Решение № 6739 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6739 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100512814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 04.10.2023г., постановено гр. дело № 24111/2022г. на СРС, ГО, 70 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Д. О. срещу ЗАД “А.” АД иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 4 520, 99 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско” на МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Е. Д. О., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Излага, че единственият спорен пред въззивната инстанция въпрос е дали поведението на ищеца като водач на застрахованото МПС „Волво С 60“ с per. № ******* следва да се определи като грубо небрежно. Видно от мотивите на атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че доколкото до настъпване на ПТП се е стигнало след пресичане на двойна непрекъсната линия от страна на ищеца 1

Евгени О., то неговото поведение, не само че следвало да се определи като грубо небрежно, но според съда такова поведение представлявало типично егоцентрично поведение на пътя, което само по изключение не било довело до по-тежки последици. Въззивникът оспорва правилността на тези изводи, като сочи, че от свидетелските показания на разпитания свидетел Т. К. /водач на лек автомобил „БМВ“ 535Д и участник в ПТП/ се установява, че ищецът О. не се е огледал достатъчно добре в посоката, от която е идвал другият водач.

Очевидно било, че в случая се касае за недобра ориентация на ищеца, който не е възприел правилно пътната обстановка при извършване на маневрата обратен завой при положение, че е бил длъжен да го стори. Въззивникът релевира оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че бил пресякъл двойна непрекъсната линия. Този извод на съда почивал единствено на показанията на свидетеля К., който в своя разпит заявява подобни обстоятелства, без да се уточнява дали тази линия е била ясно видима. По делото обаче били представени и редица писмени доказателства /акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление и протокол за ПТП/, в които липсват подобни констатации от органите на МВР, които са пристигнали на място, за да протоколират настъпилото произшествие. Липсвала констатация от органите на МВР, че на мястото, където е била предприета маневрата „обратен завой“, е имало вертикална маркировк, която да е забранявала подобна маневра.

Констатациите на органите на МВР в посочената документация били единствено за отнето предимство при извършване на маневрата, т.е. несъобразена маневра „обратен завой". Излага още, че в конкретния случай маневрата е била предприета в прав участък от пътя, без ограничение на видимостта, в светлата част от денонощието при добри метеорологични условия, при липса на интензивен трафик /на пътя са били само двамата участници в ПТП/. По тези съображения счита, че макар ищецът все пак да е извършил нарушение на ЗДвП, като е отнел предимството на друг участник, то това нарушение не е извършено при несъобразяването с множество опасни фактори, като в крайна сметка е довело единствено до несъставомерни имуществени вреди. Освен това съдът не е изследвал и редица други важни обстоятелства при настъпване на ПТП като например евентуален принос от страна на другия водач т.е. не е изследвана неговата възможност да избегне настъпването на ПТП при движение с максимално разрешената скорост от 50 2 км./ч. за населено място. Счита, че неправилно били кредитирирани показанията на свид. К. в цялост, в това число и относно скоростта на движение на управлявания от него автомобил, както и относно обстоятелството в кой момент е възприел за първи път автомобила, извършващ маневрата обратен завой. Излагат се съображения, че в процесния случай извършеното от ищеца нарушение на ЗДвП /несъобразена маневра „обратен завой“/ нито е толкова тежко, нито се характеризира с множественост /нарушение на няколко правила/, нито е довело до тежки последици. Въпреки всичко първоинстанционния съд категорично приел, че в случая се касае за проява на „груба небрежност“, а поведението на ищеца било „типично егоцентрично“, поради което спрямо него следвало да се подходи с цялата строгост на закона и исковете му да бъдат отхвърлени изцяло. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че поведението на водача на застрахования автомобил се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат. Същият съзнателно, и без да е налице извинителна причина, е нарушил нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, предвиждащ забрана на водачите на МПС да застъпват и пресичат двойна непрекъсната линия; нарушил е нормата на чл.

38, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която при завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се превозни средства, както и нормата на чл. 28, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която „за предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра водачът на ППС подава следните сигнали...“. Счита, че от ангажираните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че единствена и непосредствена причина за настьпване на произшествието са действията на водача на застрахования автомобил, който без да даде знак със светлинен пътепоказател е извършил маневра за обратен завой на непозволено за целта място, при наличие на 3 двойна непрекъсната линия М2, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил марка „БМВ“, в резултат на което са настъпили увреждания по управлявания от ищеца автомобил. Освен това по делото не била установена причина, обуславяща извършването на посочените действия в нарушение на правилата за движение по пътищата, например внезапно влошаване на здравословното състояние на водач или пътник в автомобила, спасителна маневра и т.н. Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка, в частност подадената пред ОПП-СДВР на 09.12.2021г. от ищеца декларация, същият е посочил, че причина за ПТП е извършеното от негова страна нарушение на двойна непрекъсната линия на пътното платно.

Доколкото декларацията обективира неизгодни за издателя факти, то е налице извънсъдебно признание за същите и е противопоставимо на ищеца. Релевира доводи, че възражението за наличие на принос за настъпване на произшествието от страна на свидетеля Т. К., в качеството му на водач на лек автомобил марка „БМВ“, е преклудирано, тъй като не е било въведено в предмета на спора в първоинстанционното производство, поради което счита, че не следва да се разглежда от въззивния съд. Поддържа, че в случая е налице груба небрежност, като в действащите Общи условия е уговорено, че носенето на риска от застрахователя се изключва, ако увреждането на благото не е резултат от случайно и непредотвратимо събитие, а е било пряко предвидимо и зависещо от волята на застрахованото лице. В условията на евентуалност се навеждат доводи, че ако съдът приеме, че в случая е налице покрит риск, то са налице условията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1 от КЗ. Сочи, че своевременно е релевирал възражение, че водачът на застрахованото МПС не е изпълнил задълженията си по т. 76.1, т. 76.2 и т. 76.14 от Общите условия, както и задължението по чл. 395, ал. 1 във връзка с ал. 4 от КЗ, като пряка и основна причина за настъпване на вредите е именно неизпълнението на посочените задължения в застрахователния договор и закона. Поддържа се и заявеното при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на съществени задължения на застрахованото лице по т. 76.1, т.

76. 2 и т, 76,14 от приложимите Общи условия за застраховка „Каско". С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен 4 акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на същото, настоящият съдебен състав приема следното:

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 06.10.2021 год. бил сключен валиден договор за застраховка „Каско и Злополука“ на МПС, клауза Пълно каско, между ищеца Е. Д. О., от една страна, като застрахован, и ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, от друга страна, като застраховател, с предмет лек автомобил „Волво С 60”, с рег. № *******, /които е собственост на ищеца/, със срок на застрахователно покритие от 12 месеца – до 08.10.2022г. и застрахователна сума в размер на 7 500 лв., при уговорена застрахователна премия от 365, 62 лв., платима на четири вноски. Не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответното дружество първата вноска от застрахователната премия, поради което договорът е влязъл в сила. Спазена е формата за деиствителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ.

Безспорно е също така, че съществувалият между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие. Не е спорно, че на 09.12.2021г. е настъпило пътно-транспортно произшествието с участието на застрахованото при ответното дружество моторно-превозно средство, в резултат на което върху процесния автомобил са нанесени вреди.

За установяване механизма на процесното ПТП са представени писмени доказателства – протокол за ПТП от 09.12.2021г., съставен след посещение на място от служител на ОПП - СДВР, копие от проект за организацията на движението по бул. „Българска армия“ в района на № 80, гласни 5 доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. и заключение на автотехническа експертиза. При съвкупната преценка на тези доказателствени средства, съдът достигна до следните фактически изводи:

На 09.12.2021г., около 09, 15 часа, в град София, на ул. Първа българска армия, в района на № 80, настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на следните моторни-превозни средства: лек автомобил „Волво С 60“ с рег. № *******, „БМВ 535“ с рег. № ******* и „Тойота корола“ с рег. № СВ *******. Първият от посочените автомобили се движел по ул. „Първа българска армия“ с посока на движение от ул. „Малашевска“ към ул.