Определение № 253 от 05.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 706/2026
- Вид
- Определение № 253
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска
Цитирани разпоредби
- чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253 гр. Варна, 05.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Трайчо Г. Атанасов
Членове:
Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600706 по описа за 2026 година
Производството е с правно основание чл. 243 ал.7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от С. Е. Р. от гр.Варна, като майка и законен представител на малолетните С.С. и Г.С. срещу определение рег. № 470/17.03.2026 г. по ЧНД № 965/2026 г. на Районен съд Варна, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата й против постановление на Районна прокуратура – гр. Варна от 18.02.2026 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 412/2025 г. по описа на ОД-МВР гр.Варна и съдебното производството по посоченото ЧНД.
В жалбата са изложени твърдения, че Р. има качеството на пострадал от престъплението, обект на разследване, тъй като неплащането на издръжка за три месеца през 2026 г. нанася преки имуществени вреди на децата й. Счита че по този начин са накърнени интересите на малолетните й деца, а нея - лишава от правото на защита. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение на Районен съд-Варна и връщане на делото на същия съд за разглеждане на жалбата й.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:
С Постановление от 27.03.2025г., прокурор при Районна прокуратура-Варна е образувал наказателно производство за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. След извършени действия по разследване в рамките на ДП № 412/20251 г. на ОД МВР-Варна делото било изпратено на съд, където било образувано нохд № 4897/2025 г. Това дело било прекратено и върнато на РП-Варна с указания за отстраняване на допуснат пропуск за времеви период и място на извършване на престъплението. След изпълнение на дадените указания и приобщени доказателства за плащане на дължимите издръжки с Постановление от 18.02.2026 г. прокурор при РП-Варна прекратил това наказателно производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК.
Постановлението за прекратяване на РП-Варна е обжалвано по реда на чл.243 ал.4 от НПК пред първоинстанционен съд, който оставил жалбата без разглеждане, прекратил съдебното производство и върнал жалбата на С.Р..
1
Правилно първоинстанционният съд е приел, че съставът на престъплението по чл.183 ал.1 от НК , разследвано в прекратеното досъдебно производство , не визира настъпването на определен противоправен резултат. Законодателят е инкриминирал действията на този, който като е осъден да издържа свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В текста на тази норма не е предвидено настъпването на имуществени или неимуществени вреди. Липсата на съставомерни вреди от престъплението от своя страна , както правилно е посочил първоинстанционния съд, препятства възможността да се идентифицира конкретно пострадало лице, което в съдебната фаза на процеса може да бъде конституирано като граждански ищец и за което при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защити правата си, освен чрез обжалване на постановлението.
В този смисъл въззивният съд намира, че определението на РС-Варна е правилно и законосъобразно. За жалбоподателката е налице правната възможност и на чл.200 от НПК, и на чл.243 ал.10 от НПК да сезира по горестоящата прокуратура, която разполага с правомощия за извършване на служебна проверка по чл.46 ал.3 от НПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че ДП № 412/2025 г. касае времеви период различен от този, който сочи жалбоподателката в настоящата частна жалба. За това съдът намира за неотносими наведените в посочения смисъл оплаквания.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира,че атакуваното определение на Районен съд- Варна следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 470/17.03.2026 г. по ЧНД № 965/2026 г. на Районен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2