Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261376 от 23.11.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8339/2019
Вид
Решение № 261376
Подписан
23.11.2020
В сила
17.12.2021
Състав
ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.7 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.126 · Кодекс на труда
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.134, ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

261376/23.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8339 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ, вр.чл.86 ЗЗД от Д.И.Д. с ЕГН ********** *** срещу „Г.Т.“

ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев за заплащане на сумата 38000.00 лева за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 08.06.2016 г., изразяваща се в множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня, нарушена работоспособност и обичайния начин на живот, както и нарушено психо-емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата; за заплащане на сумата 184.93 лева за обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси за операция, за закупуване на помощни средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата; за заплащане на сумата 11474.13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 38000 лева за периода от 08.06.2016 г. до 30.05.2019 г.

Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството.

Твърдения от които ищецът черпи права:

Страните са се намирали в трудово правоотношение към 08.06.2016 г. по силата на трудов договор № 112/07.06.2016 г. с който ищецът е назначен на длъжност „общ работник“ на осн.чл.67, ал.1, т.1 от КТ, на пълъно работно време, при двусменен режим на работа и място на работа цех – производство. Съгласно длъжностна характеристика общият работник извършва товарно-разтоварни работи на стоки и машини, пренасянето им до работни помещения и товарни автомобили, почистване на складове, работни помещения, дворни площи, спомагателни работи при ремонтни дейности като доставяне на материали и почистване на площадката. Проведен му е инструктаж на работното му място. В деня на инцидента работното му време е било от 06.00 часа до 14.30 часа.

Около 12.30 часа на 08.06.2016 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в град Варна, ЗПЗ, цех за закуски за осигуряване на продукти за технологичните процеси по производство на хляб, етикиране на продукти и приемане на стока. Било му възложено да извърши товаро-разтоварни дейности на мая за хляб с помощта на товарен повдигач зав.№ 11031, производство на „СИ Про“ ЕООД. По време на работа с товарния повдигач стоманеното въже с което се предвижда платформата се е скъсало и същата е паднала в шахтата. В момента на скъсването на въжето ищецът е бил стъпил на платформата с десния си крак, същият е поел силата на удара и товара се е изсипал върху крака му. Вследствие на злополуката получил множество счупвания на подбедрицата, бил откаран в МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, клиника по ортопедия и травматология.

Поставена му е диагноза S82.71 Множествени счупвания на подбедрицата, открито в дясно. Злополуката е приета за трудова от

ТП на НОИ Варна. В издадения протокол № 5101-03-123#2 от 12.07.2016 г. са посочени причините за трудовата злополука като е прието, че работодателят не е изпълнил задълженията си съгласно КТ. Същите са посочени в раздели VIII, IX, X и XI на протокола.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството.

Представя писмени доказателства.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че ищецът е нарушил чл.33 и чл.34 от ЗБУТ и чл.126 КТ. Виновното неизпълнение на задълженията на работниците е нарушение на трудовата дисциплина, като за същите са предвидени дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда. Действията на пострадалия са поставили в опасност неговото здраве, същият не е оценил правилно ситуацията и е нарушил строго определените правила за работа с които е бил запознат и е бил длъжен да спазва.

Злополуката е станала не само при условия на съпричиняване, но и се дължи в пълна степен на действията на пострадалия и при вина. Ищецът е пренебрегнал лесно изпълними правила за неговата лична безопасност, а поведението му е такова на неподчиненост и своеволие, което е констатирано в раздел VIII на Протокол 5101-03-123#2 от 12.07.2016 г.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Оспорва твърденията, че работодателят не е предложил помощ. Същият е изплатил на ищеца сумата от 1700 лева, както и за разходи в размер на 116.13 лева, на 13.52 лева, на 80.98 лева и на 14 лева – общо 1924.63 лева за оперативно и медикаментозно лечение, която надвишава в пъти претендираната сума от 184.93 лева. Моли да бъде извършено прихващане на претендираната от ищеца сума с платените суми до размера на по-малката от тях. Работодателят е предоставил парична помощ в размер на 760 лева, която е платена на два пъти – 360 лева на 24.08.2016 г. и 400 лева на 30.06.2016 г. На ищеца са изплатени болнични от НОИ, въпреки че е нямал и един отработен работен ден и не му се полага трудово възнаграждение. Сумите са изплатени от работодателя на добра воля, същият е създал добра организация на работа съгласно чл.7 от ЗЗБУТ. На работните места е съществувал постоянен контрол за опазване здравето и живота на работниците, изготвени са инструкции за безопасност и здраве съгласно конкретните условия на работа. Възникналата трудова злополука не е в резултат на принизен контрол и нарушени условия на труд на ръководството на дружеството.

Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържа предявените искове и моли да се уважат.

Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Шанкова поддържа отговора.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че същите са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 439 от 06.08.2009 г.

От представените медицински документи – 2 епикризи на Д.И.Д. на листи 18 и 19 от делото се установява, че същият е приет в Клиника по ортопедия в МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, гр.Варна на 08.06.2016 г. с окончателна диагноза S82.71 Множество счупвания на подбедрица, открито вдясно.

За времето от 08.06.2016 г. до 20.04.2017 г. ищецът е бил в отпуск по болест след злополуката.

