Определение № 291 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Пазарджик, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100172 по описа за 2025 година

В срок (реално преди да започне да тече) е постъпила молба вх. № 4344 от 23.04.2025 г. от ищеца Адвокатско дружество „Б. и С.“, чрез адв. Л. Б..

В молбата е изложено, че адв. Б. продължава да е вписан като управител на дружеството, а с Решение от 10.04.2024 г. по ф. д. № 23/2010 г. на ОС – Пазарджик е отказано вписването на заличаване или промяна в представителството на същото, поради което към настоящия момент Л. Б. е единственият представляващ. На следващо място се излага довод, че правото на адв. Б. да упражнява адвокатска професия е възстановено с Определение № 547/13.09.2023 г. по ЧНД № 831/2023 г. на ОС – Пазарджик, считано от влизането в сила на съдебния акт, т. е. от 19.02.2025 г. Независимо от техническото неизпълнение на вписването от АК – Пазарджик, правният ефект на възстановяването е настъпил служебно и правната последица е обвързваща. Отделно от това, адв. Х. С. е подал становище и преподписал подадената от Л. Б. искова молба, с което изцяло е потвърдена волята на адвокатското дружество да води настоящото дело. Излага се, че държавната такса е неправилно изчислена на 8 850.21 лева, съгласно чл. 71 от ГПК.

Със същата молба е поискан и отвод на съдията – докладчик, поради следното: На съдията му било служебно известно съдържанието на дела, сред които гр. д. № 545/2024 г., където се е произнесъл по същия правен въпрос, приемайки възраженията на ответника, без изслушване на ищеца, т. е. налице било нарушение на чл. 6 ГПК; преди това петима съдии от ОС – Пазарджик са се отвели: съдията Ралинова, съдията Васева, съдията Илиев и съдията Илинова; очевидно било, че съдия Петров е гледал многократно аналогични дела и е изградил устойчиво становище – обективна несъвместимост с принципа на безпристрастност; освен всичко това бил подаден сигнал до Инспектората на ВСС за проверка за евентуални съмнения в безпристрастността на съдията, което било самостоятолно основание за отвод.

1

Постъпила е молба - становище вх. № 4341 от 23.04.2025 г. от адв. Х. С., като съдружник в ищцовото дружество, с която е изложено, че се присъединява към подадената искова молба от другия съдружник – Л. Б. и потвърждава всички извършени от негова страна процесуални действия.

Поддържа се, че с Определение № 547/13.09.2023 г. по ЧНД № 831/2023 г. на ОС – Пазарджик срокът на наложеното наказание на адв. Л. Б. „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е намален с 1 година, 3 месеца и 26 дни, което водело до извод, че наложеното наказание е изтекло към 19.02.2025 г., с което правната пречка за упражняване на адвокатска професия е отпаднала. Поддържа, че таксата не е в определения от съда размер.

Съдът счита, че първо следва да се произнесе по искането за отвод:

Обстоятелството, че на съдията – докладчик е възможно да са известни служебни факти не е основание за отвод, тъй като е изрично предвидена в ГПК хипотеза.

Съгласно чл. 155 от ГПК, не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. В случая на съдията - докладчик действително му е известно и това е съобщено на страните, че обстоятелства около процесуалния въпрос има ли Л. Б. представителна власт спрямо адвокатското дружество е въпрос и по други дела, по които съдия Петров също е съдия – докладчик. С оглед на изложеното, освен че е спазил изрично закона, съдията – докладчик не е демонстрирал каквато и да е пристрастност при воденето на делото.

В тази връзка, доколкото молителят Б. излага, че представлява основание за отвод и обстоятелството, че по гр. д. № 545/2024 г. на ОС – Пазарджик съдия Петров се е произнесъл по същия правен въпрос, приемайки възраженията на ответника, без изслушване на ищеца, при което очевидно било, че съдия Петров е гледал многократно аналогични дела и е изградил устойчиво становище, следва да се посочи, че служебното следене от страна на съда относно необходимостта от наличието /съществуването/ на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно представителната власт на подателя на иска, през цялото времетраене на процеса, респ. че съдът съблюдава закона не е равносилно на пристрастност към едната или другата страна.

