Решение № 803 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20245300102182 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. С. К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. *****************, против В. Г. Л., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. *******************************************, с която е предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД .

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 18.10.2023г. между ищеца Н. К., в качеството му на заемодател, и Р. Б. П., като заемополучател, е сключен договор за паричен заем за сумата от 18 000 лв., която сума, според чл. 2.4 от договора, трябвало да бъде осигурена от трето лице В. Г. Л., в качеството му на консултант от финансова институция. В чл. 1.1 и 1.2 от договора страните договорили заетата сума да бъде използвана от заемополучателя П. за заплащане на дължими митнически такси в размер на 11 000 лв. и за заплащане на дължими суми от нея към Н. К. по предоставен по- рано паричен заем от 7 000 лв. Със същия договор К. се задължил да продаде на ответника Л. собствените си недвижими имоти в гр. ********************** като обезпечение по сключения договор за заем. Освен това била постигната и допълнителна уговорка за отказ от правото на ползване върху 1 /2 идеална от част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес********************************, учредено по- рано в полза на третото лице- Н. Г., както и за повторното му учредяване след връщане на заема. Наред с горното, в чл. 3.2 от Договора била предвидена уговорка за обратно изкупуване на имота. Вследствие на постигнатите договорености, на 20.10.2023г. между Н. К. и В. Л. бил сключен договор за покупко- прадажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 19, том 2, peг. № 1

5389, дело № 188, с който ищецът е продал на ответника следните недвижими имоти: СОС с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. *************************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 107,80 кв. м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; Сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота: гр. ******************************, разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 16 кв. м, с предназначение: складова база-склад, както и 570/782 идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 782 кв.м, за сумата от 18 000 лв., която била преведена в деня на сделката по банков път. Твърди се, че по този начин сумата- предмет на договора за заем от 18.10.2023г. била предадена на ищеца под формата на продажна цена, а от друга страна- покупко-продажбата служи и като обезпечение на същия договор за заем от 18.10.2023г. чрез прехвърляне собствеността на процесните имоти с уговорка за обратно им изкупуване, след връщане на заема, което представлява прикрито съглашение с уговорен предварителен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона.

Посочва се още, че на 27.10.2023г. бил сключен друг договор за заем между ответника, като заемодател, и ищеца К., като заемополучател, за сумата от 9 600 лв. със срок за връщането й до 24.04.2024г. На датата на сключване на договора за заем страните сключили и предварителен договор за покупко- продажба, съгласно който ответникът се задължил да продаде обратно на ищеца горепосочените имоти, с уговорен срок за сключване на окончателен договор- 25.04.2024г. По отношение на така заложените срокове се поддържа, че същите съставляват явна индиция за постигнатата между страните уговорка за обратно изкупуване на имотите след връщане на заемната сума. Изложено е, че, макар част от постигнатите уговорки в договора за заем от 18.10.2023г. да са между Р. П. и Н. К., прикритата и истинска воля на ищеца и ответника е била- предоставяне на паричен заем от В. Л. на Н. К., обезпечен с продажбата на собствените на К. имоти, с условието за обратно прехвърляне на собствеността им при погасяване на паричното задължение. С оглед така описаната хронология, се твърди, че между страните по договора покупко-продажба от 20.10.2023. е постигнато съгласие след сключването му да бъде осъществена и втора сделка на 25.04.2024г., скрепено в предварителен договор от 27.10.2023г. /чл.2/. С тази последваща обратна сделка, приобретателят по първата- Л. ще върне в полза на ищеца собствеността върху имотите. Ето защо, се твърди, че договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 19/20.10.2023г., е нищожен, като противоречащ и на императивната законова норма- чл. 209 от ЗЗД.

Предвид изложеното, се иска да се постанови решение за обявяване за нищожен договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 20.10.2023г. между Н. С. К. и В. Г. Л. с нотариален акт № 19, том 2, peг. № 5389, дело № 188/2023г. по описа на нотариус Т. Б. - Д. Претендират се разноски. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат Е. А.- пълномощник на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат М., с който е изразено становище, че предявеният иск е 2 неоснователен. Твърди се, че на 20.10.2023г. ответникът е закупил от ищеца описаните недвижими имоти, за които купувачът е заплатил цена от 18 000 лв. по банков път. Тъй като жената, с която ответникът живее на семейни начала- М. Д. не харесала имота, страните подписали на 27.10.2023г. предварителен договор за покупко- продажба за същия, с определен срок за сключване на окончателен договор до 25.04.2024г. и за продажна цена на имота от 39 490 лв., която е приблизително 2 пъти по-висока от тази, на която бил закупен.

На 27.10.2023г. страните сключили и договор за паричен заем, съгласно който ответникът предоставил на ищеца паричен заем от 9 600 лв., с падеж на задължението- 24.04.2024г.

