Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 42 от 23.01.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 830/2023
Вид
Определение № 42
Подписан
23.01.2024
В сила
23.01.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. София, 23.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500830 по описа за 2023 година Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „П. К. Б.“ ЕООД, гр. С. срещу Определение № 532/16.11.2023 год. по гр.д. № 785/2022 год. по описа на РС-Сливница, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 174/30.10.2023 год. по гр.д. № 785/2022 год. по описа на РС-Сливница в частта за разноските, като неоснователна. Счита, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като делото не се е отличавало с правна и фактическа сложност, а освен това адвокатският хонорар не е определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не са взети предвид характера на предявените искове и обема на извършената защита от страна на адвоката.

Моли съда да отмени определението и да намали разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год.

Пълномощникът на ищцата адв. Д.М. оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

С решение № 174/30.10.2023 год. по гр.д. № 785/2022 год. на РССливница са обявени за нищожни клаузите за допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“, предвидени в договор за паричен заем № 40009093654 от 21.04.2022 год., сключен между Х. Г. А. и „П.К.Б.“ ЕООД, поради противоречие със закона, по исковете с правно основание чл. 124 от ГПК на Х. А. срещу „П.К.Б.“ ЕООД. С решението ответникът е осъден да заплати на еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ на основание чл. 38 от ЗА сума в размер на 1170 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. С молба от 10.11.2023 год. ответното дружество е поискало изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК. С обжалваното определение съдът е приел, че са предявени два иска за нищожност на клаузи за допълнителни услуги, които макар и да са уговорени в един раздел от договора, създават всяка от тях отделно задължение за ищцата и същата може да претендира нищожността на всяка поотделно, а съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. на адвоката се дължи възнаграждение за всеки един от предявените искове.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищцата, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.

Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове .

Различен е случаят, когато с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права - тогава адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото /вж. в този смисъл Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о. и др./.

2

В случая интересът на ищцата възлиза общо на 3750 лева, с оглед цената на иска, вземайки предвид общото уговорено възнаграждение за допълнителните услуги по договора, поради което минималното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 675 лв., или 810 лв. с ДДС /представени са доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС/.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения, не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост.

В конкретния случай предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клаузи от договор за потребителски К., което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете. Справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска и с оглед материалния интерес по делото, спрямо който претендираният адвокатски хонорар от 1170 лева се явява несправедлив, прекомерен и непропорционален. Отделно следва да се посочи и това, че разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и са за оказана безплатна адвокатска помощ. Най-сетне следва да бъде отчетен и положения от пълномощника труд, който в случая е минимален и се свежда до подаване на исковата молба и на още една молба за даване ход на делото в негово отсъствие, в която заявява че няма доказателствени искания. Съдебното производство се е развило в едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са присъствали лично и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства - напр. разпит на свидетели или изслушване на експертиза.

По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това съдът измени постановеното решение, като намали разноските за адвокатско възнаграждение, дължими от ответника на 3 пълномощника на ищцата от 1170 лева на 810 лева.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 532/16.11.2023 год. по гр.д. № 785/2022 год. по описа на РС-Сливница, с което е оставена без уважение молбата на „П. К.

Б.“ ЕООД, гр. С. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 174/30.10.2023 год. по гр.д. № 785/2022 год. по описа на РССливница в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 174/30.10.2023 год. по гр.д. № 785/2022 год. по описа на РС-Сливница в частта, с която „П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ БУЛСТАТ 177492004 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за разликата над 810 лева до пълния присъден размер от 1170 лв., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4