Решение № 18836 от 16.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35695/2023
- Вид
- Решение № 18836
- Подписан
- 16.11.2023
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 18836 гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110135695 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 867,33 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 17.03.2022 г., в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 17.03.2022 г., на ..., км. 207, ...., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № ...., управляван от Д. М.а С.. Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то т. а. „Ивеко“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил - Г. П. П., тъй като по време на движение се е разкъсала една от гумите му и същата е изхвърчала и ударила движещия се отзад друг автомобил, вследствие на което му нанася материални вреди, а именно: облицовка предна броня, решетка предна броня лява, решетка предна броня средна, решетка предна броня дясна, подкалник, фар за мъгла и др.
Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен протокол за ПТП, като във връзка с него е образувана щета № 470422222213515, извършен е оглед и е съставен опис на вредите.
Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 1 842,33 лв., в който размер, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил застрахователно обезщетение, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че не е доказано виновно поведение на лице, причинило настъпването на процесното ПТП, твърдейки наличието на случайно събитие. Оспорва да са изяснени обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП, тъй като липсват данни за образувано административно – наказателно производство срещу конкретно лице за извършено нарушение на ЗДвП. Оспорва начина на настъпване на същото, както и 1 посоченото в уведомлението място, на което да е станало това. Навежда довод, че водачът на л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № .... е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23 ЗДвП, тъй като не се е движил на такова разстояние, че да може да предотврати настъпването на ПТП. Оспорва иска и по размер, тъй като се претендира в завишен размер, който не отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че заплащането на застрахователно обезщетение съгласно оферта на официален сервиз - .... води до неоснователно завишаване на така определеното обезщетение, което не е съобразено с действителната стойност на вредите. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз на марката/.
С определение от 11.08.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 17.03.2022 г., на ..., км. 207, ...., е настъпило ПТП с участието на л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и т. а. „Ивеко“, с рег. № ...., застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 842,33 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз - ...., като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 25,00 лв.
В случая, въз основа на протокола за ПТП № 1760496 от 17.03.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – гр. Стара Загора, уведомлението за щета от 18.03.2022 г. при ищеца ...., показанията на разпитания по делегация пред Районен съд – Бургас свидетел Д. М. С., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 17.03.2022 г., около 20:30 часа, при движение по ... с посока от гр. София (запад) към гр. Бургас (Изток) и в района на км. 207+000, настъпва техническа неизправност в т. а. „Ивеко“, с рег. ....
(спукване на гума), вследствие на което се реализира съприкосновение между гумата и движещия се зад него л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № ...., при което му нанася материални вреди. Действително, констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. По делото се установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните 2 работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. В случая, представеният по делото протокол показва, че орган на полицията е посетил местопроизшествието и следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТПто, наличието на гума на пътното платно, както и видимите вреди по л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № ..... По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът няма такава сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване на общо основание в процеса /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета от 18.03.2022 г. при ищеца, показанията на свидетеля Д. С., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил водач на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Пред застрахователя – ищец застрахованото лице – Д. С. е заявил, че по време на движение по ... се е сблъскал с предмет на пътното платно (гума или части от сумата) на аварирал камион. В качеството си на свидетел по делото той също е потвърдил така описания механизъм на настъпване на произшествието, посочвайки, че при управление на л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № .... в тъмната част на денонощието автомобилът му се е ударил в предмет на пътя – парче от гума. Изрично свидетелят заявява, че се е движил с разрешената за участъка скорост, но въпреки това не е имал възможност да избегне съприкосновението с гумата, поради което е увредена предната дясна част на автомобила му. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват механизма на настъпване на процесното ПТП именно по начина, отразен в схемата към протокола за ПТП от 17.03.2021 г. и уведомлението за щета от 18.03.2022 г. до застрахователя - ищец, в което застрахованото лице също е описало по идентичен начин механизма на настъпване на процесното ПТП. Нещо повече, налице е пълно съответствие между показанията на свидетеля в частта относно начина и мястото на реализиране на инцидента с възприетия от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза механизъм, което е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществил той. Съдът намира, че ПТП-то се дължи на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Г. П., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показанията на свидетеля Д. С., който с категоричност заявява, че причината за настъпването му се дължи на спукването на гума на т. а. „Ивеко“, с рег. .... и отделяне на парче от нея, вследствие на което са настъпили уврежданията по движещия се зад него л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № ..... От друга страна съдът взима предвид и възприетият от съдебно-автотехническата експертиза извод, че именно това е техническата причина за настъпване на процесното ПТП, още повече, че по идентичен начин посочените обстоятелства са удостоверени и в представеното писмо на ОД на МВР с изх. № 1228007451/23.02.2023 г., адресирано до застрахователя – ищец, в което също е отразено, че настъпването на процесното ПТП се дължи на възникнала внезапна техническа неизправност (спукване на гума) на застрахования при ответника т. а. „Ивеко“, с рег. № .....
Съдът намира, че не се доказва с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Това е така, тъй като по делото няма данни водачът на л. а.
3
„Шкода Октавия“, с рег. № .... да се е движил с несъобразена с условията на пътя скорост.
Точно обратното, изрично при разпита си свидетелят Д. С. заявява, че се е движил с разрешената за пътния участък такава, поради което няма основание да се приеме, че нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП, това негово поведение е станало причина за съприкосновение с препятствието на пътното платно. Действително, няма данни същият да е предприел каквито и да било действия за спиране, но следва да се отбележи, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, поради което няма основание да се счита, че своевременно е възприел препятствието на пътното платно, още повече, че изрично свидетелят е потвърдил това обстоятелство по време на разпита си. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и посоченото от вещото лице по време на изслушването му в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г., потвърждавайки, че възприемането на гумата в тъмната част на денонощието трудно би било възможно. Отделно от посоченото, съдът намира, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за препятствията по пътя или презюмиране за наличие на такива, а още по-малко за откъснала се част от гума на друго превозно средство. На следващо място, не е налице и твърдяното нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тъй като посочената разпоредба касае хипотезата на движение на превозните средства едно след друго, която в настоящия случай не е била налице. Това е така, тъй като категорично данните по делото сочат, че т. а. „Ивеко“, с рег. № .... се е намирал в спяло състояние в аварийната лента за движение, поради което не може да се приеме, че за водача на застрахования при ищеца л. а. „Шкода Октавия“, с рег. № .... изобщо е възникнало задължението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.