Решение № 858 от 16.12.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 858 / 16.12.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 740 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от управителите Н.Т.С. и М.Д.Д.; против Т.В.Б. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че през м.02.2016 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник било ищцовото дружество. По силата му, вземането срещу ответника, произтичащо от договор за паричен заем № 5191073/ 18.06.2015 г., било прехвърлено на ищеца с всички привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратени му с известие за доставяне от ищеца, като пълномощник на цедента. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено уведомление от цедента, чрез цесионера, с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5191073/12.02.2016 г. – чрез „Български пощи“ ЕАД, с известие за доставяне на посочения в договора адрес.

Писмото не било получено, т.к. останало непотърсено от ответника. На 12.03.2019 г. ищецът изпратил повторно писмо до длъжника, съдържащо уведомително писмо от страна на цедента, ведно с покана за доброволно изпълнение от ищеца, с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5191073/07.03.2019 г., което отново не било получено от длъжника.

Копие от последното уведомление се прилагало към настоящата искова молба, което да се връчи на ответника, в случай на оспорване на действията по уведомяването му за станалата продажба на вземания. Това съставлявало надлежно съобщаване на цесията и прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, което следвало да бъде съобразено от съда.

Процесното вземане произтичало от сключен на 18.06.2015 г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател, и ответника, като заемател, договор за паричен заем № 5191073, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Страните се съгласили, че сключват договора, на основание предложение за това от заемателя и Стандартен европейски формуляр, предоставен му предварително, както и че приемат да се прилагат ОУ към договорите за паричен заем VivaExpress. Съгласно договора, заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума от 500 лв., а заемателят – да му я върне с договорна лихва в размер на 31,51 лв. на 7 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 75,93 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 02.07.2015 г., а падежът на последната – 24.09.2015 г. Така страните уговорили общ размер на плащанията 531,51 лв. С подписването на договора, заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предаването и получаването й. На основание договора и тарифа на заемодателя, относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска в размер на 200 и 300 лв., заемателят дължи на заемодателя и 12,50 лв. на всеки 4-ти и 11-ти ден забава, като максималният размер на начислените разходи не можел да надвишава 125 лв., представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, а при забава на плащането на погасителна вноска по договор за суми в размер на 400 – 1500 лв. – 12,50 лв. на всеки 4-ти и 11-ти ден забава, като максималният размер на начислените разходи не можел да надвишава 150 лв. На това основание, на ответника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150 лв. Страните договорили още, че при забава в плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва повече от 57 календарни дни, на 58-я ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100 лв., представляваща направените разходи по събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/ служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

На това основание на ответника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100 лв. По договора, заемателят се задължил още, в 3-дневен срок от подписването му, да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител физическо лице, което да предостави на заемателя бележка от работодателя си с подробно описани изисквания по срока на съставянето и съдържанието й; или валидна банкова гаранция с описани изисквания и към нея.

Ответникът не представил нито едно от уговорените обезпечения, поради което му била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 223,16 лв., разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер на по 31,88 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която ответникът следвало да заплаща по договора, била в размер на 107,81 лв.

Подписвайки договора, страните се съгласили още, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски по договора, заемателят дължи законна лихва за забава, начислена от 01.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в размер на общо 146,09 лв. – съвкупност от лихвите за забава за всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска. Въпреки отправените покани, длъжникът не извършил плащания по договора. Ето защо, за ищеца възниквал правен интерес, да предяви вземането си по съдебен ред, като подал заявление по чл.410 от ГПК, което било уважено по ч.гр.дело № 2901/2018 г. на ХРС. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което и на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск в указания му срок.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, както следва:

-

500 лв. за главница по договор за паричен заем № 5191073 от 18.06.2015 г.,

-

31,51 лева договорна лихва за периода от 02.07.2015 г.

/падеж на първата неплатена вноска/ до 24.09.2015 г. /падеж на последната вноска/,

-

150 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания,

-

100 лева такса разходи за дейност на служител,

-

223,16 лева неустойка за периода от 02.07.2015 г. до

24.09.2015 г. /падеж на последната вноска/,

-

146,09 лева лихва за забава за периода от 01.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане; като на ищеца се присъдят направените по делото разноски. Това искане се поддържа в допълнително писмено становище по делото от ищеца, като в открито съдебно заседание той не изпраща свой процесуален представител.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на същото основание особен представител, който счита предявения иск за неоснователен и иска отхвърлянето му, като го оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва твърдението, че ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 500 лв., който ответникът да е усвоил, както и че е в неизпълнение по този договор. Оспорва, преди сключването му, на ответника да е била предоставена подробна преддоговорна информация за индивидуалните условия на договора във формата на Стандартен европейски формуляр. Процесната цесия не прехвърлила в полза на ищеца вземането против ответника по процесния договор. Същата не била надлежно съобщена на длъжника, според чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, и нямала действие спрямо него. Оспорва се, изпратените до ответника две писма да са имали съдържание на уведомление за цесия, а и те не били получени от него.

