Решение № 144 от 13.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Стара Загора, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500136 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.267, ал.1, изр.1 и 2 във вр. с чл.153164 и 178- 183 от ГПК и във вр. с чл.135 от ЗЗД.

Въззивното дело е образувано въз основа на постъпила в законния 2седмичен срок по чл.250, ал.1 от ГПК обща Въззивна жалба вх.№ 277145/16.12.2021г. от двамата ответници Р.С.Р. и Д.И.Ж./и двамата от гр.С.З./, против изцяло негативното за тях първоинстанционно Решение № 260771/22.11.2021г. по гр.д.№ 4895/2020г. по описа на РС- гр. Стара Загора, с което е бил уважен против тях павловия иск по чл.135 от ЗЗД от ищецавъззиваем Р.П.П. от с.Г., ***, и е била обявена за недействителна правната сделка от 21.01.2020г., сключена между Д.И.Ж. и Р.С.Р., с нотариален акт № 19, том I, peг.№ 256, дело № 17/2020г. на Нотариус С.Ч. с район на действие РС- Ст.Загора, вписан в Служба по вписвания с № 159, том I, дело № 184/2020г., вх.рег.№ 374/21.01.2020г. Твърдят, че за да постанови своето решение, РС неправилно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, че не било доказано наличието на субективния елемент на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД- знание на третото лице за увреждането.

Излагат подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока.

Молят настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното първо инстанционно Решение, което считат за необосновано и незаконосъобразно, и да постанови ново, с което да уважи отхвърли изцяло исковите претенции против тях по чл.135 от ЗЗД, ведно със законните последици от това.

Претендират разноските си пред двете съдебни инстанции. Въззивниците не 1 са се явили и не са пледирали лично или чрез процесуален представител пред настоящата въззивна инстанция. Представили са обща предварителна писмена Защита, в която поддържат защитните си тези от общата им въззивна жалба и молят същата да бъде уважена, със законните последици от това.

Нямат представен по делото Списък с претенции за разноски по реда на чл.80 от ГПК.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът Р.П.П. от с.Г., *** е подал писмен Отговор на в.жалба вх.№ 260635/17.02.2022г., в който заявява, че атакуваното Решение било изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, постановено въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че въззивната жалба била необоснована и неоснователна, поради което моли да се остави без уважение, като се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение.

Претендира разноските си пред тази инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и писмената му защита. Представил е Списък с разноските си пред въззивната инстанция по чл.80 от ГПК.

Настоящият въззивен съд, след като се запозна с материалите от приключеното първоинстанционно гр.дело, с мотивите на атакуваното Решение на РС, с приетите пред РС писмени и гласни доказателства, с оплакванията на двамата въззивника- ответници, с Отговора на в.жалба от въззиваемия- ищец, с приетите нови доказателства пред настоящата въззивна инстанция, счита следното :

Атакуваното първоинстанционно Решение е валидно постановено, процесуално допустимо и мотивирано от външна страна.

Разгледано по същество, в атакуваното първоинстанционно Решение обосновано, законосъобразно и правилно РС съд правилно е приел, че са налице всички законови предпоставки на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, обуславящи изцяло основателността на иска, тъй като ищецът е доказал по несъмнен и безспорен начин, че са налице всички обективни и субективни елементи на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД. Видно от събраните от РС писмени доказателства, безспорно и несъмнено е било доказано, че страните по оспорваната сделка са низходящи родственици, съответно майка и син. Не се спори от страните, че майката Д.Ж. и нейния съпруг - баща на ответника Р.Р. са живели на едн и същи адрес в едно и също жилище, находящо се в гр.С.З., *** поне докато Р.С. е навършил пълнолетие/18г. възраст/. В тази връзка РС правилно е стигнал до фактическия и правен извод, че при доказаното множество съдебни и съдебноизпълнителни дела Р.С. е разбрал, че неговите родители са страни по редица от тях. По делото пред РС ищецът въобще не е бил задължен да доказва факта на знание от страна на приобретателя на имотите/ответника Р.С./, че прехвърлителката/негова майка/ има задължения към различни кредитори, вкл. и към ищеца, като ищецът се е ползвал от оборимата законова презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД, че знанието се предполага до доказване на противното. По делото пред РС не се 2 е доказало противното, като доказателствената тежест е била на ответниците да докажат чрез пълно и главно доказване, че през този продължителен период/от образуването на изпълнителното дело с взискател ищеца до изповядването на атакуваната сделка с двата недвижими имота/ са съществували обективни пречки и обективна невъзможност синът на прехвърлителката да е узнал, че тя и неговия баща дължат пари на различни кредитори. Видно от представеното към Исковата молба официално Удостоверение от ЧСИ Р.М.- Ст.Загора по изп.д.№ 221/2019г. взискател е бил ищеца, а първата ответница е била един от солидарните длъжници, а видно от представените Удостоверения за настоящ и постоянен адрес на Р.С., неговите адреси са единствено и само в гр.С.З., ***, като той е бил регистриран на този адрес още през 2011г. Това се явява постоянния адрес и на майка му Д.Ж., на този домашен адрес са били връчени и призовките на двамата ответници по настоящото първоинстанционно дело, и същия този домешен адрес са били връчвани и съобщенията за доброволно изпълнение по всички изпълнителни дела от различни ЧСИ с длъжник ответницата Д.Ж./майка на ответника Р.С./.

Видно от представените от ЧСИ съобщения, една част от тях са връчвани на длъжниците/съпрузи/ Д. и С.Ж. на други адреси, но има и такива, връчвани на същия този адрес, на който постоянно живее ответника Р.С./техен син/, а именно гр.С.З., ***. Видно от приетото Удостоверение от ЧСИ Р.М. № 11087/27.08.2021г. при нея има образувани общо 5 бр. изп.дела с длъжник ответницата Д.Ж. и 6 бр. изп.дела с длъжник нейния съпруг и баща на втория ответник С.Ж., като тези изп.дела, обаче са образувани по издаден изпълнителни листове по съдебни дела на РС- Ст.Загора и на ОС- Ст.Загора още от 2015г., 2017г. и 2018г., по които майката и бащата на Р.Р. са получавали призовки и съобщения на дом. адрес, на който и той е живял, макар и като малолетен и непълнолетен. Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че логично е невъзможно, при толкова много съдебни и изпълнителни дела срещу родителите му, синът на длъжниците да не е присъствал на връчването или дори да не е получавал нито веднъж такива призовки и съобщения, вкл. и съобщения от ЧСИ след образуването на всяко едно от множеството изпълнителни дела. Дори в Исковата си молба по изисканото и приложено гр.д.№ 38/2018г. по описа на ОС- Ст.Загора ищцата по него Д.Ж. също е посочила отново същия си домашен адрес в гр.С.З., *** и на този адрес са й връчени съобщенията по това дело още на 09.07.2018г. С жалбата се навеждат доводи относно достоверността на показанията на св. И.И. се твърди, че показанията на другия свидетел С.Ж. / баща на ответника Р.Р./ били безпристрастни и достоверни. Бащата на ответника Р. твърди само отрицателни факти, които не се подкрепят от никакви други доказателства и така остава изолирани. Но самият той признава, че синът му постоянно работел на барата, където перат килими и помагал на родителите си в тази дейност. В тази им част неговите показания съвпадат с тези на св. И., който твърди, че многократно е ходил на тази бара за да увещава Д. и С.Ж. да започнат да изплащат кредитните си 3 задължения, тъй като банката ще предприеме принудително изпълнение. На тези множество разговори многократно е присъствал и Р.Р.. Следователно той е знаел, че родителите му дължат пари по кредити към банки. Ищецът се явява цесионер по тези банкови кредитни задължения. Възловият спорен правен въпрос по делото е оборимата законова презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД- очевидно става дума в случая само за физически лица/пълнолетни български граждани/, като е налице една оборима законова презумпция за знание на увреждането, като съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договарят с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора, поради което се счита, че и длъжникът знае това, и предполагането на знанието е субективна предпоставка на иска. Следователно не ищецът- кредитор е трябвало да доказва знанието, а ответниците е трябвало да доказват незнанието си, като оборимата презумпция на чл.135, ал.2 от ЗЗД се прилага и по отношение на такива най- близки роднини, каквито са майката/ответница/ и бащата/свидетел/, съответно общия им пълнолетен син/ответник/.

Следователно двамата въззивници- ответници/майка и син/ по настоящото дело е трябвало да представят пред РС безспорни доказателства, че не са имали намерението да увредят интереса на кредитора си- въззваем/ищеца/, че процесните 2 бр. нотариални сделка относно процесното имущество/идеални части от 2 бр. недвижими имоти/ не е привидна, а може да оправдае своята правна същност, като в същото време са могли да оборят изложените от ищеца твърдения за наличие на всички предвидени в закона предпоставки за обявяване на двете сделки за относително недействителни спрямо ищецакредитор. Но те не са го направили пред първата съдебна инстанция, като по делото пред РС не са били представени никакви убедителни писмени и/или гласни доказателства от тяхна страна, нито са предоставени каквито и да било релевантни, логични, мотивирани становища в подкрепа на защитната им теза.

В хода на настоящото производство е установено, че същите не желаят нито да мотивират изразените от тях становища, нито да оборят изложените от ищеца- въззиваем мотиви, като те се опитват да оправдаят своето намерение за увреждане на кредитора със защитния си аргумент, че било налице незнание на сина- вече пълнолетния приобретател по процесните 2 бр. сделки. От настъпването на падежа на записа на заповед и до сега парични средства от тяхна страна не са превеждани по сметките на кредиторите, нито са постъпвали по техните сметки, което е установено от приетите справки по образуваното срещу тях изпълнително производство. Следователно те самите знаят, че тяхното твърдение не отговаря на истината, че направеното от двамата жалбоподатели твърдение показва, че сделките са организирани единствено и само с цел да се увреди интереса на кредитора им/ищец/, да се възпрепятства същият да удовлетвори вземането си от предприети по силата на закона принудителни мерки за реализация на имуществото на двамата му длъжници.

4

Видно от събраните по делото гласни доказателства/свидетелски показания/ бащата на ответника Р.Р./св.С.Ж.- съдлъжник заедно със съпругата си Д.Ж./ твърди само отрицателни факти, които не се подкрепят от никакви други писмени и/или гласни доказателства по делото, като самият той признава, че синът му Р.Р. още преди да навърши пълнолетие, постоянно е работел на барата, където се перат килими и е помагал на родителите си в тази им дейност. Очевидно в тази им част неговите показания/които са в противоречие с твърдяното и защитната теза на двамата ответници/, съвпадат с показанията на другия св.И. И.. Безспорно е било установено от РС, че бащата на единия ответник Р.С.Р./св.С.Ж./ се явява съдлъжник заедно със съпругата си- втория ответник Д.Ж.. В тази връзка свидетелят И. И. заявява категорично пред РС, че след като Д. и С.Ж./съпрузи- родители/ са преустановили плащанията по отпуснатия им банков кредит/по който свидетелят И. е бил техен гарант и ипотекарен кредитор, и който с лично имущество е бил обезпечил задължението им по кредита/, многократно той е провеждал срещи с тях на т.нар. “бара“, където постоянно, заедно с родителите си е работил и синът им- ответника Р.С.Р.. Св.И. бил присъствал на тези разговори, че трябва длъжниците да продадат и други техни лични имоти, за да се погаси кредита им, тъй като банката щяла да предприеме законови действия по принудително изпълнение срещу тях. Следователно ответникът Р.Р. е знаел, че родителите му имат кредитни задължения още преди да се пристъп към принудителното изпълнение срещу тях и преди да се образуват множество съдебноизпълнителни дела против тях двамата/негови родители/. Свидетелят не е в състояние да посочи точните дати на тези разговори, но твърди, че те били не единични, а твърде многобройни.