Решение № 260969 от 21.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И

Е № 260969 гр. Пловдив, 21.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XI състав, в публичното заседание на 21.09.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18948 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от С.С.Г., ЕГН ********** срещу „Европейски пътища“ АД, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сума в размер на 1 776 лева, представляваща неплатено възнаграждение за юридическо обслужване на абонаментен принцип за месец септември 2015 г., съгласно договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. и Анекс към него от месец юли 2015 г., въз основа на които е издаден Договор за правна защита и съдействие № *** от 23.10.2015 г., както и сумата в размер на 524.61 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2015 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15323/2018 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се излагат твърдения между ищцата С.Г., в качеството на а. и И. и ответното дружество, като Възложител е сключен Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г., по силата на който страните са се съгласили ищцата да извършва правно обслужване на ответника срещу възнаграждение на абонаментен принцип. С анекс от месец юли 2015 г. към договора страните са променили месечното възнаграждение на изпълнителя по договора е увеличено от 1363 лева на 1776 лева. За извършеното юридическо обслужване ищцата е издавала на ответника всеки месец договор за правна защита и съдействие, като месечното възнаграждение било плащано по банков път. Твърди се, че за извършеното юридическо обслужване за месец септември 2015 г. ищцата е издала договор за правна защита и съдействие № *** от 23.10.2015 г. за сумата от 1776 лева, който бил подписан от и. д. на ответника.

Твърди се, че сумата по този договор не е заплатена. Падежът на вземането бил 30.10.2015 г. До тази дата и към настоящия момент сумата не била заплатена.

Претендира се и обезщетение за забава в размер на 524.61 лева върху главницата за периода от 31.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.09.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията на ответника ищцата се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15323/2018 г. по описа на ПРС, срещу която ответникът възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което пораждало правния интерес от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва се ответното дружество да дължи адвокатско възнаграждение по договор № *** от 23.10.2015 г., както и да е подписван същият от ответника. Оспорва се ищцата да е предоставила юридическо обслужване за месец септември 2015 г. Оспорва се и действителността на договора. В отговора се излагат твърдения, че процесният договор не е подписан от представител на ответника, същият не носи подписа на И. д.

М. П.. Твърди се, че за договор № *** от 23.10.2015 г са узнали след връчване на препис от исковата молба и приложенията към него, поради което се противопоставят на същия и считат, че той не обвързва дружеството. На следващо място се твърди, че дори и такъв договор да е сключен по него ищцата не е престирала каквато и да била работа за месец септември, поради което не й се дължи възнаграждение. Не се оспорва, а се признава, че страните са подписали Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. и Анекс към него от юли 2015 г.

Твърди се, че този договор е нищожен, поради привидност. Прикривал е договор за заем, сключен с лице на име Н.

Д., живеещ на семейни начала с ищцата и който бил назначен като служител в ответното дружество. Твърди се, че ответното дружество и Н. Д. се съгласили ответното дружество да предоставя в заем парични средства на Н. Д. ежемесечно, които да се превеждат по сметка на ищцата, като за оправдаване на този заем да бъде сключен привидно договор за правно обслужване с ищцата и по нейна сметка да се превеждат паричните средства. Това се налагало поради обстоятелството, че сметките на Н.

Д. били запорирани, а и с. му – ищцата, която не работела, да може да има официален доход за пред банката за рефинансиране на отпуснат кредит, по който са в просрочие. Предвид изложеното излагат довод за недействителност на договора за правно обслужване от 07.07.2014 г., включително всички месечни договори към него, поради привидност и липса на съгласие. Предвид неоснователността на главния иск, считат, че е неоснователен и акцесорния иск – за обезщетение за забава. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява и насрещни искове срещу първоначалния ответник, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на „Европейски пътища“ АД сумата в размер на 20 734 лева, както и сумата в размер на 5 891.92 лева – обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 18.01.2019 г. до окончателното плащане.

