Решение № 200 от 20.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 19.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502512 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №362/14.06.2022 г. по гр.д.№466/2021 г. на ОС Благоевград, постановено по предявени искове по чл.2, ал.1, т.1, предл. първо и второ, и т.3 от ЗОДОВ от Г. Ж. Д. срещу Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди: в размер на 30 000 лв. на осн. чл.2, ал.1, т.1, предл. първо от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 10 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.1, предл. второ от ЗОДОВ, и обезщетение в размер на 50 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, които вреди ищецът претърпял вследствие на незаконосъобразни и неправилни действия на разследващите органи и прокуратурата по взета мярка за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест", както и привличането на ищеца като обвиняем и внасяне на обвинението в съда, включително и протестирането на постановената оправдателна присъда на ОС - Благоевград пред САС, както и по акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху всяко от претендираните обезщетения за периода от 13.05.2018 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл. пето от НК, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.12.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявеният иск на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., и е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 предл. първо и предл. второ от ЗОДОВ, като неоснователни. Недоволни от решението са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№7115/23.06.2022 г. Прокуратурата на РБ обжалва 1 решението ЧАСТИЧНО в неговата осъдителна част - за размера над 2500 лв. до присъдения размер от 5000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, като се поддържа личен принос на ищеца за настъпване на вредите до размера от 50%, както и липсата на вредни последици за ищеца извън претърпените психически и емоционални страдания. Настоява се за отмяна на решението за размера над 2500 лв. на определеното обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и отхвърляне на предявения иск за размера над 2500 лв. до присъдения размер от 5000 лв. В останалата част се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, и се иска да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх. №9106/12.08.2022 г., подаден от Г. Ж. Д., чрез адв. Б. К., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Възражението с правно основание чл.5 от ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането от страна на увреденото лице Д., е неприложимо в конкретния случай. От материалите по досъдебното производство не може да бъде обоснован извод за наличие на противоправно поведение на обвиняемия, което да е възпрепятствало разследването /укриване от властите, неявяване, отказ от даване на показания и др./. Видно от събраните доказателства, след постановяване на условна присъда срещу него, Д. е коригирал поведението си. Същевременно ПРБ е повдигнала обвинение само на базата на показанията на лице, заинтересовано да смегчи положението си. В конкретния случай предишното осъждане няма отношение към фактическите предпоставки на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Обезщетението се явява несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като е определено в силно занижен размер, който не съответства на конкретните установени по делото релевантни обстоятелства и действително претърпените от ищеца вреди. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ПРБ без уважение, и потвърждаване на решението в осъдителната му част.

С Въззивна жалба вх.№7753/08.07.2022 г. ищецът Г. Ж. Д., чрез адв. Б. К., обжалва решението изцяло в неговата отхвърлителна част по всички предявени искове - за сумата над уважения размер от 5000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и в частта, в която са изцяло отхвърлени претенциите за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. на осн. чл.2, ал.1, т.1, предл. първо от ЗОДОВ, и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.1, предл. второ от ЗОДОВ. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и несъобразяване на релевантните обстоятелства, съгласно ППВС №4/1968 г.. В хода на разследването са извършени множество процесуални действия, и спрямо ищеца са вземани мерки за процесуална принуда, които ограничили пряко неговите права и свободи /претърсване, обиск, очни ставки, разпити, експертизи на телефонни разговори и лична кореспонденция/. Като пряка последица от търпяната мярка за неотклонение "задържане под стража" за времето от 21.01.2016 г. до 13.06.2013 г. Д. е претърпял 2 значителни болки и страдания, които следва да бъдат овъзмездени. Образуваното срещу него наказателно производство е било разгласено чрез средствата за масова информация, което го е злепоставило пред неограничен кръг хора, негови приятели, съучениците му и познати. Съгласно установената съдебна практика, при влязла в сила оправдателна присъда поради недоказаност, наложената във връзка с обвинението мярка за неотклонение "задържане под стража" винаги е търпяна незаконно, което съдът следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението. Впоследствие определената му в периода 13.06.2016 г. до 17.10.2016 г. мярка "домашен арест", въпреки лекия режим, отново е ограничавала правата му, и отново той е търпял негативни психически и емоционални страдания в резултат от накърненото чувство за чест и достойнство и накърнената репутация пред обществото. В резултат от наложените мерки за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест" ищецът не е можел да посещава учебни занятия, поради което не е успял да завърши учебната година заедно с връстниците си. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Настоява се за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част, и постановяване на ново решение в тази част, с което да се уважи предявения иск до пълния предявен размер от 50 000 лв., като се присъди на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 45 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.12.2019 г. до окончателното плащане, както и да се уважат в пълен размер претенциите за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв.с правно основание чл.2, ал.1, т.1, предл. първо от ЗОДОВ, и за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. с правно основание чл.2, ал.1, т.1, предл. второ от ЗОДОВ.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен за всички инстанции процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

В производството е приета за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Въззивна жалба вх.№11287/10.10.2022 г., с характер на частна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОПр-Благоевград, срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение №966/03.10.2022 г. по гр.д.

№466/2021 г. на ОС- Благоевград. Релевирано е оплакване за неправилност на постановеното определение, с оглед поддържаното становище за пълна неоснователност на исковата претенция, а при условията на евентуалност – за неоснователност на претенцията над размера от 2500 лв. Също така се поддържа възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Настоява се за отмяна на определението, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 55,55 лв., съобразно уважената част от иска.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

3

С въззивните жалби и депозирания отговор страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на съдебния акт, съдът намира следното:

Ищецът е предявил с исковата си молба като отделни претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, искания да бъде обезщетен поотделно за претърпените неимуществени вреди:

- от търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 21.01.2016 г. до 13.06.2016 г., за които претендира обезщетение в размер на 30 000 лв., на осн. чл.2, ал.1, т.1, предл.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за периода от 13.05.2018 г. до окончателното плащане;

- от търпяната мярка за неотклонение „домашен арест“ за времето от 13.06.2016 г. до 17.10.2016 г., за които претендира обезщетение в размер на 10 000 лв., на осн. чл.2, ал.1, т.1, предл.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за периода от 13.05.2018 г. до окончателното плащане;

- търпени от воденото срещу него наказателно производство по ДП №7852 ЗМ21/2016 г. по описа на 02 РУ на МВР – Благоевград, пр.пр. №319/2016 г. на ОПр-Благоевград, НОХД №404/2016 г.на ОС – Благоевград, и ВНОХД №931/2019 г. на САС, за които претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.

Според т.13 на ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано, или образуваното наказателно производство е прекратено, обезщетението за неимуществени вреди от незаконното наказателно производство обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена при действието на ЗОДОВ /напр. Решение № 408 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 1704/2011 г. на ВКС/. С оглед така постановената съдебна практика съдът намира, че е сезиран с един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди от незаконното наказателно производство, следва да се счита предявена в общ размер на 80 000 лв., в това число обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди от приложените по отношение на него мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Доколкото с въззивната жалба на ищеца се обжалва решението в отхвърлителната му част изцяло по всички предявени претенции, въззивният съд намира, че следва да се произнесе по общия отхвърлен размер на претенциите по всички предявени искове – с обжалваем интерес по въззивната жалба на ищеца общо 75 000 лв.