Решение № 31 от 24.03.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Луковит, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20214320100269 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 34 от ЗСПЗЗ.

Образувано по жалба от ЕТ „В.-П.Ц.“, ЕИК *****, представляван от П.Ц. Ш., седалище и адрес на управление: **** чрез пълном. адв. Н. Н. от САК, срещу Заповед № 630/ 02.10.2019 г., издадена от Б.В. - заместник кмет на Община Т., с която на основание чл.

34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от жалбоподателя ЕТ „В. – П.Ц.“ на ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 3,460 дка за стопанската 2018/2019 г., представляваща част с площ 3,460 дка от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. М.Ж., съответстваща на поземлен имот № **** по КВС на землище с. М.Ж., целият с площ 4,350 дка, НТП – нива, м. „Елица“, V кат и предоставянето й на ползвателя на правно основание – „Б.Б.“ ЕООД.

Първоначално производството по повод жалбата е било образувано пред Районен съд Т.. С Решение № 30 от 18.02.2021 г. по КАД № 5/ 2021 г. на Административен съд Л., е обезсилено Решение № 260039 от 10.11.2020 г. постановено по адм. д. № 191/ 2020 г. на Районен съд Т., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С Определение № 15 от 20.04.2021 г. по КАД № 68/ 2021 г. на Административен съд Л., на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд Луковит.

В жалбата се прави искане за прогласяване на нищожността на оспорената заповед алтернативно за нейната отмяна като незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

Твърди се, че оспорената заповед не е съобщена на жалбоподателя по надлежния ред и следователно срокът по чл.149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече. Твърди се, че жалбоподателят узнал за обжалваната заповед по повод на образувано гр. дело № 2441/ 2019г. пред РС - Л. по искова молба, приложена към жалбата. Делото било образувано по осъдителен иск срещу жалбоподателя с облигационна претенция за пропуснати ползи, обоснована с процесната заповед. От това следвало правния интерес от завеждане на настоящото дело.

Релевираните с жалбата пороци на оспорения административен акт са по чл. 146 т.

1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК – липса на компетентност, съществено нарушение на 1 административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

В жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност на зам.-кмета, издал оспорената заповед, на първо място поради противоречие с чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Твърди се, че заместник-кметът е издал оспорената заповед на основание Заповед № 593/ 19.09.2019г. на кмета на общината. С последната заместник-кметът Б.В. бил определен от кмета на Община Т. да го замества и изпълнявал правомощията на кмет на общината, съгласно чл. 44 от ЗМСМА и всички други функции, правомощия и задължения, съгласно действащото законодателство в Република България от 24.09.2019г. до 25.10.2019г. Правно основание на издадената заповед е чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, вр. с чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, а фактическо - ползването на платен годишен отпуск, на основание чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ от 24.09.2019г. до 3.11.2019г., включително. Тъй като фактическо основание за заместването на кмета на общината е ползването на отпуск при условията на чл. 161 ИК на титуляра, във връзка с кандидатирането му за нов мандат в периода 24.09.2019 до 03.11.2019г., счита, че нормата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, била неприложима и неоснователно е посочена като основание на издадената заповед.

Последната предвиждала ред за заместване на общо основание – при отсъствие на кмета, със заповед той определя заместник-кмет, който да го замества. Излага аргументи, че в конкретния казус относно реда за заместване на титуляра, който излиза в отпуск, е следвало да намери приложение нормата на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Същата изисква, когато кметът на общината отсъства поради кандидатиране за съветник или кмет в 7-дневен срок преди края на мандата, Общинският съвет да избере временно изпълняващ длъжността кмет на общината, за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Твърди се, че законодателят е предвидил завишени изисквания при заместване на титуляра при особената хипотеза на ползване на отпуск по чл. 161 ИК, при която не се изисква просто заповед на титуляра за определяне на заместник /чл. 39, ал. 2 ЗМСМА/, а решение на Общинския съвет, с което да се определи временно изпълняващ длъжността кмет /чл. 42, ал. 8 ЗМСМА/. Съотношението между чл. 39, ал. 2 ЗМСМА и чл. 42, ал. 8 ЗМСМА било като между общ и специален закон.

В този казус приложение намирала специалната разпоредба на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Тя изисква решение на ОС, за да има валидно овластяване на заместник-кмет при заместването.

Общинският съвет - Т. не е приел решение по чл. 42, ал. 8 ЗМСМА, поради което определеният със заповедта заместник-кмет е нямал правомощия да издаде оспорената заповед. На второ място в жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност поради неспазване изискванията на чл. 34 ЗСПЗЗ. Счита, че чл. 34 от ЗСПЗЗ не предвижда възможност кметът – титуляр да овластява заместник-кмет с правомощията си по тази норма. Съществувала законова невъзможност за делегиране на правата на кмета на общината да издава заповеди за принудително изземване на земеделски имоти. На следващо място в жалбата се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната заповед поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила: невръчена на жалбоподателя покана за проведения на 24.07.2019 г. оглед на място, въз основа на който е издадена процесната заповед, с което било нарушено съществено правото му на защита; производството по издаване на заповедта било проведено от комисия, която е нелигитимна. Излагат се доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната заповед поради особено съществено нарушение на материалния закон – изначална липса на материалноправно основание по чл. 34 ЗСПЗЗ на датата, на която е издадена оспорената заповед – 02.10.2019 г. В мотивите на заповедта е посочено, че правото на ползване на съответните ползватели се доказва със заповед № РД-04-221- 81/ 28.09.2018г. на директора на ОД „Земеделие“ гр.Л.. Според последната ползвателите имат права за стопанската година.

