Решение № 274 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900368 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20250604131916/04.06.2025 год. на „Баронес Ювелир“ ООД срещу Отказ № 20250522175222/30.05.2025 год. на Длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ), постановен по заявление с вх. № 20250522175222, с което е поискано вписването на заличаване на съдружника Ф. М. М. на основание чл. 126, ал. 1 ТЗ, намаляването на капитала на юридическото лице с дяловете на изключения съдружник и обявяването на актуален учредителен договор.

В жалбата се отправя искане за отмяна на отказа като незаконосъобразен.

На първо място се твърди, че са представени всички документи, изискуеми от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 год. за водене съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба № 1), както и че не е налице връзка между заличаването на съдружник и намаляването на капитала, поради което се поддържа, че настъпилото изключване следва да бъде вписано. В тази връзка се изтъкват доводи и касателно достоверността на информацията в ТРРЮЛНЦ и интересите на трети добросъвестни лица. Сочи се също, че отсъства нормативно изискване за приемане на решение относно освободените вследствие изключването дялове и уреждането на имуществените последици от този факт като предпоставка за прекратяване на членственото правоотношение. Жалбоподателят излага също, че решение касателно незаетите дялове не е взимано, доколкото това би довело до промяна на обстоятелствата подлежащи на вписване, поради което и се поддържа, че чрез съобразяване на липсата на такова, ДЛР е излязло извън пределите на дължимата от него проверка. Обръща се внимание, че решенията са стабилизирани, тъй като срещу тях не е предявен иск по чл. 74 ТЗ.

1

В постъпилия в срока по чл. 25 , ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от АВ отговор по жалбата се застъпва позицията за законосъобразност на отказа, като се моли за неговото потвърждаване с доводи, припокриващи се с тези, изложени в самия отказ. Претендират се разноски.

Съобразявайки, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт, като е заплатена и дължимата държавна такса, съдът намира същата за допустима, поради което счита, че тя следва да бъде разгледана по същество.

Варненският окръжен съд, след преценка на наведените оплаквания и представените към заявлението доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: видно от партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, на 01.06.2023 год. е проведено общо събрание на съдружниците Розалия Михайлова и Асен Живков, на което капиталът на дружеството е увеличен от 5 000 лв., разпределени в 100 дяла по 50 лв., на 210 000 лв. вследствие записването на нови 4 100 дяла всеки на стойност от 50 лв. Новите дялове са поети от приетия на въпросното събрание съдружник Фахрадин Молламехмед, като последният поема задължение за внесе по банковата сметка на дружеството 70 % от сумата до подаването на заявлението за вписването на промените в ТРРЮЛНЦ, а остатъкът от 30 % - до 01.07.2023 год. Промените са вписани на 04.07.2023 год.

На 11.07.2023 год. в гр. Несебър е проведено ново общо събрание вследствие връчването на всеки един от съдружниците на покана на 03.07.2023 г. при обявен дневен ред, съвпадащ с този на събранието. На него са взети следните решения: 1. определяне на допълнителен срок на съдружника Фахрадин Молламехмед - до 11.08.2023 год., за довнасяне на остатъка от 55 000 лв. от капиталовата му вноска; 2. свикване на общо събрание на 12.08.2023 год. с дневен ред, както следва: изключване на съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си след определен от общото събрание допълнителен срок; поемане на освободените дялове от съдружниците или от новоприет съдружник/ци или намаление на капитала; приемане на актуализиран дружествен договор; разни.

На 12.08.2024 год. в гр. Несебър е проведено общото събрание, на което единодушно от съдружниците Розалия Михайлова и Асен Живков са взети следните решения за: 1. изключване на Фахрадин Молламехмед като съдружник поради невнасяне на пълния размер на дела му в капитала; 2. намаляване на капитала от 210 000 лв. на 5 000 лв.; 3. приемане на актуализиран дружествен договор. Съдържанието на протокола и положените в него подписи са нотариално заверени на 19.05.2025 год. съответно с рег. № 5413 и 5412 от нотариус с рег. № 110 в НК.

Със заявление А4 с вх. № 20250522175222 е поискано вписването на гореописаните промени и обявяването на учредителен договор, отразяващ измененията в персоналния състав и капитала на дружеството.

2

По заявлението е постановен процесният

Отказ

№

20250522175222/30.05.2025 год., доколкото ДЛР при АВ приема, че на база разпоредбите на чл. 149-153 ТЗ, обявяването на решението за намаляване на капитала в ТРРЮЛНЦ е едно от задължителните условия за вписването на въпросната промяна, като това може да бъде сторено едва след изтичането на законоустановения тримесечен срок от обявяването на решението за това по партида на дружеството. Тъй като подобно решение не е обявено, респ. не е изтекъл необходимият период от време, не е допуснато исканото вписване.

Като взаимосвързано с намаляването на капитала, не е вписано и изключването на съдружника.

На база тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 126, ал. 1 ТЗ, съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е пократък от един месец. За така взетото решение, управителят следва да уведоми писмено съдружника, като наред с това и го предупреди за изключването.

Именно това е сторено в настоящия случай, чрез отправянето на покана до Фахрадин Молламехмед за събранието, насрочено за 11.07.2023 год. Макар в поканата и взетите решения изрично да не е включено предупреждение за изключването при невнасяне на сумата, то възможността за това се подразбира от дневния ред, посочен в поканата за общо събрание на 12.08.2023 год., обявена и връчена с решението по т. 2 от събранието на 11.07.2023 год.

