Решение № 124 от 18.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пазарджик, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Елисавета Радина при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500860 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260192/19.10.2021 г., постановено по гр.д. № 478/2020 г. Велинградският районен съд е приел за установено приел за установено по предявените от ЮЦДП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО - ИЗВОРА” - със седалище и адрес на управление: гр. Девин, ***, ЕИК

2016195800278 - представлявано от инж. З.С.К., против ЕТ „ЦВЕТА ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА”, със седалище и адрес на управление: обл.

Пазарджик, общ.Ракитово, гр. Ракитово, ***, с ЕИК

112596121 представлявано от Ц.Т.Х., искове с правно основание чл.422 ТПК, вр. чл. 92 ЗЗД, че ЕТ „ЦВЕТА -ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА”, с ЕИК: 112596121 дължи на ЮЦДП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО - ИЗВОРА”, ЕИК:2016195800278, сумата в общ размер от 13 504.51 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договори за „Продажба на стояща дървесина на корен“ от обекти с № 19230, №19221, №19132 и №19116, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 106 от 19.05.2020г. по гр.д. № 225, по описа ВРС за 2020 г..

Осъдил е ЕТ „ЦВЕТА-ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА”, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ.Ракитово, гр. Ракитово, ул. „Пейо Яворов” №10, с ЕИК: 112596121 представлявано от Ц.Т.Х. да заплати на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „ЮЦЦП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО - ИЗВОРА” - със седалище и адрес на управление: гр. Девин, ***, ЕИК:2016195800278 - представлявано от инж.

З.С.К., сумата от 840,18 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от ЕТ „Цвета-Цветанка Холянова” чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че PC - Велинград неправилно е приел в обжалваното решение, че е налице хипотезата на чл. 36, ал.1 от договорите сключени между страните.

Ищецът е твърдял, че не се изпълняват дейности по график съгласно чл. 22, ал.3 от договорите. Видно било от чл. 35, ал.З, раздел VII САНКЦИИ и НЕУСТОЙКИ, че за неизпълнение по чл. 22, ал.3 се дължала неустойка в размер на 10 %, докато претендираната с исковата молба била на друго основание и в друг размер. Съгласно чл. 35, ал.4 от договора неустойките следвало да бъдат заплатени в месечен срок от възникването им, като във връзка с това нямало отправени покани за плащане от страна на ищеца.

Ищецът не бил доказал съгласно разпределената му доказателствена тежест и размера на претендираната неустойка, тъй като по чл. 36, ал.1 от договора се дължало обезщетение за пропуснати ползи и неустойка, като двете били посочени кумулативно и така не ставало ясно каква част от претендираната сума следвало да се приеме за неустойка и каква - за пропуснати ползи.

Същото трябвало за бъде разгледано и през призмата на тълкуването на договора и обезщетението за неустойка по чл. 35, ал.З, където било посочено, че неустойката не може да надхвърля 10 процента.

На следващо място жалбоподателят счита за неправилно приетото от районния съд, че процесната ситуация не се субсумира в приложното поле на хипотезите на чл. 39, ал.1, т.З и чл. 40, ал.1, т.1 и т. 4 от договорите.

Жалбоподателят не бил неизправна страна по договорите, а такава била ДЛС Извора поради бездействието да прекрати същите при хипотезите на чл. 39, ал.1, т.З и чл. 40, ал.1, т.1 и т. 4, които възможности кореспондирали и с общите правила на материалния закон, конкретно чл. 87 от ЗЗД, като жалбоподателя не бил даден подходящ срок за изпълнение. Видно било от доказателствената съвкупност, че ДЛС Извора нито е прекратил договорите поради неизпълнение, нито е уведомил жалбоподателя, като му даде подходящ срок за изпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД, като последните обстоятелства се доказали и в проведеното на 30.03.2021 г., открито съдебно заседание. Именно поради това не била приложима и хипотезата на чл. 83 от ЗЗД, тъй като неизпълнението се дължало и на обстоятелства, за които било отговорно ДЛС Извора. В тази връзка искане е жалбоподателят да бъде 2 освободен от отговорност или при условията на алтернативност да бъдат да намалени присъдените с първоинстанционното решение обезщетение/неустойка.

По отношение на договори 1207 и 1209 съдът неправилно бил приел, че жалбоподателят не бил изпълнил задължението си по чл. 18 от същите и поради тази причина се е поставил в невъзможност за изпълнение, тъй като представител на едноличния търговец не се е явил да получи документите.

Позволителните за сеч и приемо-предавателните протоколи по всичките 4 броя договори 1206, 1207, 1208 и 1209 били издадени на една и съща дата 13.06.2019 г. и при това положение лицензираният лесовъд бил отишъл на място на 13.06.2019 г. и бил подписал представените му документи за обекти 1206 и 1208, като от ДЛС Извора не му били представили такива за 1207 и 1209. От доказателствената съвкупност било установено по отношение на Договори № 1207 и 1209, че ищецът не бил издал позволителни за сеч в сроковете и при условията на договорите, както и че не бил предал на жалбоподателя насажденията в обекта в сроковете и при условията на договорите и утвърдени технологични планове, с което не бил изпълни своите задължения, инкорпорирани в чл. 13 от договорите. По този начин същият бил поставил в невъзможност едноличния търговец да изпълни, поради което следвало да се приложи нормата на чл. 81 от ЗЗД и жалбоподателят да бъде освободен от отговорност. Изложените обстоятелства се подкрепяли от представената по делото лесотехническа експертиза, в точка 8 от която била отразена липсата на връчване на необходимите документи за започване на сечта. Също така и в открито съдебно заседание вещото лице устно потвърдило, че без наличието на връчени лесовъдски документи не е било възможно да се започне сечта.

