Решение № 384 от 18.06.2020, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 118/2020
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 18.06.2020
- Състав
- СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА, СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404, т.1 предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
Р Е Ш Е Н И Е гр.
Плевен 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Анелия Докузова като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 118 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2418 от 05.12.2019 г. по гр.д.
№6082/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ПОСТАНОВИЛ
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, като е:
ЗАДЪЛЖИЛ на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Г.Ц.П. с ЕГН: ********** и детето Д.Л.П. с ЕГН: **********.
ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за налагане на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.
РАЗПОРЕДИЛ ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕДИЛ на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪДИЛ на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200 лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л.В.П. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.П. с ЕГН:
**********, сумата от 1 200 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и вещо лице.
С определение №5380 от 20.12.2019 г. по с.д. Плевенски
Районен съд е допуснал на основание чл.247, ал.1 от ГПК поправка на ОФГ в решение №2418 от 05.12.2019 г. по гр.д.
№6082/2019 г. в частта му за разноските, съгласно която е ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л.В.П. да заплати на Г.Ц.П. сумата от 1 050 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и вещо лице. Със същото определение Плевенски Районен съд е оставил без уважение искането на Г.Ц.П. за изменение на решение №2418 от 05.12.2019 г. по гр.д. №6082/2019 г. в частта му за разноските.
Недоволна от решението в частта му, с която молбата за налагане на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН е оставена без уважение, е останала Г.Ц.П. – лично и като майка и законен представител на детето Д.Л.П., и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде предоставена търсената защита в пълен обем.
Препис от въззивната жалба е връчен на Л.В.П. на
16.12.2019 г. и на 23.12.2019 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение.
Недоволен от решението в частта му, с която е постановена мярка за закрила на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като Л.В.П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.Ц.П. и детето Д.Л.П., както и в частта му, с която Л.В.П. е осъден да плати глоба в размер на 200 лв. по сметка на ПлРС, е останал Л.В.П. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена изцяло без уважение молбата за предоставяне на защита от домашно насилие.
Препис от въззивната жалба е връчен на Г.Ц.П. на 17.12.2019 г. и на 23.12.2019 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където за разглеждане на въззивните жалби първоначално е било образувано в.гр.д. №1184/2019 г. На 13.01.2020 г. е постъпило писмо от Плевенски Районен съд с искане гр.д. №6082/2019 г. да му бъде върнато обратно, поради подадена частна жалба срещу определение
№5380 от 20.12.2019 г.
С определение №81 от 16.01.2020 г. Плевенски Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д.№1184/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е ВЪРНАЛ на Плевенски Районен съд негово гр.д.№6082/2019 г. за надлежно извършване и приключване на процедурата по чл.247 от ГПК и в частност – за проверка допустимостта и редовността на частната жалба и за връчване на препис от нея на другата страна с възможност за отговор в 2-седмичен срок.
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ВЪРНЕ в
Плевенски Окръжен съд гр.д.№6082/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд след приключване на процедурата по чл. 247 от ГПК – за произнасяне по подадените въззивни жалби срещу решение №2418 от 05.12.2019 г. и по частната жалба срещу определение №5380 от 20.12.2019 г.
Повторно делото е върнато в Плевенски Окръжен съд на 24.01.2020 г., окомплектовано с частната жалба на Г.Ц.П. срещу определение
№5380 от 20.12.2019 г. – в частта му по чл.248 от ГПК и отговора на Л.В.П..
В частната жалба се сочи, че след поправката на ОФГ е станало ясно, че е присъдена сумата от 1 050 лв., включваща само 850 лв. за адв. възнаграждение. Според Г.Ц.П., Плевенски Районен съд неправилно е редуцирал размера на адв. възнаграждение и иска да и бъдат присъдени в пълен размер направените за адв. възнаграждение разноски. Г.Ц.П. счита, че делото е с фактическа и правна сложност; че е осъществена защита на две лица – майка и дете и че в крайна сметка присъдените разноски не зависят от обема на предоставената, респ. отказаната защита.
Л.В.П. счита, че с определение №5380 от 20.12.2019 г. Плевенски Районен съд правилно е оставил без уважение искането на Г.Ц.П. за изменение на решението в частта му относно разноските.
С определение №153 от 03.02.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел двете въззивни жалби за допустими и редовни и е насрочил о.с.з. за разглеждането им.
В о.с.з. на 11.06.2020 г. адв. К. е пледирала за уважаване на въззивната жалба на Г.Ц.П. с аргумента, че отношенията между страните през последната година свидетелстват, че Л.П. продължава да упражнява насилие над майката и детето, като не признава разпореденото от съда и саботира адаптирането на детето в семейната среда на майката.
Направено е възражение за прекомерност на платеното от Л.В.П. адвокатско възнаграждение.
Адв. К. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на Л.В.П., като счита, че безспорно е доказано по делото, че детето Д. е било в колата по време на процесния акт на насилие.
Г.Ц.П. претендира направените разноски.
