Решение № 862 от 27.10.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Русе, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520101841 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК.

Постъпила е искова молба от В. М. АЛ. против Г. ЮР. ИВ., в която се твърди, че двамата са сключили граждански брак на 27.02.1988г. от който нямали родени деца. Твърди се, че семейният им живот не протекъл добре.

Съпругата му не проявявала грижи и отговорност към семейството. Често правела скандали без повод и предизвикателство, а от дълги години - около 20, били във фактическа раздяла и не поддържали никакви контакти.

Ответницата пребивавала в България със статут на постоянно пребиваващ чужденец, гражданин на Руската Федерация. Към настоящия момент ищецът не знаел къде живее тя и нямал контакт с нея. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да прекрати брака им без да се произнася по въпроса за вината за дълбокото му и непоправимо разстройство.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 48 ГПК, след обявление в Държавен вестник, изразява становище за допустимост и основателност на предявения 1 иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

В. М. АЛ. и Г. ЮР. ИВ. са сключили граждански брак на 27.02.1988г. в гр. Русе, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №*** от същата дата на Община Русе. От брака си двамата нямат деца.

Според представеното по делото удостоверение от МВР, ответницата Г.

ЮР. ИВ., гражданка на **********род. на ****г. няма адресна регистрация на територията на Република България.

Разпитаните по делото свидетели И.А.И. и М.В. Т. установяват, че познават единствено ищеца по делото. В продължение на периода на тяхното познанство с него – съответно около 10 и 16 години за двамата, те не били виждали съпругата му Г.. От него знаели, че двамата са се разделили преди много години и тя била се върнала да живее в Русия. Понастоящем двамата не поддържали никакви отношения, нямали общи деца, той дори нямал връзка с нея, не знаел адреса й.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства, съдът прави извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В продължение на повече от 16 години не се установява никаква връзка между тях, същите живеят във фактическа раздяла, на ищеца дори не му е известно местонахождението на съпругата му. Последната според доказателства по делото няма регистриран адрес на територията на Р. България и местонахождението й не се установява. Продължителната фактическа раздяла на страните и липсата на каквито и да е отношения между тях е достатъчно основание да се приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържание и запазването му не създава нормални условия за живот на съпрузите, поради което следва да бъде прекратен.

По делото няма искане съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което по този въпрос 2 съдът не дължи служебно произнасяне.

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца и в настоящото производство не се разрешават въпроси свързани с родителската отговорност.

Страните нямат и претенции за ползване на семейното жилище, каквото не се установява и да имат. Не претендират и издръжка един от друг.

Тъй като няма искане от ответницата (лично изразено от нея) след прекратяване на брака да промени фамилното си име и да възстанови предбрачното си такова, то съдът няма основание да постанови такава промяна. В чл. 53 СК е предвидена възможност след развода, онзи от съпрузите , който е сменил фамилното си име, което е имал преди сключването на брака да може да си го върне. Касае се до едно непритезателно субективно право, което се упражнява с едностранно волеизявление. В случая ответницата е сменила фамилното си име след сключване на брака, поради което и след прекратяване на брака тя следва да продължи да се носи фамилно име И. доколкото не е поискала промяната му.

С оглед изхода на спора и непроизнасянето на съда по въпроса за вината и на основание чл. 329, ал.1 ГПК, направените от ищеца разноски по делото остават в негова тежест.

Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50лв. На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати тази сума, както и сумата от 200лв. възнаграждение за назначения й по делото адвокат за особен представител.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между В. М. АЛ.

ЕГН********** и Г. ЮР. ИВ., гражданин на Руската Федерация, род. на ****, сключен на 27.02.1988 г. в гр. Русе, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №*** от същата дата, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

3

ОСЪЖДА Г. ЮР. ИВ., гражданин на **********род. на **** да плати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса и разноски по делото в размер на 250лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4