От изисканата преписка от НОИ

– ТД Варна по Протокол № от 5101-03-123#3 от

30.09.2019 г. се установява, че Комисията по чл.58, ал.4 и ал.5 от КСО е извършила разследване на злополуката. В раздели VI и VIII констатациите са, че по време на извършване на претоварни дейности от Д.Д. на стока върху работната площадка на товарния повдигач стоманеното въже, посредством което платформата се предвижва се скъсва и работната площадка на товарния повдигач пада свободно в дъното на шахтата. В този момент пострадалият е стъпил с десния си крак върху работната площадка на товарния повдигач, което води до загуба на равновесие. Вследствие на пропадане на работната площадка работникът получава множество счупвания на подбедрицата открито вдясно съгласно епикриза ИЗ № 10200/2016 г., издадена от МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, клиника по ортопедия и травматология. В раздел XI е посочено, че на работодателя „Г.т.“ ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

От удостоверение от 18.10.2019 г. на НОИ – ТД

Варна се установява, че за периода от м.юни 2016 г. до м.август 2017 г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност. От удостоверение от същата дата се установява, че на същия не е изплащано обезщетение за временна безработица за периода от м.януари 2016 г. до м.декември 2017 г.

От НП № 03-006221 от

20.07.2020 г. на Директор „Инспекция по труда“ - Варна и НП № 03-006222 от 20.07.2020 г. на Директор „Инспекция по труда“ - Варна на работодателя „Г.т.“ ООД са наложени две имуществени санкции в размер на 300 лева и на 1800 лева за нарушение на правилата за безопасни условия на труд.

От събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Йорданова – майка на ищеца и свидетеля Стоянов – негов първи братовчед се установява, че след злополуката ищецът бил една седмица в болница, после за него се грижела майка му в дома. Състоянието му било критично. Трудовия договор му е връчен в болницата след инцидента и там го подписал. Поставен му бил имплант. След изписването кракът му отичал много, болял го и се налагало да приема болкоуспокоителни. Два-три месеца ползвал патерици. След втората операция за изваждане на импланта също ползвал патерици. След инцидента станал мълчалив, затворил се, чувствал се непълноценен. След изписването от болницата, в двора на къщата, където живее ищеца заедно с родителите си, му е нанесен побой от две момчета за да оттегли исковата молба. Импланта и патериците били платени от работодателя чрез негов служител – свидетеля А. А. Свидетелката Йорданова разказва, че работодателката дошла заедно с А. в дома им и платила на сина й на два пъти дължимите заплати - 300 лева и 400 лева. Д. изпитвал страх да стъпва на контузения крак, месец-два след инцидента му било трудно да се движи, имал силни болки.

Свидетелят Стоянов го водил до болницата с автомобила на ищеца. После Д. шофирал сам.

Свидетелите А. и А. са съпрузи и двамата са служители в ответното дружество. Работят по трудово правоотношение. А. разказва, че тя е отишла първа при ищеца след инцидента, защото чула силен трясък.

Платформата била на долния етаж, а Д. седял върху нея. Изтеглила го от платформата и го напръскала с вода.

Извикали линейка. Когато го попитала как е, той казал, че го боли много. Била с него до приемането му в болницата. Шефката казала, че ще поеме всички разходи за лечението, включително и за импланта. В деня на инцидента на платформата имало 375 кг брашно и 150-180 кг мая. В този момент Д. въобще не е трябвало да работи на платформата, защото е общ работник. Може да се наложи да товари или разтоварва, но трябва свидетелката А. да му разпореди. Всяка сутрин тя проверявала въжетата на машините. В деня на злополуката Д. трябвало да маже тавите и да ги подготви за хлебарите. А. се занимава с трудовите договори и с назначенията на работниците. В първия работен ден му провела инструктаж.

Свидетелят А. разказва, че след инцидента заедно с майката на Д. закупили всичко необходимо за лечението. Всички разходи включително импланта за операцията били платени от шефката му. Водил ищеца на прегледи и където е необходимо със служебната кола. Съпругата му свид.А. поддържала връзка по телефона с майката на Д. и тя казвала какво е необходимо. След инцидента е посещавал ищеца в дома му около 6 пъти по поръчение на собственичката на фирмата и осигурявал каквото е необходимо отново по нейно нареждане. Когато свалили импланта го водел на раздвижване. Два пъти е носил пари на Д., които е предал срещу разписка. Когато е посещавал ищеца родителите му не са били в дома. Веднъж Д. имал гости – негови приятели. Питал го как е и има ли нужда от нещо. Той отговарял, че е добре. А. заявява, че не е виждал ищеца преди инцидента.

Между страните няма спор, че същите са в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 112/7.6.2016 г., сключен един ден преди злополуката. Ищецът Д.Д. е назначен при ответното дружество на длъжност общ работник в цех-производство.

Общият му трудов стаж е 0 години, 2 месеца и 7 дни. Същият е запознат с длъжностна характеристика съгласно която в раздел V.Необходима компетентност за изпълнение на дейността работникът трябва да знае: 1.Правилата за товарене, разтоварване, пренасяне.2.Нормативните изисквания за безопасност на труда.

Ответникът е представил паспорт на товарен повдигач, съдържащ техническа спецификация. От Акт за съответствие на монтажни работи от 11.04.2013 г. се установява, че монтирания товарен повдигач в производствения цех на ответника е монтиран от правоспособни монтьори и отговаря на изискванията на техническата документация и действащите нормативни документи. От Акт за измерване на съпротивлението на изолация на ел.инсталация и проверка електрозащитата на монтираният товарен повдигач се установява, че е извършено съпротивление на изолацията и проверка електрозащитата на товарен повдигач зав. № 11003. Резултатите от измерването отговарят на изискванията на техническата документация и на БДС-9009-76.