В о.с.з. на 11.06.2020 г. адв. М. е пледирала за уважаване на на въззивната жалба на Л.В.П. с аргумента, че той не е осъществил на 06.09.2019 г. акт на насилие по отношение на детето Д., защото то не е било в колата тогава. Самият Л.В.П. твърди, че детето е направило запис, в който заявява, че не е било в колата на 06.09.2019 г. Бащата твърди, че детето се чувства щастливо при него и иска да живеят заедно и че откакто е при майка си, има емоционални проблеми.
Адв. М. моли да бъдат оставени без уважение въззивната жалба и частната жалба на Г.Ц.П..
Счита, че Л.В.П. достатъчно е „изстрадал“ през месеците, в които не е виждал Д. и че конфликтните отношения между бащата и майката не се отразяват добре на детето.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По въззивните жалби на Г.Ц.П. и Л.В.П.:
Видно от приложеното копие на изп.д. №20199060400473 по описа на ЧСИ В.С., то е образувано на 30.04.2019 г. по молба на Г.Ц.П. въз основа на изп. лист №169 от 08.04.2019 г. по гр.д. №664/2018 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, издаден в нейна полза в хипотезата на чл.404, т.1 предл.2 от ГПК.
При служебна справка в САС „Съдебно деловодство“ при Плевенски Окръжен съд се установява, че с определение №536 от 27.06.2019 г. по гр.д. № 963/2019 г. на ВКС, III г.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 483 от 07.12.2018 г. по в.гр.д. № 664/2018 г. на Плевенски Окръжен съд, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Л.П. е предоставено на майката Г.Ц.П.; местоживеенето на детето Д.Л.П. е определено при майката Г.Ц.П. ***; е определен режим на лични контакти на детето Д.Л.П. с нейния баща Л.В.П. както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 18.30 часа в петък до 18.30 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 18.30 часа на 26 декември; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10.00 часа на първия празничен ден до 18.30 часа на последния празничен ден; всяка четна година на Великденските празници - Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването им от 10.00 часа на първия празничен ден до 18.30 часа на последния празничен ден; всяка нечетна година на рождените дни на детето - 27.09. от 10.00 часа до 18.30 часа, както и всяка година на рождените дни на бащата - 19.04. от 10.00 часа до 18.30 часа, като бащата взема детето от местоживеенето му и го връща пак там.
След неуспешен опит на 19.06.2019 г. за предаване на детето, то е останало да живее при баща си и по инициатива на последния е бил сключен договор №1238/19.07.2019 г. с ЦОП-Плевен за предоставяне на социалната услуга „работа с психолог относно подобряване взаимодействието и диалога между родителите“ /виж на стр.67 от изп.д./. Договореният график за индивидуални консултации и общи срещи през периода от 05.08.2019 г. до 01.09.2019 г. е отменен по настояване на Л.В.П. поради планирани почивки /виж на стр.132 от изп.д./
Предаването на детето е било повторно насрочено за 05.09.2019 г., но видно от съставения нарочен протокол, не се е състояло, защото Д. е било взета от с. *** на 28.08.2019 г. от майка си.
В молбата от 13.09.2019 г., въз основа на която е образувано гр.д. №6082/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд, Г.Ц.П. твърди, че на 06.09.2019 г. тя и детето Д. са преживели „поредното“ домашно насилие от страна на Л.В.П., състоящо се в следното: към 18.30 часа Г.Ц.П. и настоящият ѝ съжител С.Н. В., дъщерята на Г. – Д. и дъщерята на С. – Н.се били настанили в паркирания пред дома им в гр.Плевен, ул. „***“№*** автомобил и се канели да отидат на сватбено тържество в парк „Кайлъка“, когато се появил Л.В.П. с автомобила си и им препречил пътя. Слязъл и „освирепял“ се отправил към тях. Д. се уплашила, разпищяла се и се свила на кълбо долу между седалките. Другото дето в колата също се уплашило. Г.Ц.П. затворила прозореца си, а С.Н. В. заключил вратите. Л.В.П. започнал да удря по колата откъм страната на Г.Ц.П. и да обижда последната. Разкрещял се веднага да му бъде дадено детето, а Г.Ц.П. поискала да ги остави на мира, защото на следващия ден имала рожден ден и не искала да им провали празника. Това още повече ядосало Л.В.П. и той заплашил Г.Ц.П., че ще ликвидира нея и „измисленото“ ѝ семейство.
За да избягат от Л.В.П., С.Н. В. подкарал автомобила им на заден ход. Видели, че в автомобила на Л.В.П. била съжителката му Н..
В молбата си
Г.Ц.П. сочи, че изпитва „неистов страх“ за живота и здравето си и за тези на близките си, особено след като през нощта на 8 срещу 9 септември 2019 г. бил подпален собствения й автомобил, за извършването на което престъпно деяние подозира Л.В.П..
Г.Ц.П. е поискала защитата по реда на ЗЗДН за себе си и детето Д. чрез прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 5 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.
Разпечатката съдържа 60 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fa2ac20-4d0e-4213-aa80-1002834429e7