Ответникът твърди, че от закупуването на имота на 20.10.2023г. и понастоящем владее същия и заплаща дължимите данъци за него. Посочва, че не е страна по договора за паричен заем от 18.10.2023г. и други сделки и операции, свързани с него, този договор не го обвързва, нито съдържа негови изявления, освен това договорът няма достоверна дата спрямо него. Оспорват се в отговора твърденията на ищеца закупените от ответника имоти да служат като обезпечение за предоставения от последния на ищеца заем в размер на 9600 лв. Оспорва се и ответникът да е предоставял други заемни суми на ищеца. Заявява се, че ответникът няма връзка с извършения един ден преди продажбата на имотите отказ от право на ползване върху СОС *** от ползвателя Н. М. Г.. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат С. П.пълномощник на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от представения договор за частен паричен заем и други сделки и операции, свързани с него, че на 18.10.2023г. между Н. С. К., в качеството му на кредитор, и Р. Б. П., в качеството й на получател, е сключен договор с предмет /т.1.1/- осигуряване на средства за получателя за заплащане на изисквани от него суми за освобождаване на лични пари от митницата и в банка от наложен върху тях запор в размер на общо 18 000 лв., като от тази сума 11 000 лв.- за него и 7 000 лв.- за плащане на дължими суми по договор за заем /по т.1.2/, сключен преди това с кредитора. Според т.2.4, страните по договора ползват като консултант по операциите В. Г. Л., който осигурява сумите, описани по т.1.1, 1.2 и 1.3, от финансова институция, срещу уговорени месечни такси за срока на ползването. Съгласно т.3.1, кредиторът се е задължил да продаде на консултанта В. Л. собствените си недвижими имоти, намиращи се в гр. **********************, за сумата от 29 000 лв., осигурена от получателя чрез консултанта, платена на три вноски по банков път. В т.3.2 е уговорено получателят да предостави на кредитора 29 890 лв. на три вноски за обратно изкупуване на имота вкл. и нотариалните и др. такси за всички сделки и операции, свързани с договора и както и таксите за ползване на предоставената чрез консултанта сума по т.1.1. Предвидени са в договора и задължения на получателя- да върне на кредитора сумите по предходния договор за заем в срока по т.2.1 и да заплати нотариалните и други разходи за отказ на Г. от вещното право на ползване на жилището на ул.”*******, **** Посочена е банкова сметка на 3 кредитора в „***“ АД, по която да се извършват разплащанията по договора.

Представена е декларация, с нотариална заверка на подпис с рег. №5357/19.10.2023г. на нотариус Т. Б. - Д. подписана от Н. М. Г., с която същият се отказва от учреденото му безвъзмездно право на ползване върху 1 /2 идеална част от следния имот СОС с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. *************************.

Видно е от нотариален акт №19, том 2, рег.№5389, дело №188/2023г., че на 20.10.2023г. ищецът К. е продал на ответника собствените си недвижими имоти: СОС с идентификатор

*** по

КККР, с адрес на имота: гр.

*************************, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 107,80 кв. м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; сграда с идентификатор *** на същия адрес, със застроена площ 16 кв. м, с предназначение: складова база-склад, както и 570/782 идеални части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ 782 кв.м, за сумата от 18 000 лв., по отношение на която продавачът е заявил, че е получил изцяло и по банков път преди подписване на договора.

Представено е извлечение за дата- 20.10.2023г. от сметка с титуляр Н. К. в „***”АД, от което е видно, че на посочената дата по банкова сметка с IBAN: BG ******************** е постъпила сума от 18 000 лв., с наредител В. Л. и детайли на плащането- покупка на недв. имот на ул. „*******.

Установява се, че на 27.10.2023г. между В. Л., като заемодател, и Н. К., като заемополучател, е сключен договор за паричен заем, с нотариална заверка на подписите с рег.№5546/27.10.2023г. на нотариус Д., съгласно който на ищеца е предоставена в заем сумата от 9 600 лв., а той е следвало да я върне до 24.04.2024г.

На същата дата страните са сключили и предварителен договор за покупко- продажба, с който ответникът Л. се е задължил да прехвърли в полза на купувача -Н. К. собствеността върху гореописаните недвижими имоти за сумата от 39 490 лв. Според чл.2 от договора, страните са се съгласили да сключат окончателен договор на 25.04.2024г. в 10 ч. при нотариус Т.Д..

В подкрепа на твърдените в исковата молба обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Н. М. Г. и Л. Н. К...

Свидетелят Г. депозира показания, че на 18.10.2023г. в дома на ищеца, където живее от шест години, се е провела среща, на която присъствали Н. К., В. Л., Р. П. и той. На П. били необходими парични средства, които В. Л. обещал да осигури. Свидетелят не разбрал точния размер на сумата, мисли, че е ставало въпрос за 18 000лв., но имало уговорки срещу предоставянето й на Н. той да продаде имота си на В., а след връщането на парите имотът да бъде възстановен на ищеца. Свидетелят твърди още, че по това време в негова полза имало учредено вещно право на ползване на част от имота, като, за да може да бъде извършена покупко-продажбата, трябвало да се откаже от правото на ползване, което направил на 19.10.2023г. пред нотариус в присъствието на страните по делото. След като получил парите по сделката, Н. К. ги изтеглил и дал на Р.. Впоследствие ищецът 4 многократно искал да си върне имота, но не могъл да събере сумата, която дължи на ответника. И до настоящия момент ищецът и свидетелят живеят в процесния имот, плащат сметките за ток и вода, извършвали са ремонтни работи в него. Н. К. не е имал намерение да продава този имот, същият има сантиментална стойност за него.