Решение № 8 от 26.03.2024, Районен съд - Дряново
- Съд
- Районен съд - Дряново
- Дело
- Административно наказателно дело 58/2023
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Емилия Дишева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Дряново, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно наказателно дело № 20234220200058 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Н. Д. от гр. Дряново, ул. ***, чрез пълномощник адв. Н. Н. от ВТАК, съдебен адрес за призоваване гр. В.Търново, ул. ***, против наказателно постановление № 35-0001723/25.04.2023 г. , издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Плевен, с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран.
Искането е наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание поцесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
1
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с подаден сигнал за извършван от жалбоподателя М. Д. нерегламентиран таксиметров превоз с обозначен автомобил, без да има разрешително за това, на 27.03.2023 г., св. М. М., служител в сектор “ Противодействие на икономическата престъпност“ към ОД на МВР Габрово, заедно със свои колеги, били на пл. Ракетата в гр. Дряново с необозначен служебен автомобил. Около 9 ч. – 9,30 ч. покрай тях, в посока от гр. Габрово към гр. В. Търново, минал посоченият в сигнала лек автомобил Дачия с рег. № ***, като преди бензиностанция „Лукойл“ в гр. Дряново завил наляво в посока с. Гостилица. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил и след около два, три километра го спрели със стоп палка на пътя между гр. Дряново и с. Гостилица. При извършената проверка било установено, че водач на автомобила е жалбоподателят М. Н. Д., а пътниците - Д. И. Г. и св. Р. К. М., двамата от гр. Дряново. Полицейските служители извикали екип на „Автомобилна Администрация“ – Плевен в състав св. И. К. и св. В. Г., които били позиционирани със служебния си автомобил на разклона за Дряновския манастир.
На място от пътниците били снети писмени обяснения. По искане на жалбоподателя св. Р. М. беше разпитан по делото. В показанията си същият заяви, че в този ден е трябвало да пътува от гр. Дряново до гр. Велико Търново, за да закупи части за резачката си „Щил“. Докато си пиел кафето в кв. Априлци срещнал жалбоподателя М. Д., който го попитал дали може да му нареже дървата, тъй като имал проблеми с резачката. Св. М. му обяснил, че и неговата резачка е счупена и трябва да отиде до гр.
Велико Търново за части. Жалбоподателят му казал, че и той има път към гр. Велико Търново, при което св. М. му предложил да пътува с него до гр. В. Търново, а на връщане да го остави в с. Ганчовец, където работел, като обещал, че след като си ремонтира резачката, ще му нареже дървата. Жалбоподателят се съгласил, но обяснил, че ще мине през с. Гостилица, тъй като имал някаква работа там. Св. М. предложил на жалбоподателя 4 лв., за да му плати горивото, но последният отказал, тъй като и той имал път към гр. В. Търново. Двамата тръгнали с лек автомобил Дачия с рег. № ***, като по пътя взели и Д. И. Г. , който работел заедно със св. М. в с. Ганчовец. След като завили за с. Гостилица, малко след табелата за край на гр. Дряново автомобилът бил спрян от полицейски служители. При проверката полицейските служители взели телефона на свидетеля и “ровили“ в него, за да разберат дали има номера на жалбоподателя, за да го търси, но не намерили тел. номер на жалбоподателя в телефона на свидетеля. Започнали да разпитват пътниците дали жалбоподателят използва автомобила като такси и дали са му плащали, на което свидетелят отговорил, че “бай М.“ му направил жест да го вземе със себе си и не му е плащал за това. Поискали от свидетеля да даде обяснения, като напише, че жалбоподателят използва автомобила като такси, което не било вярно. Тук следва да се посочи, че представените по делото 2 писмени обяснения на св. М. са написани с изключително много правописни и граматически грешки, като в същите е посочено, че с автомобил Дачия с рег. № *** жалбоподателят извършва превоз на пътници, израз, който очевидно е писан под диктовка, тъй като не е типичен за начина на изразяване на свидетеля. Обясненията на Д. И. Г. били написани от полицейски служител, тъй като Г. бил неграмотен.
