Решение № 4028 от 09.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4028 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330115785 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД.

В исковата молба от Е. В. Д. против А. М. Я. се твърди, че през месец август 2021г. страните предоговорили съществували към онзи момент наемни правоотношения относно предоставения от ищцата – наемодател на ответника – наемател за ползване под наем недвижим имот – апартамент в ***, като сключили договор, по силата на който била определена месечна наемна цена в размер на 400 лв., със срок на договора до 01.06.2022г.

Договорено било, че общата наемна цена в размер на 4000 лв. за десетмесечния период ще се изплати не по-късно от 01.03.2022г. Ответникът ползвал имота непрекъснато през периода август 2021г. – 16.10.2022г., като го освободил на 16.10.2022г. в 14 ч. Договорената наемна цена в размер на 4 000 лв. не била заплатена нито към месец март 2022г., нито към момента на подаване на исковата молба. Поради това е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лв., представляваща неплатена наемна цена за ползване на жилище под наем за периода от 01.08.2021г. до 01.06.2022г. по договор за наем, сключен през месец август 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който не се оспорва съществуването на наемното правоотношение между страните с описания в исковата молба предмет и размер на наема. Не се оспорва, че ответникът е ползвал наетия имот през целия период. Отрича наемът да не е платен на ищцата. Ответникът бил *** на заведение в *** – ***, като още преди процесния период 1 между страните се била наложила практика ищцата да получава наема лично или чрез *** си, като плащанията били правени на работното място на ответника. Чрез вайбър кореспонденция страните уговаряли ден и час за това. Във водената кореспонденция ищцата нито веднъж не била повдигала въпроса да има неплатени наемни вноски, вкл. и след 01.03.2022г. до връщане на вещта. Отношенията между страните се влошили на много покъсен етап, когато ищцата заявила на ответника, че иска спешно да продава имота.

Ответникът не можел веднага да го освободи, поради което ищцата предприела завеждане на исковата претенция.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен сключен между страните договор от месец август 2021г., с който е договорено ползването на жилището, находящо се в *** до дата 01.06.2022г., при наемна цена от 400 лв., като дължимата сума от 4000 лв. е предвидено да се изплати не по-късно от 01.03.2022г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.*** и ***. Първият свидетел, син на ищцата, разяснява, че познава ответника като наемател на апартамент на *** от няколко години, откакто се бил нанесъл в апартамента. В периода от месец август 2021г. до освобождаването на жилището А. Я. му бил предавал средства след предварителна уговорка с ищцата, които били за ток и вода, получавани лично от ответника или от друго лице. Не бил информиран да е получавал наемни вноски за посочения период. Не били кръгли суми, в повечето случаи били не повече от 50 лв., до 70 лв., това били най-високите размери. *** му не му била споделяла да е издавала разписки на А.. За получаване на сумите свидетелят ходил в *** – работното място на А., като другото лице, от което получавал пари, била жена. Не знае по какъв начин били плащани наемните вноски.

Св.*** разяснява, че познава ответника от било 4 години, бил неин работодател. Познава и бившата му наемодателка Е.. А. бил наемател на апартамента в *** от дълго време.

Предавала била свидетелката суми на ***, *** на Е., като от 1-во до 10-то число се минавало за наема, а когато излязат сметките, госпожата ги плащала, след това идвала с фактурите и се плащали и ток, и вода. Наемът бил кръгла сума – 400 лв. на месец, а сметките варирали.

Давала била на госпожата суми по 400 лв. Не била издавала документ. Плащано било от юни 2021г. до освобождаване на квартирата. Свидетел била и на срещи между А. и госпожата, те сядали на кафе, говорили, давал й суми. Причината за конфликта между тях било това, че трябвало да се изнесе от квартирата, госпожата го притискала, за пари не било ставало въпрос. Не била присъствала на среща между страните, на която да ставало въпрос за неплатени наеми. Между А. и госпожата имало комуникация през Вайбър кога ще мине, кога ще остави пари на свидетелката, като винаги А. оставял по 400 лв. за наем.

Свидетелката работила редовна смяна и присъствала на всички срещи между страните, които били в заведението. Над 10 пъти била предавала парични средства на Е., както и на *** й. Наемната вноска първо била 350 лв., а после станала 400 лв. Давала била и суми от 400 лв. Практиката била да се плаща основно в заведението – и за наем, и за консумативи.

2

След юни 2021г. била плащала наемни вноски.

