Акт № 5565 от 12.11.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5565

Стара Загора, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700842 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.14а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на С. С. Р. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.11, ап.63, против Заповед № Д_СТ-ВС-82/ 19.05.2026г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, с която заповед на основание чл.14, ал.3 от ЗСПД, на С. Р. е разпоредено да възстанови неправомерно получените социални помощи по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-СТ/5638 от 16.07.2025г. за получаване на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл.10а от ЗСПД.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и за нейната необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че констатираните от Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора неизвинени отсъствия на децата й, които са записани в първи клас, не са по вина на родителя, а заради постановени два неправомерни отказа за предоставяне на социална услуга с изх. № 63/08.05.2026г. и изх. № 64/ 08.05.2026г., издадени от Директора на Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства – Стара Загора. Сочи, че това е причината децата да са в невъзможност да посещават училище и съответно да им се начисляват отсъствия. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство – С. С. Р., е подала Заявление-декларация с вх. рег. № ЗСПД/Д-СТ/5638 от 16.07.2025г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД, за децата си М. - М. К. П. и К. К. П., записани като ученици в първи клас за учебната 2025/ 2026г. в Основно училище „С.“, гр. Стара Загора. Със Заповед № ЗСПД/Д-СТ/6538 от 23.07.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, на С. Р. е отпусната еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД в общ размер на 600 лева за две деца – за М. - М. К. П. в размер на 300 лева и за К. К. П. в размер на 300 лева, като е предвидено изплащането на помощта да се извърши по следния начин: 300 лева след влизане в сила на заповедта за отпускане на помощта и 300 лева в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Д_СТ-ВС-82 от 19.05.2026г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на С. Р. е разпоредено да възстанови неправомерно получените социални помощи по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-СТ/5638/ 16.07.2025г. за получаване на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл.10а от ЗСПД в размер на 600 лева, получени през м. август 2025г. - 153.90 евро (300.00 лева) и през м. март 2026г. - 153.90 евро (300.00 лева) или главница в размер на 306.78 евро, ведно със законната в размер на 3.89 евро. Заповедта е постановена на основание чл.14, ал.3 от Закона за семейни помощи за деца, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 05.04.2026г. в Интегрираната информационна система (ИИС) на АСП е генериран файл от МОН за допуснати неизвинени отсъствия, според който децата М. - М. К. П. и К. К. П., за които е отпусната помощта по чл.10а от ЗСПД, са допуснали през м. март 2026г. отсъствия съответно от 24 и 29 учебни часа без уважителни причини. Прието е, че на основание чл. 10а, ал.7 от ЗСПД във вр. с чл.34, ал.1, т.3 от ППЗСПД, получената от С. Р. еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД за децата М. - М. К. П. и К. К. П. в общ размер на 306.78 евро, изплатена от ДСП – Стара Загора през м. август 2025г. и през м. март 2026г., се явява неправомерно получена, считано от 05.04.2026г., поради което следва да бъде възстановена в пълен размер ведно със законоустановената лихва, дължима към датата на възстановяването й.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед № Д_СТ-ВС-82/ 19.05.2026г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по 14, ал.3 от ЗСПД.

Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и възприетите от решаващия орган като релевантни обстоятелства за обосноваване на разпореденото възстановяване, в хипотезата на чл. 10а, ал.7 от ЗСПД във вр. с чл.34, ал.1, т.3 от ППЗСПД, на получената от С. Р. еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД за децата М. - М. К. П. и К. К. П. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 14, ал.3 от ЗСПД за постановяване на мотивиран административен акт.

При направената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на Заповед № Д_СТ-ВС-82/ 19.05.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора. Преди постановяването на акта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки за упражненото правомощие по чл.14, ал.3 във вр. с чл. 10а, ал.7 от ЗСПД във вр. с чл.34, ал.1, т.3 от ППЗСПД.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици. При така извършената преценка съдът приема, че оспорената заповед е постановена при правилно прилагане на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПД (на която норма се основава издаването на обжалваната заповед), в случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6, чл. 10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7, Директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. Съответно в чл.10а, ал.7 от ЗСПД е регламентирано, че отпусната помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД се възстановява, ако: т.1 - детето не постъпи или не бъде записано в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; т.2 - ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване съответно на първи, втори, трети и четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние и т.3 - ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. Аналогична е и регламентацията по чл.34, ал.1 от ППЗСПД, предвиждаща, че помощта се възстановява, ако детето/ученикът: т. 1 - не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; т.2 - не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на първи, втори, трети или четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние и т.3 - в рамките на един месец от учебната година има допуснати отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.