На място св. В. Г. - гл. инспектор в РД "Автомобилна администрация" - Плевен, в присъствието на свидетелите И. К. и М. М., съставил против жалбоподателя М. Д. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 330007 от 27.03.2023 г. В акта е описано, че на 27.03.2023 г., около 09,20 ч., на път 609 Дряново-Гостилица на изхода на гр. Дряново при съвместна проверка със служители на сектор ПИП при ОД на МВР Габрово е установено, че водачът М. Д. извършва превоз на пътниците Р. К. М. и Д. И.
Г. срещу заплащане (установено от свалени обяснения от служителите на сектор ПИП при ОД на МВР Габрово) без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници с лек автомобил Дачия Логан от кат. М1 с peг. № ***, собственост на Х. А. М., нарушение на чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗАвП. АУАН е връчен на жалбоподателя, който е вписал възражение, че съдържанието му не е вярно.
Тъй като от показанията на св. М. М. стана ясно, че във връзка със случая е депозиран сигнал в РП – гр. Габрово за извършено престъпление, съдът служебно е изискал информация за това. От изисканото и приложено по делото копие от преписка № 264 ЗМ 40/2023 г. по описа на ОДМВР гр. Габрово се установява, че същата е образувана във връзка с гореописаната проверка, като материалите са изпратени на РП – Габрово и е образувана пр. пр. вх. № 929/2023 г. по описа на РП – Габрово. С Постановление от 04.04.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Габрово /ТО – Трявна/ е постановен отказ да се образува досъдебно производство и пр. пр. № 929/2023 г. на ГРП е прекратена, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 9, ал. 2 от НК, чл. 199 от НПК и чл. 213 от НПК, като преписката е изпратена на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация", гр. Габрово, за налагане на административно наказание.
Въз основа на така съставения АУАН бл. № 330007/27.03.2023 г., Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен е издадал обжалваното наказателно постановление № 35-0001723/25.04.2023 г., в което е възприел изцяло констатациите на актосъставителя и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на жалбоподателя М. Н. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници 3 или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лв. - при първо нарушение.
Легална дефиниция на понятието "таксиметров превоз" е дадена в § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП. Това са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на лицензирани превозвачи, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите дъ ржат в готовност, за да изпълнят пътуване по определена от клиента цел.
Съдът счита, че от приложените писмени доказателства, както и от свидетелските показания, по делото не се установи по безспорен начин, че на посочените в обжалваното наказателно постановление дата и час жалбоподателят е превозил с ползвания от него лек автомобил Дачия Логан, с peг. № ***, св. Р. К. М. и Д. И. Г. срещу заплащане, с което да е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл.
6, ал. 1 от ЗАвтП
В показанията си пред съда св. М. е категоричен, че нито той, нито Д. Г., са плащали за превоза на жалбоподателя. Св. М. му предложил 4 лв., за да му плати горивото, но той отказал, тъй като и без това имал път към гр. В. Търново. Пак от показанията на този свидетел се установява, че трябвало да пътува от гр. Дряново за гр.
В. Търново, а на връщане да бъде оставен в с. Ганчовец, където работел. Пътуването обаче, не е осъществено директно по маршрут гр. Дряново - гр. В. Търново, както би следвало, ако жалбоподателят е бил нает като такси, за да изпълни пътуването по определена от клиента цел, а с отбивка през с. Гостилица, тъй като жалбоподателят имал работа там, за което уведомил св. М., но същият нямал нищо против, тъй като щял да бъде закаран до гр. В. Търново, макар и по обиколен и по-дълъг маршрут.
Горното се потвърждава и от обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил спрян за проверка след табелата за край на гр. Дряново, на пътя за с.
Гостилица, а не на главния път гр. Дряново - гр. В. Търново.
На последно място от показанията на св. М. става ясно, че е написал в писмените 4 си обяснения, че жалбоподателят “е такси“, тъй като така поискали полицейските служители. Както беше посочено и по-горе в обясненията на този свидетел се съдържа израз, че “жалбоподателят извършва превоз на пътници“, който не е типичен за начина на изразяване на свидетеля. Д. И. Г. е неграмотен и обясненията му са писани от полицейски служител.
Предвид изложеното съдът счита, че по делото не се доказа, че на 27.03.2023 г. жалбоподателят е извършил превоз на пътниците М. и Г. срещу заплащане, т.е.
"таксиметров превоз", с което да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, поради което наказателното постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В жалбата е направено изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Представено е адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че на процесуалния представител на жалбоподателя е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хоН.р в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7. ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.