Решение № 5406 от 24.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5406 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

ИваН. Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505643 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 4478 от 22.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 69 931/2021 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав е отхвърлен предявеният от Н. Б. А., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 2 384,38 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и на сумата 342,71 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2009 г. до 24.02.2012 г., за които е издаден изпълнителен лис от 02.01.2014 г. по гр.д.№ 5164/2012 г. по описа на СРС, 90 състав и е образувано изп.дело № 20168630400513 по описа на ЧСИ С.Х. като неоснователен.

Със същия акт Н. Б. А. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Н. Б. А..

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като са наведени доводи, че изводът на СРС, че давността за процесните вземания е петгодишна и че същата не е изтекла, е неправилен, тъй като е очевиден фактът, че няма проведено съдебно производство с влязло в сила решение, предвид което няма основание за прилагане на петгодишна давност; че влязлата в сила заповед за изпълнение не може да бъде приравнена с влязло в сила решение. Относно доводите във връзка прекъсването на давността е отразено, че налагането на запори, които не са довели до реален запор, както и насрочване на опис и оценка на движими вещи, които не са били осъществени, не са довели до осребряване, не могат да бъдат ценени като валидни правни действия. Сочи се и че ищецът не е имал никакви банкови сметки и никакво секвестируемо имущество; че такива незаконосъобразни действия представляват удължаване на погасителната давност, което е забранено от императивната норма на чл.113 ЗЗД. Релевирани са твърдения и че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело, изпращането и връчването на 1 покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.; че не прекъсва давността молба, която не отговаря на изискванията на закона, а именно: да съдържа конкретно посочено имущество, което да трябва да бъде запорирано или евентуално проверено; че за да се прекъсне давността трябва да има освен подадена молба от взискателя за изпълнителното действие, но и същото да е предприето от съдебния изпълнител, както и че в настоящия случай не са извършвани никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години и поради това давността не е спирана и прекъсвана.

Моли да отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените от жалбоподателката отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК поради погасяване на възможността за принудително изпълнение.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на същата е оспорил жалбата изцяло като неоснователна.

Инвокирани са съображения, че в случая е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД и давността е петгодишна; че давността за вземането на дружеството не е текла до 26.06.2015 г., както и че по изп.дело № 513/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х. са извършвани множество валидни изпълнителни действия и са постъпвали молби за такива действия от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД. Счита за напълно невярно и възражението за липсата на секвестируево имущество у длъжника предвид откритото такова от извършените справки от ЧСИ Х., както и че следва да се вземе предвид и че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. течението на давностните срокове е било спряно на основание чл.3, т.2 ЗМДВИП и § 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП.

Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните в жалбата оплаквания относно неговата правилност.

С подадената от Н. Б. А. на 07.12.2021 г. искова молба съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за сумите, обективирани в изпълнителен лист от 02.01.2014 г. по гр.д.№ 5 164/2012 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав: 2 384,38 лева – главница за доставена топлинна енергия през периода от м.05.2009 г. – м.04.2011 г. и сумата 342,71 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 24.02.2012 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК по гр.д.№ 5 164/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, на базата на който е образувано изп.дело № 20168630400513 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ.

В исковата молба се поддържа, че от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение от 19.03.2012 г. е започнала да тече петгодишната погасителна давност, която не е прекъсвана след образуването на изпълнителното производство; че запори, които не са довели до реален запор и насрочване на опис и оценка на движими вещи, които фактически не са били осъществени сами по себе си не прекъсват давността; че не са извършвани никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години, считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Отразено е и че в случая е налице хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – има двугодишно бездействие от страна на взискателя и делото е трябвало да бъде прекратено по силата на закона и чл.433, ал.1, т.5 ГПК поради липсата на секвестируемо имущество, както и че в противоречие със законовите изисквания се прави незаконосъобразен опит да се приведе в изпълнение заповедта за изпълнение от 19.03.2012 г., изпълнението на което вземане е погасено по давност съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД.

Претендира присъждането на разноски.

2

В депозирания писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е оспорила предявените срещу дружеството искове в цялост с инвокирани доводи за неоснователност на същите и наведените в исковата молба твърдения. Релевирани са съображения, че приложимият спрямо тези вземания срок по чл.117, ал.2 ЗЗД на погасителната давност в нито един момент не е изтичал, както и че същият е бил прекъсван многократно в хода на образуване на изпълнителното производство. Претендира присъждането на разноски.

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство за защита на длъжника с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255 ГПК /отм./, като този иск изключва възможността при оспорване на изпълняемото право длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материал-но право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр. Давността е период от време, в който кредиторът бездейства. Предвид нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Ако в рамките на законоустановения период кредиторът предприеме действие – тя се прекъсва.

От приетите доказателства, касаещи изп.дело № 20168630400513 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 23.03.2016 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД – като взискател срещу Н. Б. А. – като длъжник въз основа на изпълнителен лист от 02.01.2014 г., издаден по гр.д.№ 5 164/ 2012 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав на основание чл.416 ГПК въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.03.2012 г., влязла в сила, за следните суми: 2 384,38 лева – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2012 г. до изплащане на вземането, 342,71 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 24.02.2012 г. и 276,35 лева – разноски по делото.

По делото не е представено копие от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.03.2012 г., постановена по гр.д.№ 5 164/2012 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, но е безспорно между страните, че същата е влязла в сила към 02.01.2014 г.

От цитираната молба по чл.426 ГПК се констатира и че с нея не е поискано предприемането на конкретни изпълнителни действия, а на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на ЧСИ С.Х., рег.№ 836 на КЧСИ, е възложено извършването на всички действия за определяне на начина на изпълнение и за събиране на вземанията.

След проучване на имущественото състояние на длъжника със запорно съобщение от 31.03.2016 г., получено на 05.04.2016 г., е наложен запор върху вземанията по всички притежавани от Н. Б. А. банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД /л.85/.

С писмо от 08.04.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила съдебният изпълнител на основание чл.508 ГПК, че запорът е наложен и изпълнен частично до размера на наличното салдо по депозита.

Със запорно съобщение от 31.03.2016 г., получено от работодателя „Домика“ ООД на 08.04.2011 г., е наложен запор върху получаваното от Н. Б. А. трудовото възнаграждение /л.90/.

С молба от 12.04.2016 г. длъжникът Н. Б. А. е заявила искане за вдигане на наложения запор върху вземанията от работодателя й „Домика“ ООД и е направила изявление, че дългът ще погасява лично като внася всеки месец по 70,00 лева до 10-то число на месеца. Искането за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение е оставено без уважение от ЧСИ С.Х..

Във връзка с образуваното изпълнително дело с молба от 16.03.2018 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е изискал извършването на следните изпълнителни действия: налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и налагането на запор върху трудовото възнаграждение и/или запор върху пенсията на длъжника /л.141/.

Със запорно съобщение от 25.04.2018 г., връчено на 03.05.2018 г., са запорирани и вземанията по притежаваните от длъжника банкови сметки в „Юробанк България“ АД /л.154/.