С обжалваното решение Велинградският районен съд бил осъдил жалбоподателя да заплати и законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, но решението в тази част било недопустимо. Настоящото производство било продължение на проведено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 225 по описа на PC Велинград за 2020 г., по което жалбоподателя бил депозирал възражение. В конкретната разглеждана хипотеза се установило, че е налице липса на идентитет между правните характеристики на заповедната претенция, където липса искане за присъждане на законна лихва, и исковата молба, в обстоятелствената част на която се претендирало заплащане на законна лихва. Изложеното сочело на доводи за недопустимост на исковата претенция по отношение на акцесорния иск за заплащане на законна лихва, тъй като всеки иск по чл. 422 от ГПК, следвало да бъде продължение на заявеният иск пред съда по заповедното производство, а там нямало предявен 3 такъв акцесорен иск.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени с присъждането на разноски за две инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ЮЦЦП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО – ИЗВОРА“ с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на районния съд.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ЕТ „Цвета-Цветанка Холянова” ищецът ЮЦЦП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО – ИЗВОРА“ е твърдял, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение № 106 от 19.05.2020 г., по гр.д. № 225, по описа ВРС за 2020 г., като в срока чл. 415, ал.1 от ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Твърдял е, че вземането му произтича от договори за „Продажба на стояща дървесина на корен“ от обекти с № 19230, №19221, №19132 и №19116.

Договор №1206/06.06.2019г. за продажба на стояща дървесина на корен за обект № 19230, подотдел 246г, бил сключен за 223 куб.м. и бил на стойност 13373,68 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество се било задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се извършват по график съгласно чл. 22, ал. 3 от него. Поддържал, че след сключване на договора купувачът ЕТ „ЦВЕТА -ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА” не е извършвал никакви дейности в обекта и нямала извършена сеч и усвоена дървесина, а на основание неизпълнението по договора и във връзка с чл. 36, ал.1 от него се дължала неустойка в размер на 2674.74 лв. за останалата неотсечената и неизвозена дървесина, която в случая е 223 куб.м., посочена в §4 от договора таблица за Количества стояща дървесина на корен по асортименти, дървесни видове и стойности по обект, отдел, подотдел.

Договор № 1208/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на корен за обект № 19221, подотдел 252 ”з", бил за 286 куб.м. на стойност 15751.66 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество се е задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се извършвали по график, съгласно чл. 22, ал. 3 от договора, а след сключването му купувачът не бил извършвал никакви дейности в обекта и нямало извършена сеч и усвоена дървесина в уговорения срок, поради което на основание 4 неизпълнението във връзка с чл. 36, ал.1 се дължала неустойка в размер на 3150.33 лв. за останалата неотсечената и неизвозена дървесина, която в случая била 286 куб.м., посочена в §4 от договора таблица за Количества стояща дървесина на корен по асортименти, дървесни видове и стойности по обект, отдел, подотдел.

Договор № 1207/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на корен за обект № 19132, подотдели 103ГТ, д” бил за 453 куб.м. на стойност 15299,05 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество се било задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се извършвали по график съгласно чл. 22, ал. 3 от договора, а след сключването му купувачът не бил извършвал никакви дейности в обекта и нямало извършена сеч и усвоена дървесина в срока, поради което на основание чл. 36, ал.1 от договора се дължала неустойка в размер на 3059.81 лв. за останалата неотсечената и неизвозена дървесина, която в случая била 453 куб.м., посочена в §4 от договора таблица за Количества стояща дървесина на корен по асортименти, дървесни видове и стойности по обект, отдел, подотдел.

Договор № 1209/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на корен за обект № 19116, подотдели 1036”е”, 1035”б” бил за 652 куб.м. на стойност 23098,17 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество се било задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се извършвали по график съгласно чл. 22. ал. 3 от него, а след сключването купувачът не бил извършвала никакви дейности в обекта и нямало извършена сеч и усвоена дървесина и на основание неизпълнението във връзка с чл. 36, ал.1 се дължала неустойка в размер на 4619.63 лв. за останалата неотсечената и неизвозена дървесина, която в случая била 652 куб.м., посочена в §4 от договора таблица за Количества стояща дървесина на корен по асортименти, дървесни видове и стойности по обект, отдел, подотдел.

Ищецът е поддържал, че е изпълнил всички свои задължения по договорите, като е предоставил технологичните планове за всяко едно от насажденията и разрешителните за извършване на добив в обектите.

Многократно били провеждани разговори и дори ответникът бил уведомен с писмо с изх. № 2665/26.07.2019 г. да се започне изпълнението на дейностите в обектите, но без резултат. Били изпратени уведомителни писма с изх.

№189/10.01.2020 г. и № 199/10.01.2020 г. с приложени протоколи изготвени на 08.01.2020 г., с които ответникът бил уведомен за неизпълнението по договорите и дължащата се неустойка, като му бил предоставен едномесечен срок за доброволното й заплащане, но такава до настоящия момент не била заплатена изцяло. Ищецът е заявил, че към момента на подаване на исковата молба задължението не е погасено. Счита, че върху общия размер на паричното вземане следва да се начисли и законната лихва до завеждане на 5 настоящото дело.