Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21993 от 04.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25414/2024
Вид
Решение № 21993
Подписан
04.12.2024
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38а · Закон за адвокатурата
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 4, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 4, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 21993 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110125414 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявените от Б. И. Х., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК ***** и „*****, ЕИК *****: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г. и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл.

4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г., под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г. и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г., кумулативно съединен с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г. и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г., под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г., под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г., кумулативно съединен с главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди ***** да заплати на ищеца сумата в размер на 99,36 лв., като дадена без основание въз 1 основа на нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г.

В исковата молба се твърди, че на 21.10.2019 г. между Б. И. Х., ЕГН ********** и *****, ЕИК ***** е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г., по силата на който страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 300,00 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и посочен ГПР в размер на 48,54%. В чл. 4 от посочения Договор, било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – поръчител – одобрено от ***** юридическо лице или банкова гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Твърди се, че поради това ищецът е сключил с втория ответник ***** Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 99,36 лв. Твърди, че изцяло е погасил сумите по договора. Аргументира, че договорът е нищожен на основание чл.

22 ЗПК, доколкото не са включени всички разходи по кредита. Обосновава, че това е заблуждаваща търговска практика. Релевира доводи за нищожност на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от всеки от ответниците с идентично съдържание, с който оспорват исковете като неоснвоателни. Твърдят, че ищецът е направил отказ от процесния договор за кредит в 14-дневен срок от сключването му, поради което същият не е породил действие и не може да бъде обявен като недействителен. Поради отказа от договора за кредит се обосновава, че и договорът за поръчителство не е породил действие, поради липса на предмет и не може да бъде обявен за недействителен. Оспорват да е платена сумата в размер на 99,36 лв., представляваща възнаграждение по договора за поръчителство. Сочат, че размерът на ГПР е посочен ясно, че е фиксиран, както и че не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Развиват подробни съображения в насока, че клаузата е валидно уговорена. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 21.10.2019 г. между Б. И. Х., ЕГН ********** и *****, ЕИК ***** е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г., по силата на който *****, ЕИК ***** е предоставил на Б. И. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 300,00 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и посочен ГПР в размер на 48,54%. В чл. 4 от посочения Договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с 2 гарант –поръчител – одобрено от ***** юридическо лице или банкова гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Ищецът е сключил с втория ответник ***** Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 99,36 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че ищецът е заплатил по процесния кредит на ***** сумата в размер на 300 лв., както и че ищецът не е заплатил на ***** никакви суми по процесните договори.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на твърдените пороци в процесните договори и заплащане на процесната сума въз основа на нищожен договор.

Страните не спорят и настоящият съдебен състав приема, че между ***** и ищецът е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който ***** предоставило на ишецакредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 300 лв.

Не се спори също така, че между ищеца и ***** е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с *****, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на ответницата, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 99,36 лв.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в ЗПК – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на 3 стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в пар. 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка 4 услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления (както се твърди в частност) се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно 5 чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 868/2012 г., IV г. о., ГК).