Решение № 3693 от 18.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3693 гр. Пловдив, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20265330101161 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Б. С., чрез пълномощник – адв. Д. М., против „Сити Кеш“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за кредит № ********** г. е недействителен поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че клаузата от договор за кредит № ********** г., предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 86,43 лева при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и поради неравноправност, както и е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 36,81 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит № ********** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2026 г., до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 26,30 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение по договор за кредит № ********** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за 1 кредит № ********** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер 300 лева, която следвало да бъде върната на 11 погасителни вноски, при ГПР в размер на 65,48 % и ГЛП в размер на 50 %.

Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 86,43 лева поради непредоставяне на предвиденото в договора обезпечение. По процесния договор за кредит ищецът твърди, че е заплатил сумата в размер на 300 лева за главница; 20,57 лева за лихва и 51,43 лева за неустойка. Според ищеца договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, че в договора липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив и нямало посочване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Липсвало уточнение какви точно разходи се включват в посочения в договора годишен процент на разходите. С предвиждането за заплащане на неустойка се заобикаляла разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като тази сума следвало да бъде включена в ГПР. С уговорката за заплащане на неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, което водело да неоснователно обогатяване за кредитора. Сочи се, че неустойката не била включена в ГПР, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди, че с посочената уговорка за заплащане на неустойка се достигало до допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя. В условията на евентуалност се претендира нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, както и при неспазване на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Ищецът поддържа, че е заплатил в полза на ответното дружество сума, която надхвърля размера на представената по договора за кредит главница, поради което претендира връщане на сумата от 36,81 евро, като недължимо платена при начална липса на основание по недействителен договор за кредит, а при условията на евентуалност – сумата от 26,30 евро, като недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка по договора за кредит. Предвид изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който се изразява становище за злоупотреба с процесуални права предвид наличие на висящи идентични производства между същите страни, в която насока се прави искане за съединяване по реда на чл. 213 ГПК в едно производство на настоящото дело с гр. д. № 2034/2026 г. по описа на РС – Пловдив. В случай, че съдът не уважи така направеното искане се претендира да не се присъждат разноски на ищеца за повече от едно 2 производство. По същество се твърди, че претенциите на ищеца за недействителност на процесния договор били неоснователни. Основните параметри на договора били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Изтъква се, че кредитополучателят бил запознат предварително с параметрите по правоотношението. Наведени са доводи, че договорът за кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК и били спазени неговите изисквания. Поддържа се, че неустойката не следвало да се включва в ГПР, тъй като се дължала след сключване на договора и единствено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. В настоящия случай неустойката била дължима от потребителя поради неспазване на негово конкретно задължение по договора. Същата била във фиксиран размер, с който и двете страни били наясно още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Оспорва се твърдението за неравноправност на обсъжданата клауза. Твърди се, че същата е индивидуално уговорена между страните. Излагат се доводи в насока, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави. В случая не била налице заблуждаваща търговска практика. По отношение на осъдителния иск не се оспорва, че ответното дружество е получило сума в размер от 36,81 евро над чистата стойност на кредита, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи били действителни, поради което в полза на кредитора било налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити Кеш” ООД, в качеството на кредитор, и Н. Б. С., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 300 лева.

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 50 %, а годишният процент на разходите е 65,48 %.

Съобразно чл. 5 от Договора страните са постигнали съгласие кредитът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размера на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2) поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител - същият да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за 3 страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключени с кредитора; не е/са кредитополучател/и по сключени договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съобразно чл. 11, ал. 1 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, кредитополучателят следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 86,43 лева.

От представена разписка от „Изипей“ АД се установява, че на 29.06.2024 г. ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата в размер на 372 лева.

С доклада по делото, обективиран в определение № 5722/11.05.2026 г., са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че при формиране на приложимия ГПР по кредита не е включено вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора, както и, че ответникът е получил плащане в размер на 36,81 евро над чистата стойност на кредита.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричена начин се установи , че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая в исковата молба са наведени доводи за недействителност на 4 процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, които следва да бъдат разгледани съвместно с твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, доколкото са неразривно свързани. Съгласно чл. 11, ал.

1 от договора при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 86,43 лева. Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица - поръчители /които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания/ или банкова гаранция.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 5 и чл. 11, ал. 2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране.