Решение № 755 от 16.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. гр. Хасково, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640100787 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от К. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***************************, чрез адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, съдебен адрес: ***************************, против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която са предявени иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД / вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит вр. чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10, ал.1от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 23.02.2022г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 7053259630 от 23.02.2022г. по силата, на който на ищцата бил предоставен паричен заем в размер на 5000 лева, при годишен лихвен процент по кредита 18,37 % и Годишен процент на разходите / ГПР/ - 19.97%, при срок на договора от 18 календарни месеца до 25.08.2023г., с 18 погасителни вноски.

1

Съгласно чл.7.1 от Договора били предвидени застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА в размер на 656,99 лева и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА – в размер на 179,82 лева, или общ размер на застрахователна премия - 836,81 лева, като съгласно чл. 7.2.3. от договора, в случаите, когато потребителят пожелаел да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка/ки се превеждали от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изрично съгласие и нареждане с подписването на договора.

Така общия размер на кредита съгласно т.7.1. възлизал на сума в размер на 5836,81 лева, включваща получената от ищцата сума от 5000 лева и сумата от 836,81 лв. - сбор от застрахователните премии по две застраховки, общата дължима лихва в размер на 885,46 лева , а общата сума, дължима от потребителя – 6722,27 лева плащането, на която било на 18 вноски - всяка на стойност 373,46 лева. Сочи се в исковата молба, че ищцата била усвоила кредита, била погасила чрез плащане сумата от 2 922,27 лева и дължала сумата от 3 800 лева.

Поддържа се, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че застрахователната премия не била включена в размера на ГПР, въпреки че същата представлявала разход, който следвало да бъде включен в ГПР и застрахователната премия била прибавена към главницата, а не към другите разходи. Всичко това сочело, че застраховката представлява единствено скрито възнаграждение за кредитополучателя, което по силата на закона трябвало да се включи в ГПР.

Не било посочено и кои точно разходи формират ГПР, като посочването му само цифрово не било достатъчно и поставяло в невъзможност потребителя да знае колко точно е оскъпяването му по кредита.

Счита, че недействителни са и клаузите на чл. 7., т.2.3 във вр. чл.7.1 от Договора, касаещи дължима застрахователна премия като излага подробни съображения и в тази насока. Оспорва наличието на твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит. Твърди, че 2 сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителната услуга – застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на вземането на застраховащия от застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъдат прогласени за недействителни сключения между тях Договор за кредит , на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а в случай, че главният иск бъде отхвърлен - да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл. 7, т.2.3 вр. чл. 7,.1 от Договора за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва наличието на твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит.

Твърди, че сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което тя не е разход, който се включва в ГПР. Освен това длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителната услуга – застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на вземането на застраховащия от застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит. Акцентира, че потребителят може по всяко време да се откаже от сключената застраховка, без санкция за това. Сочи също така, че договорът не е елемент от договора за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу него. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че между "Ти Би Ай Банк" EAД, в качеството на кредитор, и ищцата, като кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение по повод сключен Договор за потребителски кредит № 7053259630 от 23.02.2022г.

Кредиторът е банкова финансова институция, като дружеството има правото 3 да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, на ясен и разбираем език, като неговите части видимо са изписани с един и същ шрифт не по-малък от 12, а съдържанието на същият е достатъчно четливо и позволява на кредитополучателя да се запознае с него. Наред с това договорът съдържа погасителен план, в който всяка погасителна вноска е отразена с падеж и размер.

При извършена служебна проверка за нищожност на договора за потребителски кредит, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност.

В настоящия случай в договора за потребителски кредит общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума в размер на 5000 лева и застрахователните премии в общ размер на 836,81 лв. В чл. 10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 19,97 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП , а общо дължимата от потребителя сума е 6722,27 лв.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , годишният 4 процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК , всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая не е спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото не е ясно дали при формирането му са включени вземанията за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които става изискуемо това вземане представлява сигурен разход за потребителя и следва да бъде включено при формиране на ГПР. В случая кредиторът недобросъвестно го определя като част от главницата, с цел да не го включи при формиране на ГПР. Предвид това, действителния ГПР не отговаря на посочения по договора. Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид недобросъвестното поведение на кредитора следва да се окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит.

Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на 5 главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК , касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. С това действителния процент на разходите ще надвиши максимално допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и ще се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР . Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Клаузата за заплащане на застраховка е нищожна поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , като същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, предвид размера на кредита и размера на застрахователната премия. В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fa95787-d678-42c7-8a08-011fd4899db4