Решение № 688 от 28.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря В.а Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110200237 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба, депозирана от Р. Т. С. против НП № 230819-004387/08.12.2023 г. на на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВРВарна, с което на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до пороци при издаването на обжалвания санкционен акт. Според въззивника, неправилно е отразена фактическата обстановка, описваща нарушението, съотв. не отговаря на истината описаното в АУАН обстоятелство, че не е спрял на подаден сигнал от полицейски служител. Иска се НП да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че са налице предпоставки за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от събраните доказателства по делото се 1 установява, че е напълно възможно въззивникът да не е разбрал и възприел, че подаденият от полицейски служител сигнал е отправен към него, като се твърди, че това е и действителното положение. Оспорва се достоверността на показанията на разпитаните полицейски служители, предвид констатирани противоречия в същите досежно пътната лента, в която се е движил автомобила към момента на подаване на сигнала. В подкрепа на изводите за субективна несъставомерност на нарушението се сочи, обстоятелството, установено от гласните доказателства, че по време на подаване на сигнала на пътното платно в същото направление са се движили и други автомобили, както и фактът, че въззивникът не е ускорил, а впоследствие настигнат от полицейския автомобил ,е съдействал на служителите в хода на осъществената проверка като при извършването й не е установено нарушение, констатирането на което същият би могъл да цели да бъде избегнато в случай, че поведението му е било насочено към предотвратяване на проверка. Иска се НП да бъде отменено и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение се иска същото да бъде определено в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.10.2023 г., в 16.55 часа г. въззивникът управлявал т.а. Рено Мастер с ДК№ СТ 7848РТ в гр. Варна, по бул. Владислав Варненчик непосредствено след кръстовището с бул. Васил Левски, в посока центъра на града. Посоченият пътен участък се състоял от три пътни ленти в посоката на движение на превозното средство, управлявано от въззивника, а именно – дясна лента, предназначена за включване на автомобилите за движение след кръговото кръстовището на бул. Вл.Варненчик с бул.

Васил Левски в тази посока, средна и лява лента. По същото време, на 50 м след кръстовището осъществявал служебните си задължения полицейски екип към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, в състав – свид. В. В. на длъжност „младши инспектор“ и свид. Д. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“. Служебният автомобил на полицейските служители бил разположен в дясната лента. Към момента, в който управлявания от въззивника автомобил се намирал в посочения пътен участък, свид. В. навлязъл в средната пътна лента и подал сигнал за спиране с вдигната ръка 2 със стоп палка, като посочил с другата ръка на водача да спре пред полицейския автомобил. Въззивникът не спрял управление, а продължил движение с управлявания полицейски автомобил в посоката си на движение, без да ускорява. Впоследствие полицейските служители го последвали със служебния автомобил и същият бил спрян за проверка на кръстовището на бул. Владислав Варненчик с ул. Отец Паисий. В хода на извършената проверка водачът бил тестван за употреба на алкохол, като тестът показал отрицателен резултат. Проверката не установила други нарушения на ЗДвП, осъществени от лицето. При проведената с полицейските служители беседа, въззивникът нееднократно заявил, че не е възприел, че е подаден сигнал, който да се отнася за него.

При така установените факти свид. В. съставил на възз. С. АУАН Серия GA № 956716/17.10.2023 г. за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП за това, че на 17.10.2023 г., в 16.55 ч. в гр. Варна, по бул. Владислав Варненчик, 50 метра след кръстовището с бул. Левски в посока – център, управлява т.а. Рено Мастер с рег. № СТ 7848 РТ, като не спира на подаден сигнал от униформен служител на сектор „ПП“ със стоп палка по образец на посоченото от него място, съотв. същият е установен на бул. Владислав Варненчик, на кръстовището с ул. Отец Паисий.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 23-0819-004387/08.12.2023 г. на Началника на група в сектор“ПП“ – Варна, с което на основание чл. 175 ал.1 т. 4 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят - В. В. на длъжност „младши инспектор“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна и свидетелят по акта – Д. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор“ПП“ при ОД на МВР-Варна.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0819-004387/08.12.2023 г. е издадено от компетентен орган - о т Началник на група към сектор ПП при ОД на МВР - Варна, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. АУАН е съставени от компетентно длъжностно лице съгласно пункт 1.3.2 от посочената заповед..

Админинстративнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

3

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

От друга страна, е налице пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на нарушението и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до неизясняване на делото от фактическа страна или правещи невъзможна проверката за установяване на деянието и дееца, обстоятелствата, препятстващи диренето на отговорност или обосноваващи освобождаването от такава, като правата на нарушителя не са били ограничени в никоя от фазите на процеса.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин.

Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170. ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътишата /ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи, че вмененото на възз. Р. С. административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка следва да се има предвид, че в случай на ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, при изрично изложено в рамките на производството възражение, че сигналът е бил неясен и са налице съмнения дали същият е правилно възприет от нарушителя, какъвто е настоящият случай, то в тежест на административнонаказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране, съотв. че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел самия сигнал и посоченото място за спиранe и факта, че това се отнася до 4 него. Безспорното установяване на посочените обстоятелства може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези факти и се ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН или като актосъставителят, съответно други свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание. В случая, от една страна, в документите от административнонаказателната преписка подробно описание на посочените обстоятелства липсва, от друга, в хода на съдебното производство не са събрани гласни доказателства, въз основа на които да е възможно безспорно да се формира извода за субективната съставомерност на извършеното нарушение.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си.

Съгласно принципите на наказателното производство заложени в чл. 14, ал. 2 вр.

1 от НПК "Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. " и "Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. " Цитираните разпоредби въвеждат правилото, че в съдебното производство пред въззивната инстанция АУАН няма отнапред установена задължителна за съда формална доказателствена сила и фактите описани в него (обективната истина от значение за налагането на съответното наказание), следва да се установят по реда и със средствата, предвидени в НПК (чл. 13, ал. 2 от НПК). Този принцип е в корелация с друг, заложен в чл. 13, ал. 1 от НПК, съгласно който "Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. ", доразвит в разпоредбата на чл. 107, ал. 2 вр. ал. 5 от НПК ("Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. " и "Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. ") В този смисъл съдът съобрази и тълкуването дадено в Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е А, съгласно мотивите на което "Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както доказателства, които 5 разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му. "

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fa3d705-0703-471d-9aa6-3ba091681b1f