Решение № 622 от 05.10.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр.. гр.. Хасково, 05..10..2023 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д.. Иванова при участието на секретаря Ваня З.. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д.. Иванова Гражданско дело №

20225640102800 по описа за 2022 година

Предявени са от К.. Х.. П.. с ЕГН:********** от гр..Хасково, ж..к..*****, със съдебен адрес гр..Пловдив, бул..*****, адв..Д.В.М., против „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр..София, ул..*****, представляван от З.С.Р. и А.М., обективно съединени искове с правно основание чл.. 26, ал.. 1 от ЗЗД, във вр.. чл..143, ал..1 и чл.. 146, ал.. 1 от ЗЗП и чл..

55, ал.. 1, предл.. 1 от ЗЗД..

В исковата молба се твърди, че на 26..05..2022г.. ищцата сключила с „4финанс“ ЕООД /настоящо наименование „Вивус БГ“ ЕООД/ Договор за кредит №**********, по силата на който получила сумата от 400 лева, при ГПР 49..50%, ГЛП 40..97% и срок на кредита - 5 дни.. Съгласно условията на договора, тя следвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 44..02 лева.. Към Договор за кредит № **********/26..05..2022г.. ищцата сключила с ответника последователно три Анекса : на 26..05..2022г.. - Анекс за допълнителна сума, по силата на който получила допълнителна сума от 800 лева и отново й била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 117..76 лева; на 31..05..2022г.. - Анекс за удължаване на срок към договора за кредит, по силата на който срокът на връщане на общо дължимата сума бил удължен с 14 дни, за което следвало да заплати предварително „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума" в размер на 155..52 лева; и на 14..06..2022г.. - Анекс за удължаване на срок към договора по силата на който бил удължен срокът на връщане на общо дължимата сума с 7 дни, за което следвало ищцата да заплати предварително „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума" в размер на 97..92 лева.. Сочи се, че ищцата погасила цялото си задължение по Договор за кредит № **********/26..05..2022г.. и анексите към него, включително и сумата от 415..22 лева - такса за бързо разглеждане и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума"..

По Гр..д..№ 2801/2022г.. по описа на РС-Хасково се твърди, че между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за кредит № ****/11..09..2021 г.., по силата на който тя получила сумата от 1300..00 лева, при ГПР 49..70%, ГЛП - 40..97%, със срок на кредита от 30 дни, като следвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 268..20 лева.. На 10..11..2021г.., на 24..11..2021г.. и на 07..12..2021г.. към този договор били сключени между страните АНЕКСИ за удължаване на срока на договора за връщане на общо дължимата сума с 14 дни, по всеки един от които ищцата следвало да заплати предварително „такса удължава срока на 1 връщане на общо дължимата сума" в размер на 168..48 лева.. Твърди се, че ищцата погасила цялото си задължение по Договор за кредит № ****/11..09..2021г.. и анексите към него, включително и сумата от 773..64 лева-такса за бързо разглеждане и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума"..

Посочва се още, че съгласно клаузи без номера, именувани в общите условия към процесните договори за кредит № ****/11..09..2021г.. и № **********/26..05..2022г.., наименувани като „Такса за удължаване“, както и в чл..13 „Удължаване на Срока за връщане на кредита" от същите, били предвидени допълнителните услуги „Удължаване на Срока за връщане на кредита", които предвиждали удължаването на сроковете на връщане на кредитите, срещу заплащане на определени съобразно Тарифата на Кредитора суми, за активирането на която услуга се сключвал отделен Анекс към договорите за кредит..

По Гр..д..№ 2802/2022г.. по описа на РС-Хасково се твърди, че между страните бил сключен също и договор за кредит № ****/06..08..2022 г.., по силата на който ищцата получила сумата от 1500..00 лева, при ГПР 49..70%, ГЛП - 40..99%, със срок на кредита от 30 дни.. По силата на същия договор, ищцата следвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 309..46 лева..

Същата била погасила цялото си задължение по договор за кредит № ****/06..08..2022 г.., а именно – 1500 лева главница, 50..54 лв - лихва и 309..46 лв - такса за бързо разглеждане..

В исковите молби се поддържа, че така уговорените „такса за бързо разглеждане“ в горепосочените три договора за кредит, както и предвидените „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ в договори за кредит № ****/11..09..2021г.. и № **********/26..05..2022г.. били нищожни на основание чл..10а, чл..19, ал..4 от ЗПК вр..чл..22 от ЗПК, на основание чл.. 26, ал..1, пр..3 от ЗЗД и чл..143, ал..1 и чл..146 от ЗЗП..

