Определение № 1956 от 26.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 542/2026
- Вид
- Определение № 1956
- Подписан
- 26.01.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Весела Тодорова Аврамова, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл.533 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.627е · Граждански процесуален кодекс
- чл.627е, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.627и · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1956 гр. София, 26.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500542 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.627е, ал.3 ГПК.
Образувано е по повод подадена от В. А. Я. /заявител в производство по чл.627е ГПК/- чрез адв. Т.Х., частна жалба вх.№ 2734/ 12.01.2026 г. по описа на СГС, срещу Решение от 22.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 13862/ 2025 г. на Софийски районен съд, 163 състав, с което е отказано на частния жалбоподател В. А. Я. /ЕГН **********/ издаването на европейско удостоверение за наследство по молба вх.№ 85220/ 11.3.2025 г. на СРС, съдържаща искане за удостоверяване качеството му на наследник по силата на закона на С.П.Б. /ЕГН **********/- български гражданин, починал на 4.09.2020 г., с адрес към настъпването на смъртта: гр. Банкя.
Поддържа се в жалбата, че съдът е постановил обжалвания акт след прилагане по делото на саморъчно завещание от 19.09.2002 г., обявено от нотариус с протокол от 17.09.2020 г., без да уведоми заявителя за неговото наличие и без да му даде възможност да изрази становище или да оспори действителността му, като по този начин той бил лишен от основното си право на участие в производството, което противоречи на принципа за състезателност и равнопоставеност на страните. Освен това съгласно чл.627и ГПК, за неуредените от Регламент (ЕС) № 650/ 2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, се прилагат общите правила на охранителните производства /Глава 49 ГПК/, с оглед на което, макар съдът да е длъжен служебно да провери предпоставките за издаване на удостоверението и да събира доказателства по своя инициатива /чл.533 ГПК/, предметът на охранителното производство се ограничава до установяване на безспорни факти и до удостоверяването им в съответния акт. В хипотезата, при която по молбата за издаване на акта възникне гражданско- правен спор между молителя и друго лице, което се противо-поставя на молбата, охранителното производство следва да бъде спряно и на молителя следва да бъде даден едномесечен срок за предявяването на иск /чл.536, ал.1, т.2 ГПК/. В случая при постъпване на оставеното в полза на трето лице завещание СРС следвало да спре производството и да укаже на молителя, че може в едномесечен срок да предяви иск относно действителността на завещанието, което не било сторено. Поради изложеното В. Я. моли да бъде постановена отмяна на обжалвания съдебен акт и делото да бъде върнато на СРС за новото му разглеждане 1 при спазване изискванията на чл.536 ГПК.
По делото е подаден отговор на жалбата от третото лице Х.Х.П.- бенефициер по цитираното саморъчно завещание, която моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е процесуално допустима- подадена е в срока по чл.627е, ал.3 ГПК от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване отказ на районния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по повод подадена от В. А. Я.- чрез адв.
Т. Х. молба вх.№ 85220/ 11.03.2025 г. за издаване на европейско удостоверение за наследство на основание Регламент /ЕС/ № 650/ 2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, относно наследството на С.П.Б. /ЕГН **********/- български гражданин, починал в гр. София на 4.09.2020 г.
В подадения от молителя формуляр IV е посочено, че починалият бил негов братовчед и че удостоверението му е необходимо за използване в Австрия за доказване статута на молителя на наследник по закон /“бенефициер по силата на закона“/ на С.П.Б. /ЕГН **********/ в наследственото дело на А.М., починал на 3.09.2018 г., с последно местожителство във Виена, Шьонбрунер Щрасе 295/3, дело № 27А97/ 18 по описа на Районен съд Майдлинг във Виена.
Приложено е към молбата издадено от СО- Район гр. Банкя на 25.10.2024 г. удостоверение за наследници на С.П.Б. /ЕГН **********/, починал на 4.09.2020 г. в гр.
София, в което като законни наследници са посочени негови съребрени роднини, между които и молителят В. А. Я..
С разпореждане от 7.05.2025 г. съдът е изискал служебна справка от Камара на нотариусите относно това дали в Регистъра на завещанията има данни за представено за съхранение нотариално завещание от С.П.Б. /ЕГН **********/, починал на 4.9.2020 г., и служебна справка от Агенция по вписванията- дали има данни за вписване на обявено завещание на завещател С.П.Б. /ЕГН **********/, починал на 4.09.2020 г.
По повод това разпореждане на СРС на 19.05.2025 г. по делото е постъпило писмо от Агенция по вписванията, в което е посочено, че след извършена проверка в имотен регистър на територията на Служба по вписвания- София за периода 1.01.1972 г.- 1.01.1998 г. и на територията на страната за периода 1.01.1998 г.- 12.05.2025 г. е установено, че с вх.№ 658/ 20.09.2002 г. за съхранение при нотариус К.С.- гр. София е депозирано саморъчно завещание на С.П.Б..
Аналогична информация е постъпила и от Нотариалната камара на Р България, в чието писмо от 29.05.2025 г. е посочено, че след справка в ЕИС „Единство- 2“ е установен 1 запис на извлечение от документ /завещание/, касаещо С.П.Б., чието саморъчно завещание от 2002 г. е оставено за съхранение при нотариус К.С. с рег.№ 111 на НК и район на действие- гр. Луковит, което към 19.05.2025 г. е обявено.
