Решение № 422 от 02.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Шумен, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20233630100078 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът Н. (грешно посочен като Н.) З. Е. твърди, че срещу него било образувано изп.д. № 417/2012 г. по описа на ЧСИ Д.З рег. № 876 на КЧСИ. Взискател по същото бил ответникът Т. М. И.. Производството било образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2012 г., изд. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1898/2012 г. по описа на ШРС за събиране на следните суми:

16000,00 лв. – главница и 828,35 лв. – разноски. Описва извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия. С постановление на последния от 15.07.2016 г. производството по делото било прекратено поради „перемпция“, като взискателят получил оригинала на изпълнителния лист на 18.07.2016 г. Счита, че вземането на ответника е погасено по давност, поради изтичане на петгодишния давностен срок, като началото на същия било от датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. на ВКС – 26.06.2015 г. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Т. М.

И. да бъде признато за установено, че Е. няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към И. за сума в размер на 16828,35 лв. представляваща присъдени главница и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 11.06.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1109/11.06.2012 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д.

№ 1898/2012 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 417/2012 г. по описа на ЧСИ Д.З, рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност, както и да му бъдат присъдени деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като ищецът не разполага с правен интерес. Описва, че в хода на воденото изп.д. № 417/2012 г. на ЧСИ Д.З, рег. № 876 1 на КЧСИ ищецът не бил открит на адреса и поради това не били извършвани изпълнителни действия. Твърди, че не разполага с оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който било образувано соченото изпълнително дело. Не оспорва, че след прекратяване на изпълнителното дело не е предприемал действия за събиране на сумата.

Моли, производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска. При условията на евентуалност, моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения изпълнителен лист от 11.06.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1898/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Н. З.

Е. бил осъден да заплати на Т. М. И. сумата 16000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 828,35 лв. – разноски по делото. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение № 1109/11.06.2012 г. по цитираното дело. Съдът констатира от приложеното копие на изп.д. № 20128760400437 по описа на ЧСИ Д.З рег. № 876 на КЧСИ, че същото било образувано на 13.06.2012 г. въз основа на молба от Т. М. И. срещу ищеца. На 15.06.2012 г. частният съдебен изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на същата изпратил покана за доброволно изпълнение на Е., която не му била връчена. С постановление от 02.03.2016 г. на ЧСИ производството по делото било прекратено на основание чл. 433, т. 8 от ГПК, а на 15.07.2016 г. оригиналът на изпълнителния лист бил върнат на Т. И.. По делото е представена преписка вх. № 1370/2016 г. по описа на ШРП, от която е видно, че е образувана въз основа на жалба на ответника в настоящото производство. С Постановление от 20.12.2016 г. на прокурор в Районен прокуратура – Шумен същият отказал да образува досъдебно производство срещу Н. З. Е..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително изпълнение вземане за сума в размер на 16000,00 лв. – главница и 828,35 лв. – разноски, за което вземане е образувано изп.д. № 417/2012 на ЧСИ Д. Златева – рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.

Установи се по делото, че Т. М. И. се снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Вземанията на същия се основавали на подписан от ищеца запис на заповед. Тоест, в случая следва да бъде приложена общата петгодишна давност.

2

Доказа се, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Според приетото в ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, в случая погасителната давност за вземането, предмет на издадения в полза на Т. И. изпълнителен лист, започнала да тече именно на 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2020 г.

Съобразно това, съдът намира, че възможността на Т. М. И. да събере принудително вземанията си срещу Н. З. Е. по изпълнителния лист (за главница и разноски) е погасена по давност, поради което те са недължими от последния.

Ответникът по делото признава правнорелевантните обстоятелства в исковата молба – липса на предприети от кредитора действия по принудително събиране на вземанията по договора за кредит, изтичане на петгодишен срок. Основното му възражение касае допустимостта на предявения иск, твърдейки, че ищецът не разполага с правен интерес от същия. Сочи, че дори не разполагал с оригинала на издадения изпълнителен лист и не възнамерявал да предприема принудителни действия за събиране на вземанията си. Ето защо и заключава, че с поведението си не дал повод за образуване на производството. В тази насока, настоящият състав отново намира, че следва да бъде споделено мнението, обективирано в съдебната практика на ВКС (Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о.). Длъжникът-ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Перемцията не изключва принудителното изпълнение. Твърдението на ответника, че не държи изпълнителния лист, освен, че е недоказано, е и ирелевантно, тъй като същият разполага с възможността да проведе производство по чл. 409 от ГПК за издаване на дубликат.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е изцяло основателна, поради което следва да бъде признато за установено, че Е . няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към И. за сума в размер на 16828,35 лв. представляваща присъдени главница и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 11.06.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1109/11.06.2012 г. по чл.

417 от ГПК по ч.г.д. № 1898/2012 г. по описа на P C - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 417/2012 г. по описа на ЧСИ Д.З, рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 1698,43 лева.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. З. Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „Ц.О“ № 12, ет. 11, ап. 73, със съдебен адресат – адв. Н.Р от БАК, гр. Бургас, ул. „Г.“ № 1, вх. 2, ет. 3, ап. 6 и Т. М. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „Х.Б“ № 3, със съдебен адресат – адв. С.

Б. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 9-13, ет. 2, кантора 23 , че Н. З. Е. няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към Т. М. И. за сума в размер на 16828,35 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин двадесет и осем лева и 35 стотинки ), представляваща присъдени главница в размер на 16000,00 лв. и разноски в размер на 828,35 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист на 11.06.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1109/11.06.2012 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 1898/2012 г. по описа на PC Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 417/2012 г. по описа на ЧСИ Д.З, рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА Т. М. И. да заплати на Н. З. Е. направените деловодни разноски в размер на 1698,43 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и 43 стотинки).

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4