Решение № 6 от 09.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500558 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт В. И., срещу решение № 835/25.07.2025г. постановено по гр. д. № 2371/2024г. по описа на ОС – Варна в частите, с които КОНПИ е осъдена да заплати: на Д. Е. К. и А. Ж. К. сума в размер на 465 831.52лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, формирани от размера на законната лихва за периода 13.10.2014г. – 29.07.2024г. върху притежаваната от ищците сума от 455 756 лева, вследствие допуснато обезпечение на бъдещ иск и наложен запор по ч. гр. дело № 480/2014г. на Окръжен съд – Добрич в размер на 238 828 лева, както и вследствие допуснато обезпечение на бъдещ иск и наложен запор по ч. гр. дело № 530/2014г. на Окръжен съд – Добрич в размер на 216 928 лева, които обезпечителни мерки са допуснати във връзка с гр. дело № 2469/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, като с постановеното по това дело влязло в сила решение са отхвърлени предявените от Комисията искове за отнемане на имущество, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2а ЗОДОВ; на Д. Е. К. сумата от 20 000 1 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Д. К. болки и страдания, вследствие незаконни действия на Комисията, допуснати във връзка с образуваното гр. дело № 2469/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, по предявените искове на Комисията са отхвърлени, което решение е потвърдено с решение постановено по в. гр. дело № 573/2022г. на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 885/28.02.2024г., постановено по гр. дело № 3666/2023г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението; на А. Ж.

К. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за причинените на А. К. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие незаконни действия на Комисията допуснати във връзка с образуваното гр. дело № 2469/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, с което предявените искове на Комисията са отхвърлени, което решение е потвърдено с решение постановено по в. гр. дело № 573/2022г. на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 885/28.02.2024г., постановено по гр. дело № 3666/2023г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро, с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени инструменти – чл.11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане принципите на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ присъдените с решението суми са: 238175,87 евро- обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Д. К. и А. К.; 10225,84 евро- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. К. и 5 112,92 евро- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от А. К..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка, но е достигнал до неправилни правни изводи. Счита, че предприетите от КОНПИ действия във връзка с предявяване на искове и образуване на съдебното производство са били законосъобразни, като не е нарушавано правото на ищците на защита, на свобода или неприкосновеност.

Била е извършена законосъобразна проверка по ЗОПДНПИ /отм./ по отношение на Д. и А. К.и, въз основа на уведомление от прокурорска преписка вх. № УВ1412/19.06.2013г. по описа на СГП за извършено престъпление в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 20 от ЗОПДНПИ. В хода на проверката е установено значително несъответствие в имуществото на проверявА.те лица и при упражняване на законоустановените си правомощия КОНПИ е поискала обезпечаване на бъдещи искове за отнемане на имущество, придобита със средства с неустановен законен източник, каквито 2 в последствие са предявени. ОС – Добрич е допуснал поисканите обезпечителни мерки, като е приел, че бъдещите искове са допустими и вероятно основателни, като по този начин е упражнил контрол по отношение на валидността и допустимостта на решенията и изводите на КОНПИ, поради което е изключен извод за материалноправно основание на предявените в настоящото производство искове. Излага се също, че от доказателствата по делото не се установяват действително понесени вреди или пропуснати от ищците ползи, тъй като не са били отнемани парични суми. Твърди се, че не са налице незаконни действия или бездействия на органи на КОНПИ. Оспорва се като неправилен извода на първостепенния съд досежно приложимостта на правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Посочва се, че дори и да е налице имуществена вреда за ищците, липсва причинно-следствена връзка между нея и действие/бездействие на органите на КОНПИ, доколкото пропуснатата полза следва да е реално, а не хипотетично неосъществено увеличение на имуществото на увреденото лице. В тази връзка се излага, че сумата е била съхранявана в дома на въззиваемите, което опровергава наличието на намерение за предоставянето й в банков влог с цел получаване на възнаградителна лихва. Наведени са оплаквания за неправилно приложение на ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, което е довело до неправилен краен извод на съда за дължимост на обезщетение. Наведени са и доводи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не са отчетени тези, претърпени от въззиваемите по повод водените НОХД № 531/2014г. на ВОС, ВНОХД № 332/2015г. на ВАпС и н. д. № 418/2016г. по описа на ВКС. Оспорва се и извода на първоинстанционния съд, че производството за гражданска конфискация е било широко медийно отразено и е получило голям отзвук, както и наличието на причинно-следствената връзка между евентуално претърпените вреди от въззиваемите и действия/бездействия на органи на КОНПИ. В условие на евентуалност счита, че размера на присъдените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства на действително претърпените вреди и техния интензитет. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт, с който исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално да бъде определен размер на обезщетения, съобразно правилото на чл.52 ЗЗД. Претендира присъждане на разноските.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговори от Д. Е. К. и А. Ж. К., чрез адв. Г. А., с които жалбата е оспорена като неоснователна, съответно е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Изложени са подробни съображения.

