Решение № 90 от 09.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН Г.

Членове:

СЛАВКА Д.

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600155 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от ВНОХД № 155/2025год. по описа на Великотърновския апелативен съд е образувано по въззивна жалба от подсъдимия К. Г. М., подадена чрез защитника му адвокат К. Д. от АК-Плевен и по въззивна жалба от подсъдимия К. М. И., подадена чрез защитника му адвокат А. К. от АК-Плевен, против Присъда № 260000/20.01.2022год., постановена по НОХД № 890/2019год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.

С обжалваната присъда Плевенския окръжен съд направил следното:

ПРИЗНАЛ подсъдимия К. М. И. за ВИНОВЕН в това, че:

През периода месец Септември – месец Октомври 2017г. на пътя между с.Ясен и с.Дисевица, обл. Плевен, на пътя Русе-Тетевен в близост до Заводски строежи, в с.Търнене, обл.Плевен, в с.Ясен, обл.Плевен и на пътя между с.Крушовица, обл.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен – разклона за с.Ясен, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ 1 при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дарове – парични суми в общ размер на 210 лева, които не му се следват, от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен, от Д. Н. В. от с.Катунец, обл.Ловеч и от И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен, за да не извърши действие по служба – да не състави актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както следва:

1.В началото на месец Септември 2017 г., на пътя между с.Ясен и с.Дисевица, обл. Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 30 лева от Д. К.

Х. от гр.Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение.

2.Около 20.09.2017г., на пътя Русе-Тетевен в близост до Заводски строежи-Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 60 лева от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение.

3.На 11.10.2017г., в с.Търнене, обл. Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение.

4.На неустановен ден през месец Октомври 2017г., в с.Ясен, обл.

Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер 100 лева от Д. Н. В. от с.Катунец, обл. Ловеч, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, поради което и на основание чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и вр. чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието с ПЕТГОДИШЕН

ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК; както и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

НАЛОЖИЛ на основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2 т.1 от НК по отношение на подсъдимия К. М. И. пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ТРИ ГОДИНИ с периодичност на 2 изпълнение ДВА ПЪТИ седмично.

ПРИЗНАЛ подсъдимия К. Г. М. за ВИНОВЕН в това, че на 06.11.2017 г., на пътя между гр.Плевен и гр.Долни Дъбник, в близост до сградата на търговско-сервизен център на „Джон Диър“, качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от Д. П. Г. от гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение по ЗДвП, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, поради което и на основание чл.302 т.1 предложение предпоследно, т.2 вр. б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК; както и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на ТРИСТА ЛЕВА.

ЛИШИЛ на основание чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимия К. Г. М. от право да заема държавна длъжност в органите на МВР за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОСЪДИЛ на основание чл.307а от НК подсъдимия К. М. И. да ЗАПЛАТИ равностойността на предмета на престъплението по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, в размер на общо 210,00 лв. в полза на Държавата.

ОСЪДИЛ на основание чл.307а от НК подсъдимия К. Г. М. да ЗАПЛАТИ равностойността на предмета на престъплението по чл.302 т.1 предложение предпоследно, т.2 вр. б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК, в размер на 20,00 лв. в полза на Държавата.

Първоначално по горепосочените въззивни жалби е образувано ВНОХД № 102/2022год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, приключило с постановена по него Присъда № 8 от 24.06.2024год., с която на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК вр. с чл.334 т.2 от НПК е отменена изцяло Присъда № 260000/21.01.2022год., постановена по НОХД № 890/2019год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевени на основание чл.304 от НПК подсъдимите К. М. И. и К. Г. М. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК- за подсъдимия К. И. и за престъпление по чл.302 т.1 предложение предпоследно, т.2 вр. б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК- за подсъдимия К. М..

Настоящото въззивно производство е второ по ред. Образувано е след като с Решение № 235 от 19.05.2025год., постановено по н.д. № 179/2025год. по описа на ВКС, 3-то н.о. /образувано по протест на Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново/, на основание чл.354 ал.3 т.2 вр. с ал.1 т.5 от НПК е отменена изцяло Присъда № 8 от 24.06.2024год., постановена по ВНОХД № 102/2022год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.

3

С въззивната жалба на подсъдимия К. Г. М., подадена чрез защитника му адвокат К. Д., са заявени оплаквания, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна.

Твърди се, че събраните по делото доказателства са в съществено противоречие с процесуалните норми.

Иска се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия К. М. за невинен по повдигнатото му обвинение.

С въззивната жалба на подсъдимия К. М. И., подадена чрез защитника му адвокат А. К. от АК-Плевен, са заявени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия К. М. И. счита, че този подсъдим е признат за виновен и осъден за деяние, което не е извършил, като според него този извод се подкрепя от събраните в процеса доказателства.

Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия К. И., ведно със законните от това последици или да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или да измени присъдата, като намали наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и изпитателния срок по отношение на същото и да се отмени приложението на чл.67 ал.3 от НК, тъй като не са налице основания за приложението му.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивните жалби и моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият К. М. И. и упълномощения му защитник адвокат Р. Р., поддържат въззивна жалба на този подсъдим, подадена чрез предишния му защитник адвокат А. К..

На съдебните прения адвокат Р. Р. излага съображения, че настоящото производство се разглежда за втори път от въззивен състав на Апелативен състав - Велико Търново, след като ВКС отменил предходен съдебен оправдателен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че в изпълнение на задължителните указания на ВКС настоящият съдебен състав е провел изцяло наново съдебно следствие като събраните в него доказателства преценени в тяхна съвкупност и съпоставени вече с наличните такива не просто не са преодолели съществуващите съмнения, а адвокат Р. считам, че ги задълбочили до степен, в която единственият възможен и законосъобразен изход е постановяване на оправдателна присъда. Посочва, че съгласно чл. 355 ал.1 от НПК указанията на касационната инстанция са задължителни, като решението си ВКС е очертал ясна рамка за новото разглеждане, като указал, че авторство на деянието трябва да се изследва чрез съпоставка на свидетелските разкази с обективни данни, тъй като проведените разпознавания в хода на полицейската проверка са негодни и съответно не могат да бъдат ползвани. Адвокат Р. твърди, че обвинението в случая почива само на гласни доказателства, които в 4 хода на новото въззивно следствие се разкриват като противоречиви, несигурни и недостоверни.

Защитникът на подсъдимия К. И. излага доводи, че свидетелят Д. Х. в заседанието на 07.10.2025 г. проявил съществени противоречия относно сумите, дадени при второто спиране от полицейските служители, първоначално 40 плюс 20, а след прочитане на предходните показания - 50 плюс 10., като признал, че не помни дали по снимките в полицията лицата са били униформени или не. Според защитника тези размИ.ия, съчетани с изминалото време, внасят разрушаващо съмнение в неговата достоверност.

По отношение на свидетеля М. В., адвокат Р. излага доводи, че той е демонстрирал пълна липса на спомени поради прекарани инсулти, но направил изключително ключовото признание за индуцирано разпознаване:

„На делото като дойдохме разбрах, че е той, защото се говореше тук. В моята глава е останало от коридорите, че това е той“. Защитникът счита, че подобно свидетелстване, основано на слухове, а не на непосредствени възприятия, не може да бъде основа за една осъдителна присъда.

По отношение на свидетеля Д. В., адвокат Р. посочва, че този свидетел категорично е заявил: „Не си спомням на кой от двамата подсъдими съм дал пари. Не съм сигурен и дали този човек е един от двамата подсъдими“. Защитникът излага довод, че липсата на сигурност по ключовия елемент „авторството“ е в полза на презумпцията за невиновност.