Уведомяването не можело да се счита за надлежно и чрез връчването на исковата молба и приложенията й, доколкото в процеса ответникът бил представляван от особен представител. Предвид изложеното, ищецът не бил материално – правно легитимиран да претендира цедираното вземане от ответника и искът следвало да се отхвърли като неоснователен. В случай, че се приеме, че цесията има действие спрямо ответника, прави се възражение за нищожност на процесния договор за заем, поради несъобразяването му с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. В случая нарушени били изискванията на чл.5 ал.2; чл.22, вр. чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.9, 10 и 11 от ЗПК. В чл.3 ал.1 т.5 и 8 от договора, били посочени само абсолютните стойности на 40,30% за ГЛП и 49,39% за ГПР, без да е посочено, как се формират и какво точно се включва в тях. Тези клаузи били наравноправни по смисъла на чл.143 т.9 и 18 от ЗЗП, вр. чл.22 от ЗПК. Те не били и индивидуално уговорени, а били включени в предварително изготвен по бланка договор, като заемополучателят нямал възможност да влияе на съдържанието им, при което и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП били нищожни. Клаузата за ГЛП била прекомерна и надвишавала многократно размера на законната лихва, което водело до нееквивалентност на насрещните престации и било в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, при което били нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави. Тези клаузи били съществени за договора, при което той следвало да се счете за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, като приложение следвало да намери чл.23 от ЗПК. В условията на евентуалност, прави се възражение за погасяване на договорните лихви по давност, представляващи периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, погасени с 3-годишния период преди подаване на заявлението на 07.12.2018 г. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора противоречала на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, т.к. драстично нарушавала принципа на справедливост и излизала извън типичните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя била предвидена в случай, че заемателят не представи обезпечение, което имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на заема. Неустойката била предвидена да се кумулира към погасителните вноски, водейки до скрито оскъпяване на кредита с още 44,632 % от предоставената главница. Включена по този начин в погасителния план, неустойката имала за цел за заобиколи императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗЗП, уреждаща максималния ГПР. Същата била нищожна на основание чл.21 от ЗЗП и плащане по нея не се дължало. Нищожни били и клаузите за 150 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания и за 100 лева такса разходи за дейност на служител, т.к. с начисляването им се целяло заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК, като се включвало допълнително плащане, дължимостта на което била изцяло свързана с хипотези на забава на заемателя, т.е. представлявало прикрита неустойка за забава. В действителност такива разходи не били и извършени. Предвид изложеното, особеният представител на ответника иска оставянето на предявения иск без разглеждане като недопустим или отхвърлянето му изцяло като неоснователен. Това си искане той поддържа и в открито съдебно заседание, като самият ответник не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ответника, като заемател, и „Вива кредит“ ООД с ЕИК *********, като заемодател, е сключен договор за предоставяне на паричен заем „VIVA Express” № 5191073/ 18.06.2015 г. Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 500 лв., която последният да му върне в срок от 14 седмици, на 7 погасителни вноски от по 75,93 лв., с изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 02.07. – 24.09. 2015 г.; с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,30%, с общ размер на всички плащания от 531,51 лв., с ГПР 49,39% /чл.3 ал.1/. С подписването на договора, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка /чл.3 ал.2/. Заемодателят има право, по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице /чл.6 ал.1 т.1/. Страните са се съгласили, в случай на неизпълнение от заемателя на задължението за предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция, същият да дължи неустойка от 223,16 лв., платима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска става 107,81 лв. /чл.11 ал.1/. При забава на изпълнение на просрочени задължения по договора са предвидени такси за направените от заемодателя разходи в тежест на заемателя, а именно: при забава на плащането на погасителна вноска по договор за заемна сума над 400 лв. – не повече от 150 лв. такса /чл.12 ал.3/; както и при забава с повече от 57 календарни дни по договор за заемна сума над 200 лв. – еднократно плащане на такса от 100 лв. /чл.12 ал.4/. Договорът е подписан в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от страните, от пълномощник на заемодателя и от ответника. Последният е подписал още разходен касов ордер № 27/ 18.06.2015 г., издаден му от замеодателя по процесния договор за получената сума от 500 лв. Ищецът представи по делото още – ОУ за договор за паричен заем „VIVACREDIT“ в сила от 01.08.2013 г. и тарифа на „Вива кредит“ ООД, относима към договори за паричен заем „VIVA Express”.

Разпечатката съдържа 41 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fac5027-3f32-444a-83b5-9edebb92caf1