Още повече, че съгласно практиката на ВКС, обективирана например в Решение № 103 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 2875/2017 г., І г. о., участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична 2 заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи; процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата.

Отделно от изложеното, с разпореждане № 375 от 18.03.2025 г. по делото съдът изрично е дал възможност на ищеца да изложи становище по констатираните нередовности, т. е. твърдения за неизслушване на ищеца са неверни. Друг е въпросът, че съдът е предоставил значително по-дълъг (двуседмичен) срок от предвидения едноседмичен срок в разпоредбата на чл.

129, ал. 2 от ГПК именно за да може оставащият съдружник адв. Х. С. евентуално /при преценка наличието на интерес/ да уреди въпроса за представителната власт като сам свика общо събрание и избере нов представляващ. Очевидно обаче това не е сред избраните опции за разрешаване на въпроса, като подадената молба – становище от адв. С. не потвърждава представителната власт на неуправителя, доколкото самият той не е управител на дружеството.

Излага се, че петима съдии от ОС – Пазарджик са се отвели: съдията Ралинова, съдията Васева, съдията Илиев и съдията Илинова. Това, че други съдии са се отвели от делото не води автоматично до наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отстраняване и на сегашния съдия – докладчик.

Още повече, че съдия Илиев, съдия Илинова и съдия Васева са изложили причини, че познават съдружниците в адвокатските дружества, като имат лични и/или професионални контакти по различни поводи, а съпругата на адв.

Хр. С. била съдия в РС – Пещера.

Съдия Петров няма лични (приятелски) контакти със съдружниците от двете адвокатски дружества, а само професионални познанства, което е разбираемо, след като същите упражняват адвокатска професия пред окръжния съд, но със сигурност не са налице обстоятелства, които да могат да се вменят в съмнение за неговата пристрастност към някоя от страните.

Съпругата на адв. С. не е страна в процеса.

Подаването на сигнал до Инспектората на ВСС е право на всеки адвокат, когато счита, че има основание за това, стига да не злоупотребява с правото си, тъй като, приемайки тезата на молителя, че това е самостоятелно основание за отвод на съдията, чрез този своеобразен прийом биха последвали поредица от отводи, при което ще се стигне до конкретен избор на съдия и индиректно нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата, което е недопустимо.

3

В обобщение, доводите за наличие на основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК на съдията Петров са изцяло неоснователни.

По нередовностите:

Съдът не счита, че са отпаднали пречките с изтичането на срока на намаленото наказание по силата на Определение № 547/13.09.2023 г. по ЧНД № 831/2023 г. на ОС – Пазарджик, към 19.02.2025 г.

Съгласно чл. 85 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗАдв осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер не може да бъде адвокат. Случаят е точно такъв, като за да се реабилитира осъденият, т. е. да се заличат последиците на осъждането, следва да се спази реда по чл. 87, ал. 1 от НК, съгласно който реабилитацията не настъпва по право, а с акт на съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.

Преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК:

Доколкото обаче процесуалният въпрос за представителната власт на Л.

Б. е повдигнат и по цитираното по-горе гр. д. № 545/2024 г. на ОС – Пазарджик, което към този момент е в процес на администриране от ПАС по подадена от Б. частна жалба до ВКС срещу определение по в. ч. гр. д. № 28/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, настоящият състав намира, че следва да спре производството до решаване на този въпрос с влязъл в сила съдебен акт по въззивното дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

ІІ. Действително с оглед цената на исковете в размер на 27 000 лева главница и 8 400.82 лева лихва, дължимата държавна такса е в размер на 1 416.03 лева. След възобновяване на делото ще бъдат дадени съответните указания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдията – докладчик 4 по делото.

СПИРА производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила акт по в. ч. гр. д. № 28/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив .

Определението за спиране подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Пловдивския апелативен съд, а това за отвода е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5