд е влязъл в сила като необжалван. Ищецът сочи, че Договор за потребителски паричен кредит * от 24.01.2017г. на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). В производството по гражданско дело № 388/2022г. по описа на PC Мадан била приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установило, че внесените средства от кредитополучателя З. Н. И. за погасяване на задълженията му по сключеният договор за потребителски кредит с номер * са 14 118,05лв. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 9000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 14 118,05 лева до дължимата от 9000,00 лева в размер на 5 118.05 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55. ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Част от общия размер на плащанията, в размер на 2325,00 лева са платени на ответното дружество, видно и от справка, приложена към молба с вх. № 3062/04.10.2024г. от „А.С.В.“ ЕАД, по гражданско дело № 1/2024г. по описа на PC Мадан, а именно: На 16.05.2022г. - 465,00 лева, На 24.03.2022г. - 465,00 лева, На 19.02.2022г. - 465,00 лева, На 27.12.2021 г. - 465,00 лева, На 24.11.2021г. — 465,00 лева. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника А. С. В. “ ЕАД, с който счита исковата молба за основателна. Ответникът не оспорва изложените в ИМ доводи, като сочи, че между същите страни има постановено Решение № 71/12.06.2023 г. по гр. д. № 388/2022 г. на Районен съд - Мадан, съгласно което е отхвърлил иска срещу З. Н. И.. Признава наличието на влязлото в законна сила Решение № 71/12.06.2023 г. по гр. д. № 388/2022 г. на Районен съд - Мадан, както и че в полза на АСВ е преведена, сума в общ размер на 2325,00 лв., която била възстановена от ответника след депозиране на исковата молба по посочената в нея банкова сметка. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените от ищеца разноски в настоящото производство да бъдат възложени в негова тежест. Ответникът счита, че в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е дал повод за завеждане на делото и не е получавало извънсъдебна покана за възстановяване на получената сума. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните а и от приложеното гр.д. № 388/2022 г. по 2 описа на РС Мадан се установява, че с влязло в сила Решение № 71/12.06.2023 г. по гр.д. № 388/2022 г. по описа на РС Мадан са отхвърлени предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че З. Н. И. дължи на „А. С. В.“ ЕАД, следните суми: 8875.02 лв. представляващи главница по Договор за потребителски кредит № *, сключен на * между БНП П. П. Ф. ЕАД и З. Н. И. (кредитополучател), прехвърлена от страна на БНП П. П. Ф. ЕАД по силата на Приложение № 1 от 11.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2021 г. в полза на „А.С.В“ ЕАД; 372.03 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда 26.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда - 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и че по процесния договор за кредит в полза на А. С. В.
ЕАД е преведена сумата от общо 2325 лева от З. Н. И..
Процесният договор № * по свoята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК – договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на 3 потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В процесния договор е записана общата дължима сума от потребителя, но същата не отговаря на посочения в договора ГПР. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според процесния договор за кредит ГПР възлиза на 39,21 %, но липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1 на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото договорената застрахователна премия е разход, пряко свързан с кредита на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен в годишния процент на разходите, при което посоченият в договора ГПР от 39,21 % не отговаря на действителния, а в по-висок размер, поради което е налице липса на задължително съдържание на договора, а именно липса на посочване на ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен на осн чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и други такси и разноски. В хода на гр.д. № 388/2022 г. по описа на РС Мадан е установено, че заплатените от потребителя средства надвишават чистата стойност на кредита от 9000 лева, което е станало повод за отхвърляне на исковата претенция от А.С. В. ЕАД против З. Н. И. произтичаща от същия 4 договор. В настоящото производство се претендира сумата от 2325 лева, като ответникът признава, че сумата подлежи на връщане на ищеца на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както изрично с отговора на исковата молба, така чрез конклудентни действия – чрез заплащането на сумата на ищеца в хода на процеса – видно от представеното на л. 51 от делото платежно нареждане от 03.06.2025 г. доказателствената стойност на което не е оспорена от насрещната страна. С оглед установените по делото обстоятелства и изявленията на страните съдът приема за доказано, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2325 лева представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит е номер * е „БНП П. П.Ф.“ ЕАД с ЕИК *, но с оглед извършеното плащане от ответника в хода на процеса искът следва да бъде отхвърлен поради погасяването на претендираното вземане. По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху главницата, то съдът намира същото за основателно за периода от подаване на исковата молба – 22.04.2025 г. до датата на извършеното плащане 03.06.2025г, доколкото от представените по делото доказателства не се установява посоченото задължение да е заплатено от ответника в хода на процеса.
Разпечатката съдържа 16 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9faf451d-bc0a-456c-a081-022d10dd7918