Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 88 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 2823/2022
Вид
Присъда № 88
Подписан
24.04.2024
В сила
24.04.2024
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 88 от 24.04.2024 г. по НОХД № 2823/2022 г. на РАЙОНЕН СЪД - П.,

НО, XI състав

Прокурор от Районна прокуратура - Пазарджик е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № МЗМ 2/2017 г. по описа на ОД на МВР Пазарджик и пр.пр. № 4055/2014 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик срещу В.А.Г. с ЕГН ********** за това, че в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага, за времето от неустановена дата в началото на месец януари 2012 г. до 22.02.2012 г. е възбудил заблуждение у К.А.А. от гр. П., че подписвайки Регистрация за членство в „Роял Клуб.БГ“ ЕООД и Договор за доверително управление на индивидуален портфейл от пари по собствена преценка без нареждане на доверителя от дата 22.02.2012 г. и превеждайки по сметка на „Роял Клуб.БГ“ ЕООД с IBAN: ************** в „ПроКредит Банк България“ ЕАД сума в размер на 30 000 евро за закупуване на „позиции“, ще й бъде отпуснат кредит за изграждане на фотоволтаична система и по всяко време ще може да получи обратно преведената сума и с това на 23.02.2012 г. в гр. П. й е причинил имотна вреда в размер на 30 000 евро (с левова равностойност 58 470 лева), като причинената вреда е в големи размери престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, което приема за безспорно доказано от обективна и субективна страна и моли на подсъдимия да бъде признат за виновен. Обсъждат се изключително подробно всички събрани в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства, с които мотивира доказването на фактическата обстановка. На тази основа подробно обосновава изводите си по осъществяване на всички елементи от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Пледира наказанието да бъде определено на „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, към чието изпълнение, ако съдът прецени да отложи по реда на чл. 66 от НК, да се определи изпитателен срок от 5 години. В условията на евентуалност, при решение за ефективно изтърпяване на определеното по вид наказание „лишаване от свобода“ предоставя преценката за размера му по усмотрения на съдебния състав.

Частният обвинител и граждански ищец, К.А., чрез повереника си адв.

В., подкрепя фактическия и правен анализ на прокурора, като акцентира върху съществени според него елементи от състава на престъпление и проявлението им по конкретното дело чрез съответните доказани факти. В тази връзка пледира за признаване на подсъдимия за виновен. По индивидуализацията на 1 наказанието поддържа предложението на прокурора по вида и размера му, които счита за справедливи. В предоставената възможност за становище самата А. подкрепя изцяло аргументите на повереника си.

Защитникът на подсъдимия Г., адв. Й.Д., пледира за признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение.

Като аргументи за това сочи недоказването на фактическата обстановка и съставомерните елементи на престъпление по обвинението поради липса на събрани доказателства в тази връзка. За установено пледира да се доказват гражданскоправни отношения между подсъдимия и пострадалата, чието неизпълнение не покрива признаците на наказателната измама, включително липсата на въвеждане и/или поддържане на заблуждение, използването на парите на пострадалата от подсъдимия за собствени цели, а самата сума не й е била изпълнена не поради друго, а заради собственото й неизправно поведение чрез неизпълнение на задължение по подписан между двамата договор. В заключение пледира за липса на доказателства за установяване от обективна и субективна страна на деянието, прието от обвинението за престъпление.

Другият защитник на подсъдимия, адв. Б., подкрепя изцяло аргументите на колегата си защитник. От своя страна представя собственото становище за оправдаването на подсъдимия, което се концентрира върху недоказването на пряко въздействие от подсъдимия към пострадалата и липсата за факти за въвеждането или поддържане на заблуждение в същото направление, а уреждане на отношенията им като гражданскоправни. Акцентира за приемането на показанията на пострадалата и майка й за недостоверни по отношение на фактите около нареждането на парични средства по посочена от подсъдимия банкова сметка, поради личния им интерес в тази връзка. Пледира за недоказване на обвинението, в която връзка посочва съдебен акт, с който е направена преценка за вероятна неоснователност на претенция на пострадалата, идентична с настоящата фактическа обстановка и отношения, и искането й за допускане на обезпечение е оставено без уважение. Прави възражение за погасяването по давност на гражданския иск.

И двамата защитници подробно обсъждат писмените доказателства по делото и най-вече различни по наименование хронологични двустранни сделки между подсъдимия и пострадалата, включително и предложена от подсъдимия и неподписана такава от пострадалата.

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа становището на защитниците си и се съгласява с него. С последната си дума изразява становище, че през цялото време е има съобразено с договорните отношения поведение, а твърденията по обвинението не са истинни и такова престъпление никога не е извършвал.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От фактическа страна:

Подсъдимият В.А.Г. с ЕГН ********** е роден на 28.10.1968 г. в гр. П. и с адрес в гр. П. ул. „****“ № ****. Той е б., б.г., неосъждан, с **** образование, живущ във фактическо съжителство.

Подсъдимият бил собственик и управител на „АЙ СИ ЕР - България“ ЕООД, което дружеството се занимавало със сертификация на системи за управление, консултации по управление и стопанска дейност. Седалището и адреса на управление на дружеството били в гр. П., бул. „Шести септември“ № 180.