Препис от посоченото саморъчно завещание и протокол за обявяването му на 17.09.2020 г. са представени по делото с писмо на Нотариус В.И.- с рег.№ 707 на НК и район на действие- гр. София, от 6.06.2025 г.
Съгласно цитираното Саморъчно завещание- с дата 19.09.2002 г., 2 наследодателят С.П.Б. оставил имуществено разпореждане за след смъртта си, като завещал на Х.Х.П. /ЕГН **********/ „цялото имущество, което притежава към момента на смъртта си, всички нематериални и авторски права и интелектуална собственост, както и вземанията, които има от държавата и трети лица, породени от тях“.
От страна на посочената наследница по завещание Х.Х.П. е подадена молба на 31.07.2025 г., в която заявява, че възразява срещу подаденото от В. Я. искане за издаване на европейско удостоверение за наследство на наследниците на С.П.Б., тъй като въз основа на оставеното в нейна полза саморъчно завещание се явява единствен наследник на посочения наследодател.
При тези данни на 22.08.2025 г. СРС е постановил обжалваното решение, с което е отказал издаването на поисканото от заявителя В. А. Я. /ЕГН **********/ европейско удостоверение за наследство- за удостоверяване качеството му на наследник по силата на закона на С.П.Б. /ЕГН **********/- български гражданин, починал на 4.09.2020 г., като е приел, че е налице пречка за издаване на искания документ, тъй като починалият С.П.Б. е оставил след смъртта си универсално /общо/ завещание на лице извън кръга на лицата, посочени в удостоверението за наследници, с който акт е изключил от наследяване всички свои наследници по закон, между които и заявителя В. Я..
Това решение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Европейското удостоверение за наследство /ЕУН/ е нов инструмент на европейското право със специфично правно действие. Въведен е с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. По своята правна същност представлява унифициран по форма и реквизити официален писмен свидетелстващ документ /според националната ни правна терминология/ с еднакво юридическо действие в държавите- членки, които са страни по регламента и който не подлежи на признаване въз основа на разпоредбите, отнасящи се до решенията и автентичните актове. С оглед уреденото в чл.69 от Регламента действие на ЕУН всеки орган в държава- членка следва да зачете като осъществени, респ. като съществуващи вписаните в удостоверението факти и права, попадащи в предметния обхват на Регламент № 650/2012 и да ги съобрази при произнасянето си по искането на лицето, което представя действащо копие от ЕУН.
Регламент (ЕС) № 650/2012 урежда компетентността на орган на държавачленка да издаде ЕУН /чл.64, препращащ само към правилата на чл.4, чл.7, чл.10 и чл.11/; лицата, които са легитимирани да поискат издаването; информацията, която заявлението следва да съдържа; изискванията при разглеждане на заявлението и при издаване на ЕУН; съдържанието на ЕУН и правните му последици; съхранението на ЕУН от органа, който го е издал, и издаване на заверени копия от него, както и поправката, изменението и оттеглянето на ЕУН и условията за спиране на действието му.
Съгласно чл.68 от Регламента, удостоверението /ЕУН/ съдържа следната информация в степента, необходима за целите, за които се издава: а) наименование и адрес на издаващия орган; б) регистрационен номер на досието; в) елементи, които служат за основание на издаващия орган да счита себе си за компетентен да издаде удостоверението; г) дата на издаване; д) данни за заявителя: фамилно име (ако е приложимо- име по рождение), собствено(и) име(на), пол, дата и място на раждане, 3 гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес и родствена връзка с починалия, ако има такава; е) данни за починалия: фамилно име (ако е приложимо- име по рождение), собствено(и) име(на), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес към момента на смъртта, дата и място на настъпване на смъртта; ж) данни за бенефициерите: фамилно име (ако е приложимо- име по рождение), собствено(и) име(на) и единен граждански номер (ако е приложимо); з) сведения за сключен от починалия брачен договор или, ако е приложимо, сключен от починалия договор във връзка с отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици с брака, и сведения за режима на брачна собственост или за равностоен режим на собственост; и) приложимото към наследяването право и елементите, въз основа на които се определя това право; й) сведения дали наследяването е по закон или се извършва в съответствие с разпореждане с имущество в случай на смърт, включително сведения за елементите, от които произтичат правата и/или правомощията на наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество; к) ако е приложимо, информация за начина, по който всеки бенефициер е приел или се е отказал от наследството; л) делът на всеки от наследниците и, ако е приложимо, опис на правата и/или активите, които се полагат на всеки от тях; м) опис на правата и/или активите за всеки един заветник; н) ограниченията на правата на наследника(ците) и, според случая, заветника(ците) съгласно приложимото към наследяването право и/или съгласно разпореждането с имущество в случай на смърт; о) правомощията на изпълнителя на завещанието и/или управителя на наследственото имущество и ограниченията на тези правомощия съгласно приложимото към наследяването право и/или съгласно разпореждането с имущество в случай на смърт.
Според нормата на чл.67, т.1 от Регламента, издаващият орган, който в Република България е районният съд, не издава удостоверение, ако има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване /визирани в чл.68 от Регламента/. В случая е налице оставено от наследодателя С.Б. саморъчно завещание, с което същият е направил имуществено разпореждане за след смъртта си с предмет- цялото му имущество, поради което и това универсално по характер завещание легитимира посочения в него бенефициер Х.П. като наследник по завещание и делегитимира посочените в приложеното удостоверение за наследници родственици- съребрени роднини на наследодателя, включая молителя В. Я., като негови законни наследници.
Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fa52b84-441c-4667-8eb5-394d84e93724