От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, а и не се оспорва от жалбоподателката, че през м. март 2026г., М. - М. К. П. и К. К. П., за които е отпусната помощта по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, са допуснали отсъствия съответно от 24 и 29 учебни часа. Нито се твърди , нито са налице данни, още по-малко доказателства, че отсъствията са по уважителни причини по см. на чл.62, ал.1 от Наредбата за приобщаващото образование. С оглед на което доказано се явява наличието на материалноправната предпоставка по чл.14, ал.3 във вр. с чл. 10а, ал.7 от ЗСПД във вр. с чл.34, ал.1, т.3 от ППЗСПД, с която законът свързва задължението за възстановяване на отпусната и изплатена помощ по чл.10а от ЗСПД.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че допуснатите неизвинени отсъствия от децата й, са по причини на постановени два неправомерни отказа за предоставяне на социална услуга с изх. № 63/08.05.2026г. и изх. № 64/ 08.05.2026г., издадени от Директора на Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства – Стара Загора. Очевидно е, че постановените през м. май откази за предоставяне на социална услуга, не биха могли да бъдат разглеждани като причина за допуснатите от М. - М. К. П. и от К. К. П. неизвинени отсъствия през м. март 2026г., на които именно отсъствия, без уважителни причини, на записаните в първи клас деца, се основава издаването на оспорената заповед и съответно разпореденото възстановяване на получената за децата помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. Съответно допуснатите неизвинени отсъствия не могат да бъдат пряко обвързани с извършеното на 23.03.2026г. прекратяване на ползвана в ДЦПДУТС социална услуга. От изготвените социални доклади от Отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Стара Загора за нуждите на производствата по адм. дело № 596/ 2026г. и адм. дело № 648/ 2026г. и двете по описа на Административен съд – Стара Загора, (образувани във връзка с обжалванията на отказ за предоставяне на социална услуга с изх. № 63/08.05.2026г. и на отказ за предоставяне на социална услуга изх. № 64/ 08.05.2026г., издадени от Директора на Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства – Стара Загора), се установява, че М. - М. К. П. и К. К. П. за учебната 2025/2026г. са били записани в първи клас в изнесена паралелка на ЦСОП в Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства – Стара Загора, която паралелка е към ОУ „С.“, гр. Стара Загора. След прекратяването през м. март 2026г. на ползвана в ДЦПДУТС социална услуга, от ЦСОП е предложено децата да посещават часовете и съотв. учебни занятия в сградата на ЦСОП, на което предложение бащата на децата изрично, писмено и категорично е отказал. Следователно и противно на твърдяното от жалбоподателката, допуснатите от децата й неизвинени отсъствия през м. март 2026г., не могат да бъдат разглеждани като резултат от възникнала обективна невъзможност да посещават училище поради прекратяване на предоставяната социална услуга, с оглед осигурената и предоставена възможност за продължаване на обучението на децата при провеждане на учебните занятия в сградата на ЦСОП.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че административният орган обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона е приел, че по отношение на С. Р. е налице нормативно регламентираното основание по чл.14, ал.3 във вр. с чл. 10а, ал.7 от ЗСПД във вр. с чл.34, ал.1, т.3 от ППЗСПД за възстановяване на отпуснатата и изплатена еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД за децата М. - М. К. П. и К. К. П. в общ размер на 306.78 евро. Поради дължимостта на главното задължение за възстановяване на получените семейни помощи за деца, дължимо се явява и акцесорното задължение - за лихва. Ето защо, правилно и в съответствие с нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, са определени и задълженията за лихви, изчислени от датата на получаване на съответната част от помощта до датата на издаване на заповедта. В този смисъл оспорената Заповед № Д_СТ-ВС-82/ 19.05.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Разпечатката съдържа 26 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fa53830-6eba-48df-ad81-94be341dd974