Доколкото поканата за събранието за 11.07.2023 год. съдържа и поканата за събрание на 12.08.2023 год. с конкретен дневен ред, следва да бъде прието, че тя също съдържа предупреждение за изключване.

На следващо място съдът отчита, че при взимане на решение за изключване на съдружник се достига до хипотеза, в която неговите дяловете от капитала остават незаети. Съдът следи служебно за тяхната съдба, като задължението за това произтича от необходимостта за защита на дружествения капитал и запазване на неговото покритие, както и от факта, че ТЗ не познава хипотеза, в която дружеството разполага с непоети дялове (в този смисъл Решение № 196/02.07.2024 г. по в. т. д. № 299/2024 год. на ВАпС).

Изложеното е относимо и за ДЛР, поради което неоснователно се явява оплакването в жалбата за излизане на ДЛР извън обхвата на дължимата проверка, особено и поради задължението да следи за съответствието на заявеното за вписването обстоятелство със закона съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, установимо от представените към заявлението документи. В тази връзка, доколкото решение за съдбата на дяловете на изключения съдружник от капитала следва да бъде взето, то е ирелевантно изложеното от жалбоподателя, че това би довело до изменение на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

3

Незаетите дялове могат да бъдат поети от оставащите съдружници чрез внасянето на тяхната стойност в касата или банковата сметка на дружеството и извършването на едновременно намаляване и увеличаване на капитала по чл. 203 ТЗ. Те могат да бъдат поети и от новоприет съдружник, който също следва да внесе тяхната стойност. Възможно е и намаляване на капитала единствено до стойността на заетите дялове.

Видно от второто взето решение на събранието на 12.08.2024 год. съдружниците в „Баронес Ювелир“ ООД са взели решение да използват именно последната посочена възможност, намалявайки капитала от 210 000 лв. на 5 000 лв. В този случай, съгласно чл. 149, ал. 1 ТЗ, важат разпоредбите на чл. 150-151 ТЗ. Според чл. 150 ТЗ решението за намаляване на капитала следва да бъде обявено в ТРРЮЛНЦ, като с обявяването му се смята, че дружеството е заявило, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на обявяването. Съгласието се презюмира, ако до 3 месеца от обявяването те не изразят писмено несъгласието си. Именно след изтичането на този срок, според чл. 151 ТЗ се вписва и исканото намаляване, като към заявлението за вписване се представят и доказателства за спазване на изискванията по чл. 150 ТЗ и писмена декларация на управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът.

Така описаната законодателна рамка цели защитата на интересите на кредиторите на дружеството с неудовлетворени вземания, изхождайки от опосредената гаранционна функция на капитала, придадена му от закона, стремящ се да осигури на кредиторите дружествено имущество в размер поне на записания капитал. С нея обаче не се е съобразил заявителят, тъй като по партида му в ТРРЮЛНЦ липсва обявено решение за намаляване на капитала и съпътстващите го документи. Това правилно е взето предвид от ДЛР, поради което и отказът в частта му относно вписването на промяната в капитала се явява законосъобразен.

Такъв се явява той и по отношение на заявлението за вписване на промяна в персоналния му състав. Фактът на взимане на решение за изключване на съдружника и намаляване на капитала, както и произтичащите от това правни последици във вътрешните отношения между съдружниците не може да бъде основание за пренебрегване на защитата на кредиторите. С обявяването на решението за намаляване на капитала се достига до уведомяване на кредиторите и всички трети лица, осигуряващо им възможност да вземат информирано решение относно постъпките им по вече възникнали с дружеството правоотношения или бъдещи такива.

Съобразно нормата на чл. 119 ТЗ за вписване на едно дружество следва да се представи актуален дружествен договор, който се обявява. Такъв трябва да е представен и при искане за вписване на промени, касаещи въпроси от кръга посочен в чл. 115 ТЗ. В тези случаи актуалният дружествен договор 4 следва да има посоченото в чл. 115 ТЗ минимално съдържание. Един от елементите му е размерът на дяловете, с които съдружникът участва в капитала – чл. 115, т. 5 ТЗ. Ако бъде приета тезата на жалбоподателя за липса на връзка между намаляването на капитала и изключването на съдружника и бъде допуснато исканото заличаване и съответно обявяване на дружествен договор, отразяващ намаляването и новото разпределение на дружествените дялове, то би се достигнало до хипотеза, в която между данните по партида на търговеца и тези, включени в актуалния му дружествен договор е налице противоречие, пораждащо несигурност в търговския оборот, каквато не е целта на публично достъпната информация в ТРРЮЛНЦ. Същото би било положението и в случай на вписване на заличаването и обявяването на актуализирания дружествен договор преди изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл. 150, ал. 2 ТЗ.

Изложеното с оглед отсъствието на предявен от изключения съдружник иск по чл. 74 ТЗ с цел защита на членствените му права в дружеството е ирелевантно, доколкото отказът е базиран на отсъствието на обявено по партида на дружеството решение за намаляване на капитала му, целящо защитата на правата и интересите на кредиторите на юридическото лице.

В отговора си, АВ моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Искането съдът намира за неоснователно, доколкото производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е охранително и разноски в него не се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/20г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор /в този смисъл Определение № 151/28.02.2024 год. по в. т. д. № 642/2023 год. на ВАпС и цитираната в него съдебна практика/