Присъда № 31 от 17.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 31/17.09.2021г. по НОХД № 1271/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М. Р. Р., за това, че: на 28.11.2019 год. в гр. П., обл. Пловдив, кв.

*** при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка ”****”, модел “***” с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

- чл.20, ал.2 от ЗДвП – “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата:

1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“

- чл.40, ал.1 от ЗДвП – “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.”;

- чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“

- чл.116 от ЗДвП– „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към 1 хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“

- чл.3, т.1 и т.2 от ПП ЗДвП– „Участниците в движението са длъжни:

1. Да спазват правилата за движение; 2. Да пазят живота и здравето на хората;“

- чл.94, ал.1 от ПП ЗДвП– „Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна.“

- чл.94, ал.2 от ПП ЗДвП – „При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. К. с ЕГН:********** от гр. П., обл. Пловдив, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл.343А, ал.1 б.“Б“, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК.

По делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, пострадалите не пожелаха да се конституират като страни в производството.

Делото беше разгледано по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендира се и налагане на наказание Лишаване от право да се управлява МПС за съответен срок. Прокурора взе отношение и относно разпореждането с веществените доказателства, както и по направените разноски.

Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.С.З., не оспорва фактите по делото, като и според нея, наказанието следва да се определи при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и се наложи такова Пробация, в минимален размер, както и Лишаване от право да се управлява МПС за същия срок. Акцентира на обстоятелството, че според тях е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

2

Подсъдимият М.Р. лично, изказва съжаление за случилото се, моли за наказание Пробация.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Р. Р. е роден на 02.10.1975 г. в гр.А., обл.П., живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, шофьор на товарни автомобили в „***, ЕГН:**********.

Подс.М.Р. призна фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:

Подсъдимият М.Р. бил правоспособен водач на МПС категория „В“ като към инкриминирания по настоящото дело момент работил на трудов договор към фирма „*** като шофьор и разнасял с МПС на фирмата продукти на същата до различни обекти. За целта на подсъдимия му бил предоставен за управление товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, собственост на посочената фирма. С посоченото МПС на 28.11.2019 г. подсъдимия Р. осъществявал доставка на стока в района на кв. “***“ на гр.П., обл. П. и около 10.45 часа сутринта на посочената дата той зареждал обект, находящ се на посоченото място пред №** на кв. “***“. След като приключил зареждането на стоката там, той се качил в буса и започнал да извършва маневра „движение на заден ход“, за да излезе от улицата, където бил спрял. По същото време зад движещия се назад бус, преминала пешеходката С. И. К., ЕГН:**********, живуща в близост, която не обърнала поради възрастта си внимание на преминаващото към нея МПС. Скоростта на движение на буса към този момент била 3,6 км в час. Поради това, че подс.Р. не се съобразил със задълженията си посочени по-долу да се убеди преди маневрата, че зад МПС-то няма човек, той ударил със задната част на товарния автомобил „***“ пострадалата С. К., която в резултат от силата на удара паднала на земята до буса. Веднага след произшествието подс.Р. слязъл от МПС-то и се приближил до пострадалата. По своя инициатива той помолил намиращия се наблизо св.Г.А. да я качи в колата си марка „***“ и да я отведе до болнично заведение. Сам подсъдимият качил пострадалата в колата му, където тя била придружена от внучката й св.

С.М. и последвал същата с буса до предаването на К. на лекарски екип в УМБАЛ „**“ – гр.Пловдив. Но там въпреки намесата на лекарите, на същата дата, в 11. 40 часа, пострадалата С. К. починала.

Прокурора е възприел заключенията на изготвените в досъдебното производство експертизи, които е пресъздал в обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:

Съгласно заключението на проведената по делото съдебномедицинска експертиза при произшествието на К. са били причинени емболия на белите дробове разскъсноконтузна рана на главата, кръвоизлив в гръдната кухина, счупвания на множество ребра, кръвоизливи по двата дроба и сърцето, двустранно счупване на тазовите кости, кръвоизливи в двата бъбрека, обширни участъци на свличане на кожата в различни участъци от тялото и други. Причина за смъртта на К. са тежките травматични увреждания в областта на гръдния кош, корема и таза, на левия горен и долен крайник, морфологични признаци на остра 3 кръвозагуба, мастна емболия на белите дробове, довело до остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност като непосредствена причина за настъпилата смърт. Всички увреждания са причинени на пострадалата прижизнено и са причинени по механизма на блъскане с частично прегазване на пострадалата К. от движещ се на задна скорост автомобил. Тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея пътно транспортно произшествие на 28.11.2019 г.

Според заключението на извършената по делото съдебно автотехническа експертиза основни причини за настъпването на произшествието са: че пешеходката С. К. не се е съобразила с приближаващия се автомобил и е попаднала в коридора му на движение.

Водачът на товарния автомобил марка „**“ подс.М.Р. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката /ако пешеходката се е движела от ляво на дясно или от дясно на ляво спрямо автомобила/ или водачът подс.Р. се е движел на заден ход без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката /ако тя се е движела попътно или насрещно на задната част на автомобила/.

Прокурорът е приел, че с поведението си подс.М.Р. не се е съобразил и е действал в нарушение на следните бланкетни норми от ЗДвП и на ППЗДвП:

- чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.” - при спазване на това изискване подсъдимия би забелязал препятствие на пътя зад него и би спрял,за да го избегне.

- чл.20, ал.2 от ЗДвП – “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” при спазване на това изискване подсъдимия би забелязал препятствие на пътя зад него и би спрял,за да го избегне.

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата:

1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ - ако подс.Р. бе проявил изискуемата от този текст бдителност и внимание относно опазването на живота на другиго произшествието не би настъпило.

- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства - наличието на пешеходец зад МПС-то му е изисквало повишено внимание и бдителност при извършване на маневрата назад,тъй като закона третира пешеходеца като уязвим участник в движението.

- чл.40, ал.1 от ЗДвП – “ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението - подсъдимия не се е убедил преди да започне маневрата движение назад, че пътя зад него е свободен, напротив нямал е видимост 4 и въпреки това предприел маневрата.

- чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ - в случая подс.Р. не само не се е убедил преди извършването на маневрата назад, че пътя зад превозното средство е чист от препятствия и хора, но и след като е нямал видимост не е потърсил съдействие от друго лице, което да му сигнализира за опасности.

- чл.116 от ЗДвП– „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора - не е проявено изискуемото от посочената норма повишено внимание към пострадалата К., която може да се счете за престаряло лице към момента на деянието тя е била 90 годишна.

- чл.3, т.1 и т.2 от ПП ЗДвП – „Участниците в движението са длъжни: 1. Да спазват правилата за движение; 2. Да пазят живота и здравето на хората“ - ако подс.Р. бе проявил изискуемата от този текст бдителност и внимание относно опазването на живота и здравето на другиго, произшествието не би настъпило.