Решение № 681 от 13.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200793 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по жалба на М. К. К., ЕГН **********, ЕИК 180600983 против Наказателно постановление № 868400F835151 / 23.12.2025 г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП - гр. Бургас, с което на основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева (255, 65 евро) за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат аргументи в тази насока. Не се оспорва самият факт на допуснатото нарушение, но се застъпва, че същото разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата. Не оспорва нарушението, но моли наказанието да бъде смекчено, доколкото нарушението е първо за дружеството. Правят искане за разноски.

Административнонаказващият орган,

1 редовно призован, се представлява. Молят атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.06.2025 г. задълженото лице подало Заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. № ДДС.0000-0158552 на основание 97а, ал. 1 от ЗДДС задължителна регистрация за данъчно задължени лица по чл. 3, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС.

На 12.06.2025 г. била възложена проверка за установяване наличие на. основания за регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция № 022692502961840.

За целите на проверката, на 13.06.2025 г. било връчено по електронен път Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с изх. № ДДС.0000-0158552 /12.06.2025г.

От направената проверка на предоставените документи, заведени е вх.№ 54-02-5070 /13.06.2025 г. се установило, че М. К. К. е с регистрация в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо дейност като наемодател от 10.07.2020 г. с ЕИК 180600983.

Дейност: краткосрочно предоставяне под наем на недвижим имот чрез онлайн платформи. Задълженото лице получавало услуги от Booking.com B.V..-посреднически услуги за онлайн резервации за настаняване с място на изпълнение на територията на страната с доставчик чуждестранни контрагенти. Налице са основания за задължителна регистрация по чл. 97 а, ал. 1 от ЗДДС.

След извършената проверка на представените документи - банкови извлечения, фактури, писмени обяснения, справки, Удостоверение за 2 регистрация на място за настаняване и други се установило, че М. К. К. получавала услуги по онлайн резервации за настаняване с място на изпълнение на територията на страната с контрагент Booking.com B.V.

Кралство Нидерландия, с валиден номер по ДДС: NL80 57 3495 8 BO1.

|

Били предоставени 1 бр. фактура от Booking.com B.V. за предоставени услуги по посредничество за настаняване, 4 бр. справки за извършвани настанявания и извършени плащания за периода от октомври 2023 г. до септември 2024 г. включително., в които било декларирано настаняване и плащане от клиенти, от които са удържани като комисионни за настаняване в размер на 1181,19 лв,

Първото плащане за първото настаняване постъпило след удържане на комисионна на 01.07.2024 г. ЗЛ и следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 в срок не по - късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем / авансово плащане или данъчно събитие/, т.е до 24.06.2024 г. включително. Заявлението за регистрация по ЗДДС било подадено след законоустановения срок на 12.06.2025 г. М. К. К. на 16.06.2025 г. предоставила справки за получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът бил изискуем от получателя по чл. 82,.ал. 2 ЗДДС. В справката били декларирани получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, които саоблагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, за периода от датата на който е следвало да бъде издаден акта за регистрация ако заявлението за регистрация е подадено в срок до датата на регистрация по ЗДДС, в размер на 1 181, 19 лв.

На 01.07.2025 г. по електронен път била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № 02004432591, в която били декларирани получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 в размер на 1181.19 лв.

Бил начислен дължим ДДС в размер на 236, 24 лв. Задължението за ДДС било погасено.

Задълженото лице се явило лично и Акт за установяване на административно нарушение бил съставен в негово присъствие на 15.07.2025г.

Нарушението е първо такова за нарушителя.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е 3 счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 178 от ЗДДС наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 500 лева (255, 65 евро).

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата и в проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят признава, че е извършил вмененото му нарушение, но застъпва, че се касае за пропуск от негова страна, който е отстранен по негова собствена инициатива, поради което и доколкото нарушението е първо за дружеството, то същото разкрива белезите на "маловажен случай" и на жалбоподателя не следва да се налага санкция.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

По същество следва да се има предвид следното:

4

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

За съставомерността на това нарушение е необходимо деецът да е бил длъжен да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал същото в определения от закона срок за това.

Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В случая по делото не е спорно, че жалбоподателят е наемодател, за което е получено възнаграждение, в размер на 1 181, 19 лв.

Безспорно е и това, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по чл.

3, ал. 1 ЗДДС, тъй като извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС.

Предвид горното и съобразно нормата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС жалбоподателят е бил длъжен да се регистрира по ЗДДС по-късно от 7 дни преди преди да настъпи данъчното събитие, полученото по банковата му сметка плащане, което няма спор, че не е сторил в този срок.

5

В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

В конкретния случай обаче, според настоящия съдебен състав установеното нарушение разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно Решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.