Определение № 1349 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Р.а Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501081 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Изи финанс“ ЕООД против определение №3408/18.03.2026 г., постановено по гр.д. №11562/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, V граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №694/17.02.2026 г., поправено с решение №1179/16.03.2026 г., в частта му за разноските, присъдени в полза на адв. Р. Р. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.

С частна жалба се твърди, че определението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като се иска същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което решението да се измени и се намали присъдения на адв. Р. хонорар под установения минимум, съобразно реално положения от адвоката труд. Акцентира се именно на посоченото несъответствие между положения труд, тъй като съдът оказва пълна и всестранна защита на страната - потребител. Следи и служебно за наличие на нищожни клаузи в договори. Налице е признание на иска, а и ответникът не е дал повод за завеждането му. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, има единна практика. Единствено е подадена искова молба и становище по хода.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от 1 насрещната страна А. А. чрез адв. Р. Р., като се излагат съображения, че определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна (доколкото липсват доказателства кога определението е връчено на жалбоподателя) срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение №694/17.02.2026 г., поправено с решение

№1179/16.03.2026 г., постановени по гражданско дело №11562/2025 г. на Районен съд – Пловдив, е признато за установено по предявения иск на А. С.

А., ЕГН ********** против „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №456242/02.10.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Осъден е, на основание чл. 23 ЗПК, А. С. А. да заплати на „Изи финанс“ ЕООД сумата от 1874.77 евро (3666.74 лв.) - частична претенция от подлежащата на връщане главница по недействителен договор за потребителски кредит №456242 от 02.10.2023 г., в размер на 2045.17 евро (4000 лв.), както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 228.04 евро – разноски по насрещния иск. Осъдено е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Изи финанс“ ЕООД да заплати на А. С. А. сумата от 122.17 евро – разноски, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., на адв. Р. Н. Р., № 1900174740 от АК-Пловдив, сумата от 613.79 евро с ДДС възнаграждение за оказаната в полза на ищеца по главния иск правна защита и съдействие.

В мотивите е посочено, че страните имат право на разноски съобразно приложените списъци по чл. 80 ГПК.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от дружеството за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение. Приел е, че в постановеното по делото съдебно решение е разпределил отговорността за разноските между страните, като е изложил мотиви, с които е обосновал извода, до който е 2 достигнал, и не намира за необходимо да излага други мотиви в подкрепа на становището си.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Срещу „Изи финанс“ ЕООД е предявен един иск, но е приет за съвместно разглеждане и насрещен иск – за главница и лихви. Страните са представили само писмени доказателства. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и пълномощниците им не са се явили. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Следва да се съобрази и цената на иска.

Производството в настоящия случай е с ниска фактическа и правна сложност, по аналогични казуси вече има постановени множество съдебни актове в съдилищата.

Изготвянето на искова молба и процесуалното представителство съставляват квалифициран труд. Такъв е и отговорът на исковата молба, изготвяне на становище, молба за отстраняване на ОФГ, отговор на молба по чл.248 ГПК, отговор на частна жалба. В случая определеното на адв. Р. възнаграждение с ДДС съответства единствено на предвиденото в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа по отношение на първоначално предявения иск, но не и за защита по насрещните. Ето защо не може да се приеме, че същото е прекомерно.

Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че с поведението си не са дали повод за завеждане на делото. Съобразени са и указанията както на ВКС, така и в соченото решение на СЕС.

3

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна, определението е правилно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3408/18.03.2026 г., постановено по гр.д. №11562/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, V граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4