Контролиращата страна – Прокуратурата на РБ не е подала отговор. В с.з. представителят на Прокуратурата, чрез прокурор от Апелативна 3 прокуратура – Варна, изразява становище за основателност на жалбата и неправилност на първоинстанционното решение в частта относно присъдените обезщетения за имуществени вреди, както и относно справедливия размер на следващите се в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Окръжен съд – Варна се е произнесъл по предявени от Д. Е. К. и А. Ж. К. искове срещу Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, с правно основание чл.2а ЗОДОВ.

Решението, в частите, с които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2а ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатени лихви към Национална агенция за приходи, за погасяване на данъчни задължения за периода 13.10.2014г. – 31.12.2019г. в размер на 17267,90лв. за Д. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба и 11 787,30лв.- мораторна лихва за периода 13.10.2014г. -29.07.2024г. и в размер на 1058,05лв. за А. К., ведно със законната лихва върху тази сема, считано от датата на исковата молла и 271,68лв.-мораторна лихва за периода 13.10.2014г.

– 29.07.2024г. и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликите над присъдените 20 000лева на Д. К. и 10 000 лева на А. К. до претендираните 50 000лв. за всеки от ищците не е обжалвано и е влязло в сила.

Исковите претенции са основани с твърдения, че по искане на ответната комисия с определение № 484/18.07.2014г. постановено по ч.гр.д. № 480/2014г. ОС Добрич е допуснал обезпечение на бъдещи искове по ЗОНПИ, като е наложен запор на цялото движимо и недвижимо имущество на ищците, сред които и парична сума в размер на 238 828 лв. С определение №523/06.08.2014г., по ч.гр.д. № 530/2014г., ОС Добрич е наложен запор на налични средства на ищците, съхранявА. в сейф в размер на 216 928 лева. С постановеното по гр.д. № 2469/2014г. по описа на ВОС решение, влязло в сила на 28.02.2024г., предявените от КОНПИ срещу ищците в настоящото производство искове за отнемане на незаконно придобито имущество са отхвърлени. С налагането на обезпечителните мерки на ищците са причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 455 769 лева за периода от 13.10.2014г. / датата на отнемане на сумата/ до 29.07.2024г. – възстановяването й на ищците. Комисията не е изпълнила задължението си по чл.127, ал.1 ЗОНПИ, тъй като иззетата сума не е внесена по специалната банкова сметка в БНБ, а е съхранявала средствата в сейф. Изложени са доводи, че с незаконосъобразните си действия, изразяващи се в държане без правно 4 основание на посочените парични средства, ответникът е причинил имуществени вреди под формата на реална загуба на ищците, тъй като при спазването на разпоредбата на чл.127, ал.1 ЗОНПИ, банката, в който сумата би била вложена е следвало да начислява лихва. По тези съображения претендира заплащане на обезщетение за причинената имуществена вреда за периода от 13.10.2014г. до 29.07.2024г. в размер на законната лихва върху задържаната от комисията сума. В евентуалност са изложени твърдения, че имуществените вреди представляват пропусната полза, която се изразява в невъзможността ищците да използват паричните си средства, като инвестират същите в придобиване на недвижими имоти, инвестиционно злато, акции, дялове и други инвестиционни продукти, инвестиране в собствен бизнес.

Твърди се, че в резултат на така предприетите от ответната страна неправомерни действия по налагане на обезпечителни мерки и водене на исковото производство за отнемане на незаконно придобито имущество ищците са претърпели значителни по интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, безпокойство, панически атаки. Наложило се ищците да потърсят лекарска помощ и прием на медикаменти за стабилизиране на психическото им състояние. В резултат на стреса се появили и физически страдания, изразяващи се в често виене на свят, прилошаване и временна загуба на съзнА.е, повишено кръвно налягане, учестен пулс. Ищците се затворили в себе си и предвид реакцията на обществото били принудени да водят затворен и изпълнен с безнадеждност живот; били угнетени от несправедливостта, която се извършва спрямо тях; били засегнати и личните им отношения – К. се чувствал виновен за всичко, което съпругата му трябвало да понесе заради действията на ответника, чувствал се унизен пред нея, че не се справя със задачата да осигурява средства за издръжка на семейството; А. К. обвинявала съпруга си, че неговите действия са причината за това, което им се случва, а после изпитвала угризения и съжалявала.