По реда на чл.176 ГПК ищцата дава обяснения, че не е издавала разписки за получавания наем както при първоначалното сключване на договора, така и при сключване на следващия договор. Отношенията между страните били коректни. Повечето време било плащано в „***“, идвал бил ответникът и в кабинета, както и пред дома на ищцата. Бил некоректен в последните 10 месеца, когато имал проблем със заведението и чакал да го продаде.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което в телефона на ответника не е открита кореспонденция с потребител *** и телефонен номер ***. Не разполагал ответникът с резервно копие на Вайбър разговорите си преди да започне употребата на нов апарат. Ответникът предоставил и стария си телефон апарат, в паметта на който вещото лице открил инсталирано приложение Вайбър, без акаунт, без възможност за използване. Алгоритъмът на Вайбър бил такъв, че при преместване на СИМ карта и активиране на Вайбър на ново телефонно устройство, Вайбър-акаунтът от първоначалното устройство се деактивирал. В телефона на ищцата се открило инсталирано приложение Вайбър, в което се открил проведен разговор с акаунт А. Наем и телефонен номер *** за периода от 08.03.2022г. до 16.10.2022г. Предоставен бил от ищцата и преносим компютър с инсталирано приложение Вайбър, в който се открил проведен разговор с акаунт А. Наем и телефонен номер *** за периода от 22.06.2021г. до 16.10.2022г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните, в качеството им съответно на наемодател и наемател е сключен договор за наем на недвижим имот – апартамент в ***, при месечна наемна цена в размер на 400 лв., със срок на договора до 01.06.2022г., както и че за периода август 2021г. – 16.10.2022г. имотът е ползван от ответника, поради което с доклада по делото тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Според ищцата наемната цена за имота за периода от месец август 2021г. до 01.06.2022г., тоест за 10 месеца в общ размер от 4 000 лв. не е заплатена, а според ответника няма неплатени наемни вноски. Липсата на плащане е отрицателен факт, поради което е достатъчно ищецът да го твърди, а доказването на обратното тежи върху ответника.

Установи се от показанията и на двамата разпитани свидетели, вкл. и от обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 ГПК, че за получаваните наемни вноски същата не е издавала разписки. Следователно писмени доказателства в тази насока няма.

Св.***, син на ищцата, разясни, че за периода от месец август 2021г. до освобождаването на имота от А. Я. последният му е предавал средства за ток и вода, след предварителна уговорка с *** на свидетеля, като не е информиран да е получавал наемни вноски за този период. Най-високите суми били до 70 лв. Св.*** разясни, че е предавала суми на *** на наемодателката, както и на самата наемодателка както за наемни вноски, така и за ток и вода. Давала и кръгли суми по 400 лв., колкото бил наемът, като над 10 пъти била предавала парични средства както на Е., така и на *** й. Съдът намира, че показанията на св.*** 3 установяват предаване на парични суми към ищцата, в качеството й на наемодател по договора както за наемни вноски, така и за консумативни разноски – ток и вода, но не са в достатъчна степен конкретни, така че да се приеме, че с плащанията са заплатени точно претендираните наемни вноски за 10 месеца, за периода от август 2021г. до 01.06.2022г.

Свидетелката уточни, че е предавала парични средства както преди месец август 2021г., така и след това, но не става ясно колко пъти и за кои точно месеци са предавани от нейна страна парични средства за наемни вноски за исковия период – от месец август 2021г. насетне.

Установи се по делото, че между страните е водена Вайбър кореспонденция, съдържанието на която е възпроизведено от съдебно-техническата експертиза по делото, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, но от анализа на кореспонденцията също не се установява плащането на наемните вноски за исковия период.

В кореспонденцията се коментира основно заплащането на консумативни разноски, а по отношение на наемните вноски волеизявления на страните са направени единствено на дати 25.10.2021г. и 30.11.2021г., като в първия случай ищцата е попитала кога да мине за наема, тъй като вноската е тази седмица, а във втория от нейна страна е посочено „утре два наема“.

От кореспонденцията обаче не става ясно дали тези наеми са платени, доколкото липсва волеизявление на наемодателя, че наемните вноски са получени, респ. за кои месеци се отнасят. Съдът не коментира кореспонденцията от дата 31.08.2022г., доколкото е извън процесния период. Действително, както твърди ответната страна, във водената Вайбър кореспонденция наемодателката не е поставяла въпроса за евентуално неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на наем, но от това обстоятелство не може да се направи извод, че претендираните наемни вноски са платени. С оглед на това и при разпределената доказателствена тежест, според която ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си, съдът намира, че следва да се приеме, че няма ангажирани доказателства за плащане на наемната цена по договора за месеците от август 2021г. до 01.06.2022г.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 670 лв. по представения списък по чл.80 ГПК, от които 160 лв. внесена държавна такса и 510 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. М. Я., ЕГН ********** от *** да заплати на Е. В. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ главница, представляваща неплатени наемни вноски за периода от 01.08.2021г. до 01.06.2022г. по договор за наем от август 2021г. на недвижим имот – апартамент в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2022г. до окончателното погасяване.

4

ОСЪЖДА А. М. Я., ЕГН ********** от *** да заплати на Е. В. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/ направени в настоящето производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5