Съгласно §2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, тя започва на 01.10.2018г. и завършва на 30.09.2019г. Следователно след 30.09.2019г. ползвателят, в чиято полза е издадена заповедта, няма право да иска и получи изземване на съответните земи, тъй като е загубил качеството „ползвател“. Твърди се, че това е липса на първото изискване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което означава изначална липса на материалноправното основание за издаване на заповедта. Сочи, че жалбоподателят ползва имота, визиран в оспорената 2 заповед, при условията на комасация, по силата на заповед № РД 04-137-34/ 18.09.2019г. на директора на ОДЗ гр. Л. за стопанската 2019/2020г., на ново и годно основание, считано от 01.10.2019г. Твърди се и несъответствие на заповедта с целта на закона. Нормата на чл. 34 ЗСПЗЗ цели закрила на тези собственици и ползватели на земеделски земи, които желаят да обработват съответните имоти и да допринасят за общественото благо. Производството по издаването на оспорената заповед е открито с жалба с вх. № Жалба-66/ 20.06.2019г. от В.С.

И.. Следователно, в края на стопанската година и едва на деветия месец от предоставеното ползване, жалбоподателят се сеща да изисква от Община Т. изземването на имотите. Този факт, както и посоченото вече издаване на заповедта на дата, на която жалбоподателят и неговите упълномощители нямали права върху имотите, сочи разминаване с целите на закона, което е основание за обявяване на нищожност и отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Кметът на Община Т., в отговора си относно твърдението за незаконосъобразност ангажира становище за просрочие на жалбата и моли производството по делото да се прекрати като недопустимо. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че оспорваната заповед не му била връчена. Твърди, че процесната заповед е връчена на 09.10.2020 г. с известие за доставяне и е влязла в сила на 24.10.2019 г. Оспорват се и твърденията за нищожност на заповедта, за което се излагат съответни доводи и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и в тази й част, респ. да се потвърди обжалваната заповед като правилна, законосъобразна, мотивирана, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Жалбоподателят в съдебно заседание участва чрез процесуални представители адв.

Б. Ц. от ЛАК и адв. Н. Н. от САК, които поддържат жалбата. В хода на устните състезания адв. Н. моли за обявяване нищожността на оспорената заповед или да бъде отменена като незаконосъобразна. В представена писмена защита развива подробни съображения за наличие на релевираните пороци за нищожност респ. незаконосъобразност. Претендира разноските съгласно представения списък. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение особено за касационната инстанция.

Ответникът – Кмета на Община ** участва чрез ст.юрисконсулт Й. В., която изразява становище за неоснователност на жалбата и в двата й аспекта – и за незаконосъбразност, и за нищожност и моли за отхвърлянето й, като в писмена защита излага подробни съображения за това. Претендира разноски съгласно представения списък.

Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.

Заинтересованата страна „Б.Б.“ ЕООД, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От приложената по гр.адм.д. № 191/2020 г. на РС – Т. административна преписка се установява, че административното производство е започнало по повод постъпила жалба до кмета на Община Т. Вх. № 66/20.06.2019 г. от В.С. И. лично и като пълномощник на „Б.Б.“ ЕООД, „О.Ф.Б.“ ЕООД /пълномощно peг. № 1019/23.05.2017 г. на Р.В., нотариус в район PC Т. с рег. № *** на Нот. камара/ и С.И.С. /пълномощно peг. № 2511/ 28.10.2014 г. на Р.В., нотариус в район PC Т. с рег. № *** на Нот. камара/. В жалбата се твърди, че жалбоподателят по настоящето дело ЕТ „В. – П.Ц.“ за поредна година бил засял рапица в землището на с. М.Ж. върху имоти, за които нямал правно основание, тъй като със заповед № РД-04-221-81/28.09.2018 г. на директора на ОДЗ - Л. били разпределени масиви за ползване за стопанската 2018/2019 г., имотите на жалбоподателите по заповедта, както и тези на „Б.Б.“ ЕООД по договор № 326 от 30.05.2019 г. също били засети с рапица. Молят за назначаване на комисия, която да установи каква площ от имотите по заповедта и договора е засята с рапица.

Със заповед № РД-04-221-81/28.09.2018 г. на директора на ОДЗ – Л. на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е определено разпределение на масивите за ползване в землището на 3 с. М.Ж. съгласно проект за разпределение за стопанската 2018/2019 г. между ползвателите:

„О.Ф.Б.“ ЕООД, „С.А.“ ЕООД, „В.А.“ ЕООД, В.С. И., Е.Р.И. ЕТ „В. – П.Ц.“, С.И.С. и С. И.

К.. Представена е извадка от регистъра по чл. 74 от ППЗСПЗЗ с опис на разпределените масиви и включените в тях имоти за трима от жалбоподателите, подали жалбата до кмета „О.Ф.Б.“ ЕООД, В.С. И. и С.И.С., в който процесният имот по КВС № **** не фигурира.

Видно от представения договор № 326/30.05.2019 г., сключен между Община Т. и заинтересованата страна по делото „Б.Б.“ ЕООД чрез пълномощник В.С. И., общината е отдала под наем на Б.Б. ЕООД 6 бр. поземлени имоти в землището на с. М.Ж., един от които е процесният - ПИ с идентификатор ***** в м. Елица, с площ 4350 кв.м., начин на трайно ползване – нива, пета категория. Договорът е сключен за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2023 г.