С насрещния иск, уточнен с уточнителна молба от 02.05.2019 г. и молба от 04.10.2019 г., са предявени обективно съединени при условията на алтернативност осъдителни искове срещу първоначалния ищец. Ищецът по насрещният иск излага доводи, че за него е без значение на какво основание съдът ще уважи предявената от него претенция за заплащане на сумата в размер на 20 734 лева. Същият счита, че Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г., анексът към него от юли 2015 г., както и свързаните с него договори за правна защита и съдействие с *** са нищожни поради противоречие с добрите нрави, доколкото липсвало еквивалентност на насрещните престации, а именно за предоставеното възнаграждение ответницата не е престирала какъвто и да било труд. Счита, че е нищожна клаузата, обективирана в чл.6 от договора, съгласно която възнаграждение се дължало независимо дали е извършвана работа от изпълнителя. Договорът бил нищожен и поради привидност, доколкото същият прикривал договор за заем, предоставен от ищеца на с. на ответницата, който договор е именно действителния договор, а договора за правна помощ като привиден е недействителен. В тази връзка липсвало и съгласие за сключване на договор за правно обслужване. Твърди се, че Договорът за правно обслужване от 07.07.2014 г. е нищожен и поради липса на основание. На следващо място ищецът счита, че дори и да се приеме, че договорът за правно обслужване от 07.07.2014 г. не е нищожен, то сумата се дължи на отпаднало основание по развален договор, доколкото се твърди, че договорът за правно обслужване от 07.07.2014 г. е бил развален поради пълно неизпълнение на задълженията по него. Счита, че сумата се дължи алтернативно и като обезщетение за неизпълнен договор, равняващо се на платените по договора възнаграждения в общ размер на 20 734 лева. В тази връзка са предявени насрещните искове. Претендират се разноски. За връщане на сумата в размер на 20 734 лева ответницата била поканена с нарочна покана, надлежно връчена, в която й е даден срок за изпълнение. В указания срок сумата не била платена, поради което се търси и обезщетение за забава върху главницата в размер на 5 891.92 лева за периода от 01.04.2016 г. до 18.01.2019 г.

Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от ответника по насрещния иск, с който оспорва изцяло предявените искове на всички посочени основания. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалния иск.

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15323/2018 г. по описа на

ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г., и анекс към него от юли 2015 г., че е изпълнил задълженията си за месец септември 2015 г., размерът на вземането си, настъпил падеж. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че договорът е нищожен на посочените в отговора основания. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задължението е погасено.

С

Определение от 08.10.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че са подписали Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г., анексът към него от юли 2015 г., както и свързаните с него договори за правна защита и съдействие с № ***. Не се спори и че С.С.Г. е получила във връзка с договора за правно обслужване възнаграждение в общ размер на 20 734 лева.

Страните не спорят, че за месец септември 2015 г. не е заплащано възнаграждение на ищцата по Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. и анексът към него от юли 2015 г.

Спорно по делото е дали е породил действие сключеният между страните договор за правно обслужване от 07.07.2014 г., изменен с анекс от юли 2015 г., както и дали заплащането на възнаграждение е обвързано с извършването на конкретни услуги от ищцата.

Видно от съдържанието на представения по делото договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. /л.10/, съдържанието на който не е оспорено от ответника, същият е с предмет абонаментно правно обслужване. В договора е предвидено, че ищецът – изпълнител следва да извършва по възлагане на възложителя – ответник юридическо обслужване, примерно посочено в т.2 от договора. В т.6 от договора е предвидено, че цената за извършеното юридическо обслужване на абонаментен принцип за един месец е 1363 лева, като е предвидено, че посочената сума се изплаща независимо дали и какви услуги са извършвани за съответния месец, а в т.8 е определен падежа – 30—то число на месеца, следващ месеца за който услугите са извършени.

С Анекс към договора от юли 2015 г. /л.12/ месечното възнаграждение е увеличено на сумата в размер на 1776 лева.

Предвид съдържанието на сключения между страните договор същият има характер на договор за абонаментно обслужване с елементи на договор за поръчка. Особеното в този вид договори е, че уговореното възнаграждение на довереника се дължи не само когато има конкретни правни действия, които да са се извършили по поръчка на доверителя, но и когато липсват активни правни действия през съответния период, които да бъдат извършени т. е. независимо от обема на извършената работа – това е възнаграждение за възможността дружеството във всеки един момент да ползва правните и консултантски услуги на ответника, като възнаграждение не би се дължало само в случаите, когато е налице пълно неизпълнение на задълженията от страна на довереника, тоест когато е имало възложена работа, но тя не е извършена.

По този договор ответникът е поел едно основно задължение, а именно да заплаща договореното адвокатско възнаграждение ежемесечно в срок до 30-то число на следващия месец. Съгласно договора, заплащането на възнагражденията е обусловено единствено от изтичане на падежа и не е обвързано с резултатите от осъществяваните от ищцата консултации и правно обслужване на търговеца.