У подсъдимия възникнала идея за създаване на организация, която да набира членове и чрез система за ползване всички членове на система да могат да пазаруват с клубни карти в търговски обекти на партньорите, с които организацията имала сключен договор, така че членовете да се възползват от благоприятни условия от покупките, каквито организации вече съществували в Западна Европа. Така той учредил и създал „РОЯЛ КЛУБ.БГ“ ЕООД, на което дружество първоначално бил собственик на капитала и управител, а същото възникнало чрез вписването му в Търговски регистър към Агенция по вписванията на 08.02.2010 г. Основният предмет на дейност на дружеството бил рекламна, информационна и програмна дейност, обучение на персонал и клиенти, семинари, посредничество, обработка на информация; търговия със стоки и услуги от всякакъв вид; организационна дейност; клубна дейност.

Капиталът на дружеството бил 2 лв. До 17.03.2014 г. подсъдимият бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, като на същата дата в Търговския регистър бил вписан като съдружник с дялово участие в капитала в размер на 1 лв. и управител съвместно с подсъдимия и Е.М.Е., съответно дружеството преминало от еднолична форма в ООД.

Седалището и адреса на управление на дружеството „РОЯЛ КЛУБ.БГ“ било същото на другото дружество, собственост на подсъдимия, „АЙ СИ ЕР – БЪЛГАРИЯ“, а именно гр. П., бул. „Шести септември“ № 180.

„РОЯЛ КЛУБ.БГ“ ЕООД имало открити няколко сметки в: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „Алианц банк България“ АД. От своя страна подсъдимият като физическо лице имал открити сметки в: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Алианц банк България“ АД, „Юробанк България“ АД (известна и действащата с регистрираната търговската марка „Пощенска банка“).

За да се привлекат членове към клуба, била създадена брошура, която разяснявала какво представлява той - сдружение на фирми и граждани, подпомагайки се едни други. Конкретно, на стр. 2 в брошурата било записано:

„Ние от „Роял клуб“ виждаме себе си като общност лишена от правото на неуспех. Ние създаваме все по-добри условия за успех на всички наши членове. Членовете на клуба са обединени чрез една членска (клубна) карта и купуват стоки и услуги само от търговски партньори на клуба. Така всички членове и търговски партньори печелят - търговските партньори печелят клиенти, а клиентите печелят възможността да си възвърнат част или цялата 3 похарчена сума.“

Членството в клуба обаче било възможно единствено по препоръка на вече участващ в него. Според брошурата членството в клуба можело да се осъществи по 4 начина чрез 4 различни клубни карти – стр. 27 от нея.

„Клубна карта“, която се получавала веднага, след като се стане член. За целта е било необходими и достатъчно да се попълнят последните две страници от брошурата с оставени празни полета – „От какво имате нужда най-често?“ и „Регистрация“. За придобиването на тази карта не била необходима размяна на парични средства от бъдещите членовете към клуба.

Следвало обаче те да се регистрират в специално създадена система от неустановено по делото лице за нуждите на дейността на дружеството и членуването в него. Достъпът до нея бил чрез интернет страницата на дружеството www.royalclub.bg – стр. 8 от брошурата. След успешна регистрация членовете имали достъп до своя акаунт и резултатите от ползването на съответната клубна карта и резултатите от самата работа на системата. Самата система, визуализацията й и поддръжката на интернет страницата и системата били извършвани от неустановени по делото лица.

Самият процес на работа на клуба и предлаганите от него идеи били хаотично и не много ясно обяснени в различни части от брошурата. В найобщи линии тя се състояла от бонусна система, включваща и система на приятелски бонус, шест търговски категории и бинарна структура във всяка търговска категория, като всички те били свързани в процеса. Чрез използването на „клубната карта“ в мрежата от търговски партньори при извършване на покупка и регистриране на картата, сделката се регистрирала в системата на работа на клуба и отделната партида на съответния член. В края на съответния изчислителен период търговецът превеждал предварително договорената отстъпка към клуба. 1 % от отстъпката веднага следвало да се върне у клиента – член на клуба, 1 % оставал за клуба и 1 % като „Приятелска подкрепа“. Останалата част от отстъпката следвало да бъде задържана от клуба в „банкова сметка за инвестиции“ на члена, в която при натрупване на 50 лв. от страна на клуба на името на члена се „отваряла една позиция в Първа търговска категория“. Обяснено на стр. 22 от брошурата. Същевременно работила и системата на „приятелски бонус“ (стр. 7), в която всеки нов член, препоръчан от вече вписания член (за което имало поле за попълване в „Регистрацията“), т.нар. I поколение (директни приятели), и всеки нов член, препоръчан от I поколение членове, т.нар. II поколение (индиректни приятели), и така до III поколение, носели различна печалба на първоначално вписания член, в съответствие с конкретната степен – I, II или III поколение, а именно в посочената поредност – 0,6 % от всички директни приятели, 0,3 % от всички индиректни приятели, 0,1 % от трето поколение приятели. Въз основа на това (покупки чрез клубна карта от реализирани препоръки и вписване на нови членове в клуба) чрез бинарна структура в съответната търговска категория от отворената 1 позиция се отворят от всички поколения още 36 позиции, т.е. 36/36 или 36 от 36, остатъчна отстъпка от 50 лв. се „превръщала“ в 600 лв., която вече сума се изплащала по банковата сметка на първоначалния член. Търговските категории били 6 на брой. Така за всяка следваща търговска 4 категория сумата за откриване била различна и по-висока от предходната, броят позиции в бинарната структура все по-малък, а бонификациите – все поголеми – стр. 25 от брошурата.

Сумите за откриване на 1 позиция във всяка търговска категория можело да бъдат натрупани чрез „остатъчни отстъпки“ от покупки чрез клубната карта или „предплати за бъдещи покупки“ – отново стр. 25.