На първо място според ищцата „такса бързо разглеждане" и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", били нищожни на основание чл..10а ал..1 от ЗПК, в която законова разпоредба именно била предвидена възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.. Сочи се, че съгласно чл.. 10а, ал..2 от ЗПК, законът не допускал кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а допълнителните такси по процесните договори и анекси към тях по своето естество представлявали такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с управлението на кредитите.. Услугата „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", представлявала услуга с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа, а услугата „такса експресно разглеждане", представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства, т..е.. - двете услуги по своята същност представлявали дейности по усвояване и управление на кредита и били в пряко нарушение на чл..10а от ЗПК.. Наред с това се посочва, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало становището, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл..26, ал.. 1, предл..3- то от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /посочва се съдебна практика на ВКС/.. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, който имал за цел да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.. Доколкото в случая се касаело за търговска сделка, в ТЗ този принцип бил прокаран с разпоредбата на чл..289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение.. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да бъде даден отговор на въпроса дали уговореното от страните водело до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл..26, ал..1, предл..3 от ЗЗД..

Накърняването на добрите нрави по смисъла на посочената разпоредба водело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищцата и извличане на собствена изгода от кредитора, което от своя страна било нарушение на принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения.. Или както било прието в решение № 452/25..06..2010г.. по гр.. д .. № 4277/2008г.. на ВКС, IV г..о.., понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.. Нееквивалентност между престациите, според ищцата била налице в настоящия случай, тъй като сумите, които се предоставяли по така уговорените „такса бързо разглеждане" и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума" съставлявали допълнителни суми, надвишаващи в съответния размер 2 общата сума на отпуснатите кредити, с което се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, имащи за цел предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.. На следващо място, ищцата поддържа нищожност на оспорваните „такса бързо разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ на основание чл.. 143 ал..1 от ЗПП.. Същите били уговорени във вреда на потребителя, не отговаряли на изискванията за добросъвестност и справедливост и водели до неравновесие в правата на страните, като по този начин били в ущърб на ищцата като потребител.. Посочените по-горе клаузи били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл..143 ал..2 т..19 от ЗЗП, а съгласно чл.. 21, ал.. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна.. Допълва се, че клаузите били и неравноправни по смисъла на чл.. 143, т..5 от ЗЗП, тъй като били необосновано високи.. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, в който смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23..04..2008г.. относно договорите за потребителски кредити.. По посочения начин се заобикалял и чл..33 ал..1 от ЗПК и с процесните клаузи, предвиждащи заплащането на такси, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в полза на кредитора, което от своя страна увеличавало стойността на договора и основната им цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставените главници.. Така уговорените „такса бързо разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ били нищожни и на основание чл.. 146 ал..1 от ЗЗП, тъй като уреждащите ги клаузи не били индивидуално уговорени по смисъла на чл.. 146 ал..2 от ЗЗП, а били част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договорите, анексите към двата от тях и общите условия, и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването им.. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05..04..1993г.. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.. Оспорваните клаузи били нищожни и поради това, че посредством тях се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл..26 ал..1 пр..2 от ЗЗД, вр.. чл..19 ал..4 от ЗПК, тъй като уговореното по тях възнаграждение следвало да бъде отразено в определените ГПР.. Сочи се, че във всеки сключван Анекс към процесните два Договора за кредит бил посочван нов процент на ГПР, който според ищцата не отговарял на действително прилагания между страните, доколкото в него не фигурирало възнаграждението по двете такси, тъй като съгласно чл.. 19, ал..1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съобразно §1 т..1 от ДР на ЗПК такива били „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“.. Поддържа се, че с възнаграждението по процесните такси се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което следвало да бъде, но не било включено в процента на ГПР, с цел избягване на ограниченията на чл..19, ал..4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителността им..

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни клаузите „такса бързо разглеждане“, предвидени в сключените между страните три процесни договора за кредит, Общите условия и съответни Анекси към тях и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в Договор за кредит №********** от 26..05..2022г.., Договор за кредит №**** от 11..09..2021г.., Общите условия и съответните Анекси към тях, на основание чл..26 ал..1 пр..3 от ЗЗД, чл..143 ал..1 и чл..146 от ЗЗП ; както и да осъди ответника да заплати на ищцата следните суми : сумата в размер на 590..08 лева, от които 117..76 лева - недължимо платена като „такса бързо разглеждане" и 472..32 лева- недължимо платена като „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума", предвидени в Договор за кредит № **********/26..05..2022, Общите условия и Анексите към него; сумата в размер на 1051..32 лева, от които 268..20 лева- недължимо платена като „такса бързо разглеждане" и 783..12 леванедължимо платена като „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума", предвидени в Договор за кредит № **** / 11..09..2021 г.., Общите условия и Анексите към него, както и сумата в размер на 309..46 лева-недължимо платена като „такса бързо разглеждане“, предвидена в Договор за кредит № ****/06..08..2022 г.., ведно със законната лихва върху тези 3 суми, считано от 02..11..2022г.. /датата на депозиране на исковите молби/ до окончателното изплащане на сумите.. Претендира присъждане на